Заедно със свети Максим Изповедник римският папа свети Мартин (649–653 г.) защитавал истинското църковно учение от лъжеучението на монотелитите. Еретиците били покровителствани и от император Констанс (641–668 г.), който споделял техните убеждения. Папа Мартин свикал в Рим поместен събор, на който ереста била осъдена, а еретиците - предадени на анатема.
Като узнал това, императорът обвинил папа Мартин в държавно престъпление, в предателство. По заповед на Констанс двамата защитници на православното учение, Максим Изповедник и папа Мартин, били насила закарани в Цариград, където били изтезавани и съдени като политически престъпници (553 г.). Положени били много усилия да се съгласят с учението на еретиците. И двамата обаче останали твърди в православните си убеждения и не престанали да изобличават лъжеучението на монотелитите.
След като претърпял много оскърбления и лишения, папа Мартин бил изпратен на заточение в Херсон Таврически (Крим), където след две години починал, като до края на живота си останал непоколебим изповедник на православното учение.
Saint Martin was born in Tuscany. He had been the papal delegate at Constantinople; upon the death of Pope Theodore, Saint Martin was elected his successor. At this time the Emperor Constans II, also known as Constantine Pogonatus (reigned 641-668), was seeking support of his confession of faith called the Typos, which espoused the Monothelite heresy, that is, that there is only one will and energy in the Incarnate Son of God. But the newly-consecrated Pope not only did not accept the Typos, but convened the Lateran Council of 649 (attended by 105 of his bishops, and Saint Maximus the Confessor, who was then in Rome), which anathematized the Typos and the Monothelite heresy. Because of this Saint Martin was seized by an imperial force in 653 and brought to Constantinople, where he was charged with sending money to the Saracens and conspiring with them, and blaspheming against the most holy Mother of God. Though innocent of these accusations, he was exiled to Cherson on the Black Sea, where, after many sufferings and privations, he received the crown of his courageous confession in the year 655.