Bulgarian
English
Житие на св. мъченица Кириакия
Св. мъченица Неделя-Кириакия е родена в Мала Азия, навярно в Никомидия, столица на римския император Диоклетиан. Тя била измолено с продължителни молитви чедо на благочестивите родители Доротей и Евсевия. Още от детство се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие. Тя пораснала красива и умна девица. Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа и иска да умре девица.
Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на девойката Неделя изповядва християнската вяра. Императорът заточил родителите в гр. Мелитин, гдето те пострадали мъченически, а св. Неделя била подложена на жестоки мъчения: били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Всичко обаче било напразно. Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните й. Накрай, след като Неделя решително заявила: «За мене живот е да умра за Христа», мъчителят я осъдил да бъде посечена с меч.
На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди смъртта си. След молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 година. Българските царе Асеновци (XII–XIII векове) пренесли мощите й в столицата на Второто българско царство, Търново.
До нас се запазило на старобългарски език нейното житие, написано от св. Евтимий, патриарх Търновски, който и превел името на мъченицата от гръцки на български (Кириакия -Неделя). От това време и до наши дни в България останал обичаят да се превеждат гръцките имена на български.
За света Неделя има съответна служба. Тя е преведена в Русия от гръцки на църковнославянски и е издадена в 1866 година.
Свети преподобни Тома Малейски и Акакий
Преди да приеме монашески сан, преподобният Тома служел във войската и бил известен с богатството и храбростта си. Той притежавал голяма телесна сила и извършил немалко подвизи в сраженията - много пъти благодарение на него съплеменниците му удържали победи над враговете. Но поради любовта си към Христа, Тома оставил света и житейската суета и поел благото Христово иго - монашеския чин. Той се стремял да се уподоби на своя Господ, като се обрекъл на нищета и възпитавал в себе си смирение, за което търсел наставленията на богоугодни подвижници от различни манастири, известни с постническия си живот. Пожелал пълно спокойствие за постническите си подвизи, Тома се отправил в пустинята. През нощта пред него заблестял огнен стълб на небето и самият свети пророк Илия му се явил, за да му покаже пътя към вътрешността на пустинята. Упътван от такъв водач, Тома стигнал планината, наречена Малея, която станала за него същото, каквото за Илия планината Кармил. Тук той заживял в самота, пребивавайки в общение само с Бога и сподобявайки се с божествени откровения и видения.
Както преди, докато живеел в света и храбро побеждавал видимите врагове, така и сега, след като оставил света и обитавал в пустинята, с непрестанната си молитва като с остър меч поразявал и прогонвал невидимите пълчища от зли духове. И както не може да се скрие от погледите на човеците град, който стои навръх планината, или звезда, сияеща на небесната твърд, така и преподобният Тома не могъл да се скрие от хората в пустинната планина Малея, където сияел със своята святост като ярка звезда и озарявал земята.
Когато хората научили за подвижника, той станал просветител за помрачените в разума и помощник на нуждаещите се от помощ, защото Бог му дал силата да чудотвори и благодатта да изцелява. Той по чуден начин изцелявал всякакви болести, давал прозрение на слепите, на недъгавите възвръщал способността правилно и леко да ходят, а веднъж по неговата молитва на безводно място се открил извор на вода. Не само по време на земния си живот Тома извършвал множество чудеса, но и след като се преставил в Бога, ставали чудеса от честните му мощи. Вярващите получавали необикновено бързо изцеление от всякакви недъзи и дори от неизлечими болести, а също и от беснуване - по молитвите на светеца, и по благодатта на Христа, нашия Бог.
Commemoration of our Holy Fathers Thomas of Maleum, Acacius, mentioned in the 'Ladder', and of the Holy and Great Woman Martyr Cyriaca
Saint Thomas of Mt. Maleon was a military commander before he became a monk. Strong and brave, he had participated in many battles, and brought victory to his countrymen, for which he gained glory and esteem. But, striving with all his heart towards God, Thomas abandoned the world and its honors, and he took monastic vows.
With great humility he visited monastic Elders, asking for guidance in the spiritual life. After several years Thomas received the blessing for solitary wilderness life and, led by a pillar of fire at night by the holy Prophet Elias, he settled on Mount Maleon (on the eastern part of Athos). Dwelling in complete seclusion, St Thomas fought with invisible enemies with as much courage as he had displayed against the visible enemies of his country.
The life and deeds of St Thomas could not be concealed from the surrounding area. People began to flock to him seeking spiritual guidance, and even those suffering from sickness, since he received from God the blessing to heal infirmities.
Many believers received help through the prayers of the holy monk. Even after his death, he does not cease to heal those who seek his aid, from every passion and sickness.