* Свети апостоли Вартоломей и Варнава
На 11 юни християнската църква почита светите апостоли Вартоломей и Варнава. Св. ап. Вартоломей бил Христов ученик, който според някои църковни историци е едно и също лице с Натанаил от Кана Галилейска. Св. ап. Вартоломей бил един от дванадесетте Христови апостоли. След слизането на Светия Дух, когато те тръгнали да проповядват Евангелието, на Вартоломей се паднал жребият да отиде в източните страни, за където тръгнал и апостол Филип. Св Вартоломей проповядвал Христовото учение във Фригия, Сирия, Мала Азия и в земите на Далечния Изток - в Индия, където превел Евангелието от Матея на индийски език. Апостолът посетил и Армения, където покръстил много езичници. Св. Вартоломей изцерил и дъщерята на царя, която била много болна. Тогава царят приел Светото кръщение. С него се кръстили и голям брой негови поданици. В град Албанопол св. Вартоломей бил жестоко изтезаван от езичниците, разпнат с главата надолу и накрая посечен с меч. Християни свалили от кръста тялото на апостола и го поставили в оловен ковчег, който погребали в същия град във Велика Армения. Дълго след това светите мощи на апостола извършвали чудеса - изцелявали болни, поради което много хора се обърнали към Христовата църква. По-късно мощите на св. апостол Вартоломей били пренесени в неаполитанския град Беневент, а след това в Рим.
Българите наричат празника „Въртоломей”, „Въртомоляй”. В традиционните народни представи апостол Вартоломей е единият от четиримата светци „градушкари”, най-известен от които е Герман (другите двама са Лисо и Видо). Според народните представи на празника на св. Вартоломей слънцето се завърта, тръгва към зимата и „играе”, когато изгрява. Затова хората ставали много рано сутрин, за да видят как слънцето се завръща към зимата. Вярва се, че когото слънцето „види”, той ще бъде здрав, весел и честит през годината. През целия ден на празника Въртоломей стопаните не трябва да работят нищо на полето, за да не падат градушки, да не извиват бури и да няма пожари, които да унищожат реколтата. Този ден традиционно се празнува за предпазване от „въртоглавие” (световъртеж). Жените не трябва да мият главите си, за да не станат „щури” и „въртоглави”, да не ги боли главата, да нямат световъртеж и да не полудяват. Пак затова не трябва и да се впряга работният добитък.
На 11 юни почитаме и апостол Варнава - един от 70-те ученици на Христос. От евангелието на Лука научаваме, че Христос го изпратил пред себе си да проповядва словото му. Варнава се родил на остров Кипър с името Иосиф, в семейство на богати евреи. Родителите му го изпратили при прочут учител в Йерусалим да изучава законите. Там Йосиф се сприятелил с друг млад и талантлив евреин на име Савел. По-късно Господ обърнал Савел към вярата и той се прекръстил на Павел - това бил великият апостол Павел. По същото време Христос дошъл от Галилея в Йерусалим да проповядва учението си. Йосиф станал един от неговите ученици и оттогава постоянно вървял след Христа, като започнали да го наричат Варнава, което значи син на утехата. Апостолите Варнава и Павел проповядвали заедно в много градове в Мала Азия. В стари хроники пише, че след като се разделили, Варнава стигнал до Александрия и Рим и проповядвал учението на Исус. После заминал за Милано, където поставил основите на местната църква. Завършил живота си в родния Кипър - загинал мъченически, пребит до смърт с камъни от неверниците еретици. Те поискали и да изгорят тялото му, но то останало невредимо в огъня и било погребано от свети апостол Марко, който бил роднина на апостол Варнава. След повече от 200 години византийският император Зенон сънувал странен сън, в който видял къде бил погребан Варнава.
Преданието разказва, че когато отишли на мястото, го намерили да лежи, а на гърдите му стояло Евангелието от Матей. Тогава Кипърската църква обявила апостол Варнава за свой патрон и на острова бил построен храм в негова чест. По-късно, когато се отделила от Рим, и Миланската църква приема за свой патрон св. Варнава.
На 11 юни православната църква чества празника "Св. Богородица - Достойно ест", посветен на чудотворната икона от българската килия на Света Гора и песнопението "Достойно есть", възпяващо Божията майка като Богородица в светата литургия. Според Атонското предание от X вeк (11 юни 982 г. ) тази “похвална песен” била изпята за пръв път пред иконата на Божията майка, която се намирала в българската килия в местността Пение, към манастира "Пантократор" в Света гора. Тогава иконата внезапно засияла с необикновена светлина. Според преданието песента е записана на мраморна плоча от архангел Гавриил, който се явил на един благочестив отшелник в килията. Оттогава ангелската песен "Достойно ест" се пее по време на всяка Божествена литургия по целия свят, където има православни християни. Тя е една от най-разпространените богородични молитви.