Света великомъченица Анастасия

Анастасия Узорешителница (също Фармаколитрия, Римска, Илирийска) е римска християнска светица, живяла през 3 век. Почитана като великомъченица, празникът ѝ се отбелязва на 22 декември от Православната църква и на 25 декември от Римокатолическата църква. На този ден празнуват тези, които носят името Анастасия. Великомъченица Анастасия е най-известната и почитана светица с това име, покровителка на аптекари и лекари.

Анастасия е родена в знатно римско семейство, баща ѝ е езичник, а майката - християнка. Според нейните агиографи, тя посвещава живота си не на пиршества, а на грижи за бедни, болни и нещастни. На затворниците носи храна и дрехи, на просяците дава хляб, лекува болестите на болните, превръзва кървящите рани на ранените. Макар и популярна сред хората, тя е осъдена на смърт по време на масовите преследвания на християните при император Диоклециан. Около 204 година войници на управителя на Илирия я връзват на четири стълба и я изгарят в Сирмиум (днес Сремска Митровица).

В народните представи на българите светицата се е превърнала в своеобразно олицетворение на смъртта. Празникът на света Анастасия е разпространен главно в Родопския край. Там свързват деня с персонифицирана представа за смъртта - Нашташа или света Чьорна. Вярва се, че в която къща не се празнува денят на света Анастасия, непременно ще се случи нещастие. Жените не трябва да работят никаква домашна работа, защото света Чьорна ще почерни дома на оная, която преде, тъче или пере. Според народното поверие, ако на този ден времето е хубаво, през юни ще е суша, а ако вали - и през юни ще вали. Времето на следващия ден определя по същия начин времето през юли.