Bulgarian
English
* Успение на св. Анна
Света Анна е сочена от традицията за майка на Дева Мария и баба на Иисус Христос. Тя е потомка на известен род - Аароновия. Култът към светицата се разпространява широко през VI век, когато в Константинопол е построена първата черква, носеща нейното име. Тя е смятана за покровител на полуостровите Квебек и Бретан, както и на родилките и миньорите, на брака, на майчинството, на семейството, на бременните, девиците и вдовиците. Народът нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, Света Ана Каталина. Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен). Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил празникът се е празнувал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене). В Македония разказват, че на този ден 7 светии понасят слънцето на ръце и го "завъртат към пролет", а на св. Вартоломей (11 юни) - "го завъртат към зимата". На други места вярват, че обратното завъртане към зима става на Еньовден, 24 юни, когато св. Иван намята кожуха и се стяга за зима.
Според неканоничното Протоевангелие на Яков Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете. Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм. Историята е подобна на тази на Самуил, чиято майка също дълго време е бездетна и се нарича Ханна.
Източноправославната църква приема Света Анна още от 6 век, като тя и Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци. Разказът на Протоевангелието на Яков е приет от Римокатолическата църква едва през ХIII век, като Анна е официално канонизирана през 1854 г. Българската православна църква отбелязва зачатието на Света Анна на 9 декември, а нейната смърт — на 25 юли.
Olympia the Deaconess
Born 360-5; died 25 July, 408, probably at Nicomedia. This pious, charitable, and wealthy disciple of St. John Chrysostom came from an illustrious family in Constantinople. Her father (called by the sources Secundus or Selencus) was a "Count" of the empire; one of her ancestors, Ablabius, filled in 331 the consular office, and was also praetorian prefect of the East. As Olympias was not thirty years of age in 390, she cannot have been born before 361. Her parents died when she was quite young, and left her an immense fortune. In 384 or 385 she married Nebridius, Prefect of Constantinople. St. Gregory of Nazianzus, who had left Constantinople in 381, was invited to the wedding, but wrote a letter excusing his absence (Ep. cxciii, in P.G., XXXVI, 315), and sent the bride a poem (P.G., loc. cit., 1542 sqq.). Within a short time Nebridius died, and Olympias was left a childless widow. She steadfastly rejected all new proposals of marriage, determining to devote herself to the service of God and to works of charity. Nectarius, Bishop of Constantinople (381-97), consecrated her deaconess. On the death of her husband the emperor had appointed the urban prefect administrator of her property, but in 391 (after the war against Maximus) restored her the administration of her large fortune. She built beside the principal church of Constantinople a convent, into which three relatives and a large number of maidens withdrew with her to consecrate themselves to the service of God. When St. John Chrysostom became Bishop of Constantinople (398), he acted as spiritual guide of Olympias and her companions, and, as many undeserving approached the kind-hearted deaconess for support, he advised her as to the proper manner of utilizing her vast fortune in the service of the poor (Sozomen, Church History VIII.9). Olympias resigned herself wholly to Chrysostom's direction, and placed at his disposal ample sums for religious and charitable objects. Even to the most distant regions of the empire extended her benefactions to churches and the poor.
When Chrysostom was exiled, Olympias supported him in every possible way, and remained a faithful disciple, refusing to enter into communion with his unlawfully appointed successor. Chrysostom encouraged and guided her through his letters, of which seventeen are extant (P.G., LII, 549 sqq.); these are a beautiful memorial of the noble-hearted, spiritual daughter of the great bishop. Olympias was also exiled, and died a few months after Chrysostom. After her death she was venerated as a saint. A biography dating from the second half of the fifth century, which gives particulars concerning her from the "Historia Lausiaca" of Palladius and from the "Dialogus de vita Joh. Chrysostomi", proves the great veneration she enjoyed. During he riot of Constantinople in 532 the convent of St. Olympias and the adjacent church were destroyed. Emperor Justinian had it rebuilt, and the prioress, Sergia, transferred thither the remains of the foundress from the ruined church of St. Thomas in Brokhthes, where she had been buried. We possess an account of this translation by Sergia herself. The feast of St. Olympias is celebrated in the Greek Church on 24 July, and in the Roman Church on 17 December.