1 май: Прор. Иеремия [VI в. пр. Р. Хр.]. Преп. Пафнутий Боровски [1478 г.]. Препмчк Вата Персиец [ок. 364 г.]. Св. благов. Тамара, царица Грузинска [1213 г.]. Свщмчк Макарий, митр. Киевски [1497 г.]. Преп. Герасим, игум. Болдински [1554 г.]. Препмчци Евтимий, Акакий и Игнатий Атонски [1814 г.]. Мчк Авраамий. Свт. Панарет Кипърски [1791 г.]. Преп. Никифор Хиоски [1821 г.]. Икона на Божията май: ка «Неочаквана Радост»

На първи май Църквата празнува св. пророк Йеремия, който живял около 600 години преди Рождество Христово.

Йеремия бил син на свещеник Хеликия и бил едва на 15 години, когато Господ му заповядал да възвести волята Му на юдейския народ. "О, Господи Боже! - казал Йеремия - аз не умея да говоря, защото съм още млад". Но Господ му казал: "Не казвай: "Млад съм", защото до всички, които ще те пратя, ще идеш и всичко, що ти заповядам ще кажеш. Не бой се, защото Аз съм с тебе!" И Господ се допрял до устата на Йеремия и казал: "Ето, Аз турих Моите думи в устата ти и те поставих над народи и царства, за да изкореняваш и разоряваш, да погубваш и разрушаваш, да съзиждаш и насаждаш" (Йеремия 1:6-10).

Това било в царуването на един от благочестивите юдейски царе, Йосия, който се стремял да възстанови поклонението на единия Бог. Юдейският народ в онова време се предавал на пороци и идолослужение. Не само в околностите на Йерусалим, по хълмовете и горите, но дори около самия храм Господен стояли идоли, на които усърдно се извършвали жертвоприношения, а между това служенето на истинския Бог се ограничавало само в едни външни обряди. Йеремия, послушен на Божията повеля, започнал да укорява народа заради идолопоклонството и да го предупреждава, че Божият гняв ще дойде над него. Той говорел на юдеите, че скоро ще ги нападне силен народ, който ще опустоши отечеството им и ще разруши укрепените им градове.

Народът с гняв слушал думите на пророка и по подстрекателство на своите жреци и лъжепророци яростно преследвал Йеремия. Сам пророкът понякога падал духом от преследванията на враговете.

Между това предсказанията се изпълнили: бедствията върху Йерусалим започнали; Юдея била нападната от египетския фараон Нехао, който завладял Йерусалим. Цар Йосия умрял от рана, получена в сражението. Йеремия оплакал смъртта на благочестивия цар. Вместо Йосия фараон Нехао назначил за цар Йоаким, когото задължил да му плаща данък.

Но това първо бедствие не довело юдеите до покаяние; те продължавали да грешат и да изпълняват само външните обреди на закона, който се състоял в жертви и всесъжения. Но не само външни обреди изисква Господ: Нему преди всичко е нужно сърцето, изпълнено с искрено разкаяние, вяра и любов. Господ заповядал на Йеремия да застане при вратите на храма и да говори на влизащия народ:

"Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: "Изправете вашите пътища и вашите дела, и Аз ще ви оставя да живеете на това място! Не се уповавайте на лъжливите думи: "Тук е храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен!" Но ако оправите напълно вашите пътища и вашите дела, ако вярно извършвате съд между човека и съперника му, не притеснявате другоземец, сирак и вдовица, не проливате невинна кръв на това място и не тръгнете след други богове за ваша беда, Аз ще ви оставя да живеете на това място...

Как! Вие крадете и убивате, прелюбодействате и се кълнете в лъжа, и после дохождате и се изправяте пред лицето Ми в тоя дом, на който е призовано Моето име, и казвате: "Спасени сме", та и занапред да вършите всички тия гнусотии! Не превърна ли се във вашите очи на разбойнически вертеп тоя дом, над който е призовано Моето име?" (Йеремия 7:3-11).

След това Господ откил на Йеремия всички бедствия, с които той ще накаже юдеите: дълговременно робуване на чужд народ, разорение на Йерусалим, запустяване на цяла Юдея. "И труповете на тоя народ ще бъдат храна на небесни птици и на земни зверове, и не ще има кой да ги пропъжда". Тъй казал Господ: "В градовете на Юдея и по улиците йерусалимски ще пратя глас на тържество и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невяста, защото тая земя ще стане пустиня". (Йеремия 7:33-34).

Йеремия със съкрушение сърдечно молел Бога за помилване, но Господ искал покаяние и поправяне на юдеите. А те упорствали в граховете си, и заплахите трябвало да се изпълнят. Йеремия вярно и безстрашно предавал на народа Божиите слова, призовавайки го към покаяние. Той непрестанно проповядвал в събранията народни и в храма, и в царския дворец. Веднъж той, по повеля на Господа, взел глинен съд и го счупил пред всички, като предвещавал, че точно така Господ ще унищожи и съкруши народа, който върши беззакония. Но думите му не вразумявало слушателите, а само възбуждали в тях негодувание и ярост. Те веднъж хванали Йеремия в църковния двор и искали да го умъртвят, но юдейските началници ги изтръгнали из ръцете на враговете му.

Скоро след това вавилонския цар Навуходоносор завладял Йерусалим, разграбил храма и отвел в плен много юдеи. Той оставил за цар Йоакил, но му наложил тежък данък. Йеремия знаел, че пленът ще продължи 70 години, и казал това на царя и народа. Но лъжепророците ги обнадеждавали, като уверявали, че пленът ще бъде непродължителен, и Йеремия бил затворен в тъмница.

Тук Господ му казал:

"Вземи си свитък книга и напиши в него всички думи, които Аз ти говорих, и заповядай да ги прочетат пред народа! Може би, домът Юдов, като чуе за бедствията, които мисля да им сторя, ще се обърнат всеки от злия си път, и Аз ще простя неправдата им и греха им" (Йеремия 36:2-3).

Йеремия повикал своя ученик Варух, за да запише всичко, каквото му каже пророкът. Когато всичко било написано, Йеремия му казал:

"Аз съм затворен и не мога да отида в дома Господен. Но иди ти в деня на поста, прочети тая книга пред народа! Може би той ще се смири пред Господа и ще отстъпи от своите лоши дела".

Варух така и направил. Царят узнал за това , заповядал да донесат книгата и я изгорил. Господ заповядал на Йеремия отново да напише книга, в която той повторил предишното, пробавил нови откровения, които получил от Господа, и между другото - пророчество за скорошното убийство на Йоаким. Действително, Йоаким, прелъстен от думите на лъжепророците, се отказал да плати данък на победителя. Навуходоносор пратил войска. Йоаким бил убит, и вместо него бил назначен за цар Йехония, а след него - Седекия.

Йеремия дълбоко скърбял за своето отечество. Той молел Бога да смекчи праведния Си гняв и да прекрати бедствието. Господ го утешавал, като му посочвал бъдещото време, когато Той ще върне юдеите от плена и отново ще ги посели в земята, обещана на Якововото потомство. А още и на друго по-радостно събитие посочил Господ. Той повторил на Йеремия обещанието на Спасителя, Който ще се роди от племето Давидово.

"Ето настъпват дни - казал Господ - когато ще изпълня това добро слово, което изрекох за Израилевия дом и Юдовия дом. В ония дни и в онова време ще направя да израсте Давиду праведна Младочка и тя ще извършва съд и правдини на земята. В ония дни Юда ще бъде спасен, и Йерусалим ще живее безопасно, и ще нарекат името: "Господ - наше оправдание" (Йеремия 33:14-16).

Както се каза, Йеремия предвещавал на юдеите дълъг плен. Той писал на ония от тях, които били отведени във Вавилон, да понесат търпеливо своята участ, да строят къщи, да садят градини, да встъпват в брак, понеже скоро не ще се върнат в Йерусалим. И да не слушат лъжепророците, които ги убеждавали към въстание, а да молят Бога за благоденствието на страната, в която се намират.

Това писмо станало известно в Йерусалим и възбудило гнева на юдеите. Те убедили цар Седекия отново да заключи в тъмница неотдавна освободения пророк.

Седекия също се отказал да плати данъка и Навуходоносор със силна войска обсадил Йерусалим. Тогава царят повикал Йеремия и поискал от него съвет. Пророкът го посъветвал да се покори. Но лъжепророците предсказали, че вавилонският цар скоро ще вдигне обсадата. Действително, след няколко дни Навуходоносор вдигнал обсадата, като чул, че египетския цар идва на помощ на юдеите. Лъжепророците възтържествували и Йеремия бил хвърлен в дълбока тинеста яма. Но скоро всички се убедили, че той бил прав: Навуходоносор, като победил египтяните отново обърнал всички войски против Йерусалим.

Уплашеният Седекия заповядал да извадят пророка от ямата и го запитал, какво ще стане с него и с целия народ. Йеремия предсказал печални събития и пророчеството му скоро се изпълнило. Йерусалим бил обсаден, дълго бил измъчван от силен глад и най-после бил превзет. Пред очите на Седекия били убити синовете му, а на него изболи очите и окован във вериги бил откаран във Вавилон. Къщите били срутени или изгорени, а градът разрушен. Навуходоносор взел от храма всички скъпоценности и златни съдове. Били откарани в плен много юдеи. Йерусалим запустял. В Юдея останали само бедни овчари и земеделци.

По заповед на царя началникът на вавилонските войски оказвал уважение към пророка и му предлагал да отиде във Вавилон, като му обещавал, че той ще живее в почит и достойнство. Но Йеремия предпочел да остане с най-бедните жители на Йерусалим. Той излял своята скръб за тежката съдба на юдеите в песен, известна под името "Плач Иеремиев"; продължавал да възвестява на юдеите волята Божия и ги увещавал към покорности покаяние.

Но, както и по-рано, юдеите малко се вслушвали в неговие предупреждения. След известно време те се разбунтували против вавилонския управител и го убили, а след това, изплашени от царския гняв, избягали в Египет, където насила взели със себе си Йеремия.

В Египет Йеремия много пророчествувал и за падането на Вавилон, и за гибелта на юдеите, които избягали в Египет. Те убили пророка с камъни. Пророчеството се сбъднало още същата година: Навуходоносор завладял Египет и предал на смърт всички юдеи, намиращи се там.

Между египтяните са запазило пророчеството на Йеремия за дохождане в тяхната страна на Дева с Младенеца, роден в пещера и положен в ясли. Поради това египтяните изобразявали девица, близо до която в ясли лежи младенец, и се покланяли на това изображение. Цар Птоломей (360-283 г. пр.Хр.), който живял дълго след това, запитал жреците, що означава това изображение, и те му отговорили: "Това е велика тайна, предвъзвестена на нашите бащи от велик пророк. Ние чакаме нейното изпълнение".

По-късно, когато израилският пълководец Юда Макавей излязъл на война против цар Антиох, явил му се във видение пророк Йеремия, сияещ в слава: "Кой е тоя?" - запитал Макавей. Отговорили му: "Това е истинския братолюбец, свети пророк Йеремия, който много моли Господа за людете и за своя град". Йеремия протегнал ръка, посочил на Юда златен меч и му казал: "Вземи сега тоя свещен меч и съкруши с него враговете на Израиля!"


Житие на св. преподобномъченик Акакий Сярски

Преподобномъченик Акакий, в светото кръщение Атанасий, бил роден в българското село Ново село (по гръцки Неохори) до град Солун. Поради бедност родителите му се преселили в град Серес. Още деветгодишен те го дали да учи занаят при един обущар. Но обущарят така жестоко биел момчето всеки ден, щото веднъж, на Велики петък, то не издържало и обляно в сълзи избягало на улицата. За нещастие, две туркини го срещнали, поласкали го, въвели го в своя дом, нахранили го и така го объркали с хубавите си думи, че го убедили да се откаже от Христа. Тогава го взел при себе си градският бей, извършил над него обреда на мохамеданското обрезание, осиновил го и го обикнал заедно със жена си като роден син.

След като Атанасий живял в дома на бея девет години и вече възмъжал, беицата променила своята любов към него от майчинска в плътска и - като жената на Потифар - опитала се да го привлече за грях. Целомъдреният юноша - както прекрасният библейски Йосиф - избягал от нея, но тя, озлобена, го наклеветила през мъжа си, че уж той искал да се поругае с нея. Повярвал на жена си, беят го изгонил из своя дом и му предоставил пълната свобода, да отиде където иска.

Той отишъл при своите родители, които подир неговото отречение се завърнали в Солун. Те много се зарадвали на неговото връщане и особено на неговото желание да се възвърне в църквата Христова. Но мъдрата му майка го предупредила, че отреклият се доброволно от Христа трябва да умие греха от отречението си със собствената си кръв. Той възприел съвета на майка си дълбоко в душата си, оттеглил се в Хилендарския манастир в Атон, изповядал се пред духовника на Ксенофския скит и бил възстановен в християнството чрез миропомазване. Като чул пък за подвизите на неотдавна пострадалите атонски преподобномъченици Евтимий и Игнатий, той отишъл при бившия техен наставник йеромонах Никифор с молба да подготви и него за мъченичество. Духовникът обяснил на Атанасий всичката трудност на този подвиг, но се съгласил да го приеме под своето ръководство.

Подир едно малко колебание Атанасий бързо напреднал в духовния живот - с любов се подвизавал и очите му от сърдечно умиление станали извори на непрестанни сълзи. Като гледал неговото съвършенство в добродетелта и непоколебимост в мислити, духовникът го постригал в монашество с името Акакий и подир някое време го благословил да се отправи на мъченически подвиг, при което му дал за спътник същия оня старец Григорий, който на времето съпътствал и преподобномъчениците Евтимий и Игнатий. Скоро подир това те напуснали Света Гора и заминали за Цариград. В деня на самия подвиг Акакий се причастил със светите Христови Тайни, облякъл се като турчин и обливайки се в сълзи приел последното благословение на преподобни Григорий за мъченичество.

Като пристигнал във Високата Османска Порта, той захвърлил от главата си зелената чалма и започнал да я тъпче с краката си, изповядал Христа и проклинал Мохамеда. Като не успели с увещания да го убедят да остане мохамеданин, съдиите заповядали да го бият и го хвърлили в затвора. На другия ден Акакий бил изправен пред самия везир, но и това се оказало безполезно, поради което последвала присъдата да бъде обезглавен. В навечерието на изпълнението на присъдата светия мъченик се причастил със св. Тайни.

На 1 май 1816 година турците обезглавили св. преподобномъченик Акакий на мястото, наричано Пармак-капи. Със събрани от християните пари преподобни Григорий откупил от войниците - пазачи тялото на светия мъченик и го отнесъл на Атон. Светите му мощи били поставени първом в неговата килия, а после го погребали в новопостроения храм в чест на преди него пострадалите преподобномъченици Евтимий и Игнатий. Главата на св. Акакий сега се намира в руския атонски манастир “Св. Пантелеймон”.

В деня на неговата мъченическа смърт неговата памет на Атон се почита съвместно с тази на преподобномъчениците Евтимий (21 март) и Игнатий (8 октомври), защото е съставена обща служба на тримата светци, а отделно служба на св. Акакий няма.

Feasts
Prophet Jeremiah (7th-6th c. b.c.); Saint Philosophos the Martyr, at Alexandria (252); Martyr Batas of Nisibis (Bata the Persian) (ca. 364); Saint Isidora the Fool-for-Christ, of Tabennisi, Egypt (ca. 365); Monk-martyr Romanus of Raqqa (780); St. Michael, ascetic of Chalcedon (8th-9th c.); Saint Symeon of Syracuse (or of Mount Sinai or Trier) (1035); Martyr Andeolus of Smyrna, a subdeacon from Smyrna sent to France by St Polycarp, martyred near Viviers on the Rhône (208); Martyrs Orentius and Patientia, husband and wife who lived at Loret near Huesca in Spain, parents of St. Laurence the Martyr (240); Martyrs Acius (Ache) the Deacon, and Aceolus (Acheul) the Sub-deacon, martyred near Amiens in France under Diocletian (303); Saint Grata of Bergamo, a holy woman from Bergamo, zealous in securing Christian burial for the bodies of the martyrs (ca.307); Saint Agapetos (Amator), bishop of Auxerre (418); Saint Orentius of Auch (Orientius), a hermit in the Lavendan valley near Tarbes in France, Bishop of Auch (Augusta Ausciorum) for over 40 years (ca.439); Saint Corentin, Bishop of Quimper (460); Saint Brioc, Abbot of St. Brieuc (ca. 502); Martyr Sigismund, king of Burgundy (524); Saint Marcul, Hieromonk of Corbeny, founder of a monastery on the Egyptian model in Nanteuil in France (ca.558); Saint Ceallach (Kellach), a disciple of St Kieran of Clonmacnoise, became Bishop of Killala in Ireland, ended his life as a hermit (6th c.); Saint Asaph, Bishop in North Wales (6th-7th c.) Saint Aredius of Gap (Arigius, Arey), Bishop of Gap in France for twenty years (604); Saint Ultan, Irish missionary monk of Burgh Castle (East Anglia), Fosse and Peronne (Gaul) (657); Saint Bertha of Val d'Or, martyr, founder and abbess of Avenay in the diocese of Châlons-sur-Marne (680); Martyr Evermarus of Tongres, pilgrim murdered by robbers at Rousson, near Tongres, Belgium (ca.700); Saint Théodard, Archbishop of Narbonne (893); Saint Benedict of Szkalka, a hermit on Mount Zobor in Hungary, renowned for his asceticism, murdered by robbers (1012); Saint Tamara the Great, Queen of Georgia (1213); Saint Paphnutius of Borovsk, Abbot (1477); Hieromartyr Macarius, Metropolitan of Kiev (1497); St. Zosimas, bishop of Kumurdo (15th c.); Saint Gerasimus of Boldinsk, Abbot (1554); Saint Panaretos of Cyprus, Archbishop (1791); New Martyrs Euthymius, Ignatius (1814), and Acacius (1815) of Mount Athos; Archbishop Martyr Sabbas (1821); Venerable Nikephoros of Chios, monk (1821); New Martyr Mary of Mirambelos (Mary of Crete) (1826); Schemamonk Saint Luke of Glinsk Hermitage (1898); Virgin-martyr Nina (Kuznyetsova), new martyr of Vologda (1938); Other Commemorations: Icon of the Most Holy Theotokos "Unexpected Joy" (“Neochikuvana Radist”) from Andronikov Monastery; "Myrrh-Bearing" Icon of the Mother of God of Tsarevokokshaisk (in the province of Kazan) (1647); Translation of the relics of Saint Walburga, Abbess of Heidenheim.