Bulgarian
English
Житие на свети апостол Юда, брат Господен по плът
Св. ап. Юда, когото наричали още Тадей и Левий, един от дванадесетте апостоли, бил син на Иосиф, обручника на Пресвета Дева, и затова се нарича - както и брат му Яков - "брат Господен".
Ние малко знаем за неговия живот преди апостолството. Преданието говори, че той се занимавал със земеделие. Името му се споменава няколко пъти в Евангелието. Когато Господ за последен път беседвал с учениците си и между другото казал: "Който има заповедите Ми и ги спазва, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Моя Отец: и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам", тогава апостол Юда, изпълнен с пламенно желание, щото цял свят да познае Господа, запитал Христа: "Господи, що е това, гдето искаш да се явиш нам, а не на света?" - "Ако някой Ме люби - продължил Иисус, - ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим" (Иоан. 14:23).
След слизане на Светия Дух над апостолите, Юда обходил много страни на Азия, като проповядвал словото Божие. Заедно с апостол Сила той бил пратен в Антиохия да помага на Павел и Варнава; "Юда и Сила, бидейки сами пророци - говори се в Деяния апостолски - с дълга реч увещаваха братята си и ги утвърдиха".
Юда се върнал временно в Йерусалим и след това предприел нови проповеднически пътешествия. Той проповядвал в Персия и приел мъченическа смърт в Армения, на планината Арарат, както говори преданието. Той бил разпнат на кръст и пронизан със стрела около 80-та година след рождението на Христа. Арменците особено почитат паметта на св. ап. Юда и го наричат свой апостол.
В Новия завет се намира едно съборно послание от св. ап. Юда, с което той се стреми да предпази християните от лъжеученията и напомня, че Господ, Който не пощадил и ангелите, ще накаже всеки грешник, който не се старае да поправи живота си.
Apostle Jude
The holy, glorious and all-laudable Apostle Jude was one of the Twelve Apostles of Jesus Christ and his brother, along with St. James, by virtue of being the son of St. Joseph the Betrothed. He is also called Levi or Thaddeus and sometimes the name Jude is rendered as Judas, but he is not to be confused with Judas Iscariot, the Apostle Matthew (also called "Levi"), or the Apostle Thaddeus of the Seventy. He is referenced in the Synoptic Gospels, the Acts of the Apostles, and wrote an epistle which is part of the New Testament. His feast day is on June 19.
Jude was the brother of St. James and son of St. Joseph, Betrothed to the Theotokos. Sometimes he is called Levi or Thaddeus (some English translations call him "Judas"). He protested along with Simon and Hosea when the elderly Joseph wanted to leave a portion of his estate to Jesus upon his death. He was often called 'brother of James' out of humility and shame for he did not believe in Christ at first, yet St. James did.
He was one of the Twelve Apostles (not to be confused with the Thaddeus of the Seventy Apostles) and after the Ascension he preached the Gospel in Judea, Samaria, Galilee, Idumea, Syria, Arabia, Mesopotamia, and Armenia. While preaching in the area around Ararat he was captured by pagans, crucified and killed by being shot with arrows.
Свети мъченик Зосим Созополски
През І век, по време царуването на римския император Траян, в гр. Аполония (днешен Созопол) живеели много християни, които се укривали от управниците, защото Траян издал указ, по силата на който те трябвало да бъдат предадени на изтезания и смърт.
В Аполония живеел един воин на име Зосим. Бил млад и красив; стегнат във войнско облекло, приличал на земен ангел, защото пленявал и с вътрешната си красота. Чистият му християнски живот, молитвата и доброто го правели духовно извисен. Всички го уважавали. Не останало обаче незабелязано, че той е чужд на греховните веселби и на идолослужението.
Зосим, като чул, че управителят Дометиан предприема гонения на християните в града, се възпламенил от чиста вяра в Христос и се подготвял с пост и молитва за подвиг. Снел войнските си отличия. Това било повод да донесат на управителя, че той не уважава императора, който му дал войнския чин. Зосима бил повикан на разпит. Управителят се възхитил от светлото му лице и умния поглед, и след кратко мълчание го запитал:
- Ти ли си воина Зосим?
- Аз съм Зосима, воин на самия Господ Иисус Христос.
- Какъв чин имаш?
- По чин бях първия воин на земния цар, но когато се отрекох от вашите нечисти богове, станах воин на истинския Бог.
- Виновен си пред великия император Траян, когот всички почитат като бог.
- Това е безумно - смело отговорил Зосима. Нима металният идол на Аполон, на когото се кланяте, или самият император Траян, който е смъртен човек, могат да заменят единния Бог, сътворил видимия и невидим свят! Tе са само творение, а Бог е творец. Него почитам аз.
Сляп за духовната светлина, императорът наредил да го мъчат жестоко. Били го безпощадно и земята под него се обагрила в кръв. Зосима търпял мъжествено и се молел горещо Бог да го укрепява.
Събрали се много зрители, между които имало и деца. Едно милостиво дете се втурнало да защити мъченика, но войниците, които изпълнявали поръченията по поръка на жестокия управител, го блъснали силно. То паднало и дълго останало в безсъзнание.
Удивени от подвига на Зосим, много хора станали християни. Най-силно се възпламенила вярата в чистите сърца на децата. Това още повече ожесточило управителя и той продължил да измисля нечувани изтезания, за които е страшно дори да се мисли. Но Бог невидимо подкрепял мъченика и той по чудо оставал жив. Смутен от това, мъчителят започнал да го увещава да принесе жертва на Боговете, но напразно.
Зосима нарекъл боговете бесове и тогава, силно разярен, той го осъдил на смърт. Посекли го с меч в 19 ден на месец юни. В същия ден просторът ухаел от разцъфналите цветя, но друго духовно ухание усещали новите християни. Въодушевени от подвига на мъченика, те отворили широко вратите на сърцата си за сладко ухание на чистата вяра в единния истински Бог.
Днес паметта на светия мъченик Зосим се почита от целия християнски свят. На 19 юни всяка година в Созопол християните си спомнят за духовния подвиг на смелия воин Зосим.
Според нови изследвания обаче св. Зосим е живял в друг град с название Созопол в Мала Азия, а не на Балканите.
Zosimus the Soldier
The holy, glorious and right-victorious martyr Zosimus the Soldier was a Roman soldier during the time of emperor Trajan and his torturing of Christians. Zosimus chose becoming a Christian over serving in the Roman army. His feast day is celebrated on June 19.
Zosimus was a native of the city of Apollona in Thrace during the reign of Trajan at the turn of the first to second centuries. He was consumed with the desire to become a Christian during the time that Trajan was noted as a persecutor of Christians. When he heard about the start of a persecution of Christians, he left military service and was baptized. He then devoted himself to prayer and good deeds. His act was reported to the prefect Domitianus of Antioch as having betrayed the emperor by removing his military insignia and joining the Christians.
At his trial, Zosimus confessed his faith in Christ and refused to offer sacrifice to the pagan gods. Sentenced, he was subjected to fierce torments, but was strengthened by the grace of God and did not feel the pain. Next, the prefect issued orders to heat a copper bed red-hot and to put Zosimus on it. Zosimus made the Sign of the Cross and laid down on the bed, but remained unharmed. Then, as Domitianus was departing the city he gave orders to place iron sandals with sharp nails in the soles on Zosimus' feet. Then, he had Zosimus follow after him, as the Lord gave St. Zosimus the strength to follow after the horses.
Next, Zosimus was locked in prison, where his tormentors deprived him of food and drink. However, an angel of the Lord fortified him with bread and water. As St. Zosimus continued to refuse the demand to sacrifice to the pagan gods, he was finally beheaded in the year 110, and thus surrendered his soul to God. His martyrdom was said to have been in Spoleto in Umbria, Italy.