Луций Аней Сенека е роден около две години преди Христа в град Кордуба (днес Кордова) в Испания. Произхожда от семейство на богати аристократи. Баща му е ритор и е от съсловието на конниците. Испания по онова време е римска провинция, запазила симпатиите към партията на По-мпей и традициите на римския морал. Младият Сенека в скоро време е заведен в Рим, където започва своето духовно формиране под ръководството на стоика Атал. Аскетичният начин на живот, в който го обучават неговите учители, философи - стоици, му остава за цял живот.

Сенека е може би най-известният мислител на римската, тъй наречена „Нова стоа". Младият Сенека се посвещава на адвокатската професия, неговото красноречие му спечелва голяма слава. През този период от живота си Сенека е привърженик на републиканската форма на управление на Рим. Той посещава Египет, където заема административен пост. Написва днес загубената „География на Египет". Връща се в Рим, където се надява да получи някаква длъжност в магистратурата и се сближава с децата на Германик.

През 41 г. е заточен на о-в Корсика, откъдето се връща през 49 г. Става един от учителите на Нерон. Когато последният оглавява вече римската държава като император, влиянието на Сенека бавно, постепенно, но сигурно намалява. През този период Сенека дори пише книга за римската монархия. Той обосновава нейната необходимост с аргумента, че както Бог управлява вселената, така и Рим се нуждае от управление, поверено на разумен и мъдър човек. Както Бог е образецът и моделът на добродетелите, така и мъдрецът е изключението между хората. Ако Рим се управлява от разума, ако се подчинява на мъдреца като император, тогава законът ще господства в Рим.
Най-значителното му произведение е „Писма до Луцилий", в което са отразени етико-философските идеи на римския стоик. Другите му етически съчинения са не по-малко прочути и се характеризират с изискан литературен стил: „Утешение към Марция", „До Галион за щастливия живот", ,До Павлин за краткостта на живота". На 19 април 65 г. по заповед на бившия си ученик, императора Нерон, Сенека се самоубива.

Според Сенека хората не са в състояние да променят световния ред и световните отношения. Единственото, което е относително подвластно на хората, е да се сдобият с мъжество, характеризиращо добродетелният човек. Последният трябва да понася всичко, което съдбата му носи и да не си позволява никакъв спор с природата. Само природата и нейният закон могат да внасят промени в света, който ни заобикаля. Ние не можем да предвидим хода на вечността, но и вечността се изгражда върху противоположности. Затова най-разум-но е да се приспособим към природата. „Съдбата води онзи, който желае и влече онзи, който не желае", пише Сенека. Нашите желания, ръководени от разума, трябва да приспособят нашия дух към необходимостта.

Целият блясък, който ни заобикаля, особено с който се кичат богатите, е преходен. Високото положение, широките покои и придверия, знатното име, красивата и благородна съпруга - всичко зависи от несигурната капризна случайност. Нека затова да приемем заобикалящите ни удобства, предметите, лукса като взет назаем реквизит. Защото съдбата съвсем ясно ни показва, че нито едно от тези блага не е наша истинска собственост. Нашият живот прилича на сцена, оборудвана с предмети, донесени отвън, които ще се върнат при господарите. Едни от тези предмети ще ни бъдат взети още първия ден, други на втория. С малко от тях ще дочакаме края на представлението. Затова не бива да се надуваме с тези външни блага, а нека да приемем мъдрия съвет, че всичко сме получили назаем. В наши ръце е само временното им ползване. Ние дори не знаем срокът, който ни е определил дарителят, защото животът ни „прилича и протича сред бягство" - отбелязва Се-нека.

Затова човек трябва да се стреми само към добродетелта, която е висшето благо, а висшето благо е духът, презрял случайностите и доволстващ с добродетелта. Висшето благо е непобедимо със силният дух, познаващ света, действащ с кротост, дълбока човечност и грижи към околните. Всяко нещо, чиято природа е във вечно движение, остава несигурно. И Сенека заключава: „Да живееш добре, означава да живееш според природата". „Веднага ще открия смисъла на тези думи, ако внимателно и без излишни страхове се грижим за естествените си импулси и физическите си качества като за нещо временно и преходно, ако не им робуваме и не се оставим във властта на чужда нам същност, ако прииждащите отвън телесни удоволствия имат за нас същата стойност, каквато помощните войски и леко въоръжените отряди във един военен лагер (те не командват, а служат), само тогава ще бъдат полезни на душата". Така според Сенека доброделета е самоцелна. Към нея трябва да се стремим заради самото й притежаване. Следователно удоволствието не може да бъде причина да се стремим към добродетелта. Добродетелта ни прави щастливи, а не обратното. Щастливият живот означава свобода, бодрост, неустрашимост и устойчивост на духа. Единственото зло е безнравствеността, „а всичко останало е куп евтини дрънкулки, които нито отнемат, нито пък добавят нещо към щастието в живота" - подчертава Сенека.

Нравствеността, според Сенека, затова съвпада с човеколюбието, състраданието, благоговейното отношение към другите хора, в това число и към робите. В своята „Политика" Аристотел настояваше, че хората по природа се делят на свободни и роби. Природното неравенство естествено поражда робството. Робите се отличават и физически от свободните - те са по-груби, по-силни. В умствено отношение те са изостанали, несхватливи. В нравствено отношение те са по-скоро покорни. Тяхната воля е ограничена. Според Аристотел свободният човек може да съзерцава вечните истини, да прави избори. Аристотел неслучайно отъждествява щастието и свободното време. Сенека обаче е на съвсем друго мнение. Робът за него е престанал вече да бъде говорящо оръдие на труда, според известната фраза на Варон.

Ето какво пише Сенека до Луцилий: „Беше ми приятно да узная от приятели, които са те посетили, че ти се отнасяш с робите простичко и ги третираш на равна нога. В това проличава твоето благоразумие и твоята образованост. Но някой ще ти рече:но нали това са роби? Да, но и те са хора. Та нали са роби? Да, но и те живеят под един покрив с тебе. Но нали са роби? Да, но те са кротки и смирени приятели... Но нали все пак са роби? Да, но те са твои другари по робство, щом като помислиш само, че и те, и ние сме еднакво подвластни на съдбата... Ще кажат: Та нали те са роби? Да, но този роб притежава свободен дух!"

Нравственият патос на тези редове не подлежи на съмнение. Но той е показателен най-малко поради три причини: Сенека окачествява робът като човек, той е равнопоставен на господаря си тъкмо като човек. Робът и господарят са равни пред съдбата си, която по един и същ начин дарява или отнема от господаря и роба, и което е най-впечатляващо - робът е свободен по дух! Стоическата парадигма на Сенека тук като че ли достига своя етически връх: човекът се интерпретира сам по себе си, само като морален субект, извън икономическите и правните отношения. Човекът е свободен и това е една от причините да изпитваме обич към себеподобните. Всичко, което виждаме и забелязваме според Сенека е заключено в едно огромно тяло. И божественото, и човешкото се намират тогава във взаимна връзка, природата е вложила в нас взаимната обич, направила ни е общителни. Тя е посочила що е правилно и справедливо. По нейните закони по-нечестно е да допринасяш зло, отколкото да го изтърпяваш. По нейните принципи трябва да бъде протегната ръка за помощ.

Стоическият мислител Все още не нарича категорично и ясно природата Бог, нито отъждествява всеобхватните и естествени морални принципи с Божията воля. Но не случайно стоицизмът е един от светогледните и етически корени на новата религия - християнството. Близостта на Сенека до християнското светоусещане проличава и от убедеността му, че човешката душа е безсмъртна.

Тази безсмъртна душа може и трябва да укрепва човешката добродетелност, да развива нравствените възможности. Идеята за хармонията между душата и тялото, така привлекателна за ранната Стоа, тук като че ли изписва последните страници на историята си. За да се достигне висшето благо според Сенека трябва да се откажем от земните блага: „Не парите те правят равен на Бога - Бог не притежава нищо. Не дрехите ще ти помогнат - Бог е гол. Не ще те направят блажен нито силата, нито красотата - и едното, и другото изчезват с настъпването на старостта. Необходимо е да се търси нещо такова, което не попада всеки ден все повече и повече под властта, да се открие онова, което не знае препятствия. Кое е това нещо? Душата, но душа непреклонна, благородна, възвисена. Може ли тя да бъде наречена другояче, освен Бог, намерил приют в тялото на човека?"

Така за философа и моралиста Сенека тялото е приют на душата. Висшите ценности по интерпретацията на римския мислител престават да имат онази специфична характеристика, която така сполучливо изразяваха Епикур и Зенон от Китион.