7 декември: Свт. Амвросий, еп. Медиолански [397 г.]. Препмчк Атинодор Месопотамски [ок. 304 г.]. Преп. Павел Послушни. Преп. Йоан постник, Саваит [558 г.]. Преп. Филотея Търновска [1060 г.]. Преп. Йоан постник, Киево-Печерски [XII в.]. Преп. Григорий мълчалник (ктитор Атонски) (Сърб.) [1406 г.]. Преп. Антоний Сийски чудотв. [1556 г.]. Преп. Нил Столобенски, чудотв. [1554 г.]. Икона на Божията Майка «Селигерска»

Свети Амвросий Медиолански (на латински: Sanctus Ambrosius) е християнски светец, епископ на Милано, богослов и проповедник. Един от четирите велики латински отци на Църквата, доктор на църквата (от лат. "doctor ecclesiae"), почитан като светец и от Православната и от Римакатолическата църква.

Роден е около 340 г. в гр.Тревир (днес Трир, Германия) в римско християнско семейство. Неговият брат, Сатирий (Satyrus of MIlan), и сестра му Марцелина (или Марчелина, saint Marcellina), също са канонизирани за светци.

След смъртта на баща му 352 г. семейството се преселва в Рим, където Амвросий получава много добро образование. През 370 г. завъшва обучението си и започва работа първоначално като юрист в префектурата на гр. Сирмиум (днес Сремска Митровица, Сърбия), а впоследствие и като съветник на префекта на Италия - Проба, християнин, който цени и покровителства Амвросий.

През 373 г. Амвросий заема длъжностт префект на Северна Италия с резиденция в Медиолан (днес Милано), който по това време е втори по големина град в Италия след Рим.

По время наместничеството на Амвросий, Медиолан е арена на остри разпри между арианите и ортодоксалните християни. През 374 г. тези разпри стават пречка за избирането на нов епископ, доколкото всяка страна искала да види на тази длъжност свой представител. Като компромисна е предложена кандидатурата на Амвросий, който се ползва с уважение сред съгражданите си. Амвросий, който не бил кръстен опитва да се откаже, но дава съгласието си, след като зад неговата кандидатура застава и император Валентиниан I.

На 30 ноември 374 г. Амвросий се кръщава, след което е ръкоположен за свещеник и на 7 декември е назначен за епископ, като преминава за 7 дни през всички степени на църковната йерархия.

Като епископ на Милано води усилена борба с арианската ерес и отстоява чистотата на християнството. Води добродетелен и аскетичен начин на живот. Под неговото ръководство в Милано са построени две базилики — Амвросианска базилика и Апостолска базилика (днес църква "Свети Назарий") и е основан мъжки манастир. Амвросий умира на 4 април 397 г.

Автор е на множество богословски трудове. Сред творбите му са "Светият Дух" (De Spiritu Sancto; The Holy Spirit), "За таинството на въплъщението Господне" (De incarnationis Dominicae sacramento), коментари върху Стария и Новия Завет, 91 писма, колекция от химни, запазени откъси от негови проповеди и др.

Почитан е като светец и отец на Църквата от Православната, Източните Православни, Римокатолическата, Англиканската и Лутеранската църкви.