Житие на свети апостол Матия
Свети апостол Матия бил родом от Витлеем и произлизал от Юдовото племе. След възнесението на Иисус Христос всички апостоли прекарвали в Йерусалим, очаквайки слизането на обещания Св. Дух. Тогава ап. Петър представил на 120 участници в молитвеното събрание двама от Седемдесетте Христови ученици – Йосиф и Варсава, наричан Юст, и Матия, за да допълнят чрез жребий 12-то число на апостолите Христови след отпадането на Юда Искариотски.
"Братя – казал им апостол Петър, - трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Свети чрез устата Давидови за Юда, водача на ония, които хванаха Иисуса, защото той бе причислен към нас, бе получил жребия на тая служба. Но със заплатата за своята неправда той придоби нива и като се строполи ничком, пръсна се през средата и всичката му вътрешност се изсипа. И това стана известно на всички жители йерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена "Акелдама", сиреч "кървава нива". Защото в книгата на Псалмите е писано: "Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него" и "достойнството му друг да вземе". И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през всичкото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус, начевайки от Йоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, - да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му."
"Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото Си избрал да приеме жребия на тая служба и на апостолството, от което отпадна Юда, за да отиде на своето място!" (Деян. 1:15-25).
Хвърлили за тях жребие. Жребието се паднало на Матия и той бил причислен към единадесетте апостоли.
След слизането на Свети Дух апостол Матия първоначално благовествувал евангелието в Йерусалим и в Юдея заедно с другите апостоли. След това заедно с апостолите Петър и Андрей ходил в Сирийска Антиохия, в кападокийския град Тиан и в Синоп. Тук бил затворен в тъмница, из която чудесно го освободил св. ап. Андрей Първозвани. Подир това пътешествал в Амасия, Едеса, Севастия и дори ходил в Етиопия.
След дълго проповедничество по разни градове и след много и различни страдания за името Христово св. ап. Матия приел мъченическия венец в Йерусалим, като бил убит с камъни.
Свети мъченици Иулиан, Маркиан и на другите, пострадали с тях за светите икони
Когато на престола на гръцкото царство се възкачил съименният на дивия звяр Лъв Исаврянин, по прозвище Конон, той повдигнал гонение срещу Църквата Божия, като издигнал сред нея новата иконоборческа ерес, която приемала светите икони за идоли, а тези, които благочестиво им се покланяли - за идолопоклонници. Лъв Исаврянин заповядал да изхвърлят от храмовете, от домовете и въобще от жилищата светите икони и да ги унищожават, хвърляйки ги в огън или във вода. А тези, които не споделяли неговите еретически заблуди, той или изпращал на заточение в далечните предели на държавата, или ги подлагал на различни мъчения, и дори ги убивал. В началото на своето гонение той свалил с безчестие и побои светейшия Константинополски патриарх Герман, тъй като той се противял на неговите разпореждания. На мястото на сваления патриарх бил поставен еретикът Анастасий, който бил единомишленик на царя. В това време много благочестиви християни въстанали срещу ереста, за което и приели мъченически венец.
Подобни на тях били и тези, за които предстои да разкажем сега. Тяхното страдание започнало по следния повод:
В Константинопол от времето на Константин ВеликиРечник съществували врати (или порти), известни под названието "Медни". От старо време над тези врати бил поставен образ на Спасителя, който също бил направен от мед. Този образ нечестивият цар и патриархът наредили да снемат оттам. Поставили стълба и един от войниците, по чин спатарий, започнал да се изкачва по нея. Това възмутило благочестивото чувство на събралото се пред вратите голямо множество народ. Неколцина души хванали стълбата и я бутнали на земята заедно с качилия се върху нея войник, който намерил по този начин смъртта си.
Когато узнал за тази постъпка на народа, царят изпратил срещу православните въоръжени войници, които убили много мъже и жени, старци и младежи; тяхното число е известно единствено на Господа. А най-знатните почитатели на иконите, които се намирали сред народната тълпа, били заловени живи. Техните имена са следните: Иулиан, Маркиан, Иоан, Иаков, Алексий, Димитрий, Фока, Петър, Леонтий.
След своята кончина, на 9 август 730 г., мъчениците били заровени в константинополската местност "Пелагиеви", близо до храма на света мъченица Теодора. Техните свети мощи по-късно били намерени, запазени нетленни, след като били престояли в земята 139 г. Намирането на техните мощи станало при патриарх Игнатий, който на три пъти получил насън откровение за тях.
След като им нанесли жесток побой с тояги, ги хвърлили в тъмницата, където осемдесет дни прекарали оковани във вериги и понасяйки безпощадни побои: на всекиго от тях нанасяли ежедневно по 500 удара. Но укрепявани от Христовата сила, светите мъченици мъжествено изтърпявали всичко, без да губят телесните си сили. Като видял това, мъчителят заповядал най-напред да обгорят лицата им с нажежени железа, а после да ги изведат на площада и да ги убият с меч. Така завършили страданията си светиите.
Заедно с тях, заради благоговейното си почитане на иконите, била посечена и една знатна жена на име Мария Патрикия.
Телата на светите мъченици били хвърлени в морската дълбина.
А още когато заловили светите мъченици, с тях била заловена и преподобната Теодосия Монахиня и обвинена в същото престъпление. Тя участвала заедно с останалите при събарянето на стълбата. Преподобна Теодосия приела мъченически венец по-рано от споменатите светии. Нейната памет се почита в двадесет и деветия ден на месец май; на тази дата е поместено и нейното житие.
Всички мъченици, които пострадали за честната икона на Спасителя, предстанали заедно пред Владиката Христа, нашия Бог, на Когото е славата во веки. Амин.
В същия ден се празнува паметта на преподобни Псой, ученик на свети Пахомий Велики, който се подвизавал в Египет през IV в.