Свети проророк Амос
Роден в палестинския град Текоа и пастир по занятие, Амос бил повикан от Бога на пророческо служение през времето на юдейския цар Озия и израилския цар Йеровоам. Неблагодарният народ не се вслушвал в предупрежденията и откровенията на пророка, който възвестявал наказание от Бога.
Към вождовете на израилския народ той казвал:
"Горко вам, които смятате, че е далеч злочестия ден, и правите да се приближи тържеството на насилието; които лежите на одри от слонова кост и се обтягате на леглата си, ядете най-добри овни от стадото, пеете под звука на гусли, пиете вино от чаши, мажете се с най-добри мазила и не ви боли сърце за злополуката на народа. Затова ще отидете в плен начело на пленниците" (Амос 6:3-7).
В седма глава от книгата на пророка четем:
"Амасия, свещеник ветилски, прати при израилския цар Йеровоам, а Израил непременно ще бъде откаран пленник от земята си". И рече Амасия на Амос: "Ясновидецо, иди и се отстрани в земята Юдова! Там яж хляб и там пророкувай, а във Ветил вече не пророкувай! Защото той е светиня царева и е царски дом". Отговори Амос и рече на Амасия: "Аз не съм пророк и не съм син на пророк. Аз бях пастир и събирах диви смокви. Но Господ ме взе от овцете и ми рече: "Иди, пророкувай при Моя народ Израиля!" Сега изслушай словото Господне! Ти казваш: "Не пророкувай против Израиля и не произнасяй думи против дома Исааков!" Затова ето що казва Господ: "Жена ти ще бъде обезчестена в града, твоите синове и дъщери ще паднат от меч, земята ти ще бъде разделена с мерилна връв, ти ще умреш в нечиста земя, а Израил непременно ще бъде отведен от земята си" (Амос 7:10-17).
Не изтърпял тия думи, ветилският жрец заедно със сина си нанесъл такъв побой на Амос, че пророкът едва бил доведен до къщата му, където скоро и умрял - в VІІІ в. преди Христа. Той живял около 200 години преди Вавилонския плен.
Пророчествата му са събрани в книгата, която носи неговото име и се състои от девет глави.
Prophet Amos
Amos; Hebrew: עָמוֹס , Modern Amos Tiberian ʻāmōs) was one of the Twelve Minor Prophets. An older contemporary of Hosea and Isaiah, Amos was active c. 750 BCE during the reign of Jeroboam II, (786–746 BCE). He was from the southern Kingdom of Judah but preached in the northern Kingdom of Israel. Amos wrote at a time of relative peace and prosperity and neglect of religion. He spoke against an increased disparity between the very wealthy and the very poor. His major themes of social justice, God's omnipotence, and divine judgment became staples of prophecy. The Book of Amos is attributed to him.
Before becoming a prophet, Amos was a sheep herder and a sycamore fig farmer. Amos' prior professions and his claim "I am not a prophet nor a son of a prophet" (7:14) indicate that Amos was not from the school of prophets, which Amos claims makes him a true prophet (7:14). His prophetic career began in 750 BCE out of the town of Tekoa, in Judah, south of Jerusalem. Despite being from the southern kingdom of Judah Amos' prophetic message was aimed at the Northern Kingdom of Israel, particularly the cities of Samaria and Bethel.
Jeroboam II (c. 781-741 B.C.), ruler of the Northern kingdom, had rapidly conquered Syria, Moab, and Ammon, and thereby extended his dominions from the source of the Orontes on the north to the Dead Sea on the south. The whole northern empire of Solomon thus practically restored had enjoyed a long period of peace and security marked by a revival of artistic and commercial development. Social corruption and the oppression of the poor and helpless were prevalent. Many availed themselves of the throngs which attended the sacred festivals to indulge in immoderate enjoyment and tumultuous revelry. Others, carried away by the free association with heathen peoples which resulted from conquest or commercial contact, went so far as to fuse with the Lord's worship that of pagan deities. The apocryphal work The Lives of the Prophets records that Amos was killed by the son of Amaziah, priest of Bethel. It further states that before he died, Amos made his way back to his homeland and was buried there.
St. Hesychius Св. мъченик Исихий Доростолски
Martyred Roman soldier who consoled St. Julius just before Julius’ martyrdom at Durostorum. Hesychius followed St. Julius to martyrdom.