10 юни : Свщмчк Тимотей, еп. Пруски [ок. 362 г.]. Мчци Александър воин и Антонина [ок. 313 г.]. Свт. Васиан, еп. Лавдийски [409 г.]. Преп. Теофан Антиохийски [369 г.]. Преп. Силуан схимник, Киево-Печерски [ок. ХIII – ХIV вв.]. Свт. Йоан, митр. Тоболски [1715 г.]. Събор на Сибирските светии. Новопрепмч. Теогност [1919 г.]. Новоизп. Тамара, схиигум. Серафимо–Знаменска [1936 г.]

Свети свещеномъченик Тимотей, епископ Пруски

Свети Тимотей бил епископ в Пруса (днес Бурса, в Турция). Освен голяма душевна чистота, Бог му дал дар на чудотворство, с което лекувал людските болести и мъки. Във времето на император Юлиян Отстъпник (361-363 г.) св. Тимотей за ревностно разпространение на християнството бил хвърлен в тъмница. Християните и тук го посещавали, за да чуят мъдра поука от своя архипастир. Като узнал това, Юлиян заповядал да му отсекат главата. Душата му отлетяла при Бога, а останали чудотворните му мощи, за да помагат на човеците и да явяват Божията сила.

Заедно със своя учител свети Тимотей пътувал по всички краища на света: ту в Ефес, ту в Коринт, ту в Македония, ту в Италия, ту в Испания, те възвестявали Словото Божие, и с пълно право за тях можело да се каже: "Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената". Свети Тимотей бил проницателен в разсъжденията си, бърз в отговорите, в проповядването на Божието слово - изкусен оратор, в обяснението на Божествените писания – увлекателен тълкувател, в църковното управление и в защита на истините на вярата - най-достоен пастир. Особено достойно за внимание е, че бил възприел изобилно благодатта на апостолското учение, която получил от два извора: той имал за учител не само свети апостол Павел, но се учил и при свети апостол Йоан, възлюбения Христов ученик. Когато той бил заточен от римския император Домициан в изгнание на остров Патмос, свети Тимотей бил вместо него епископ на град Ефес, където не след много време пострадал заради свидетелството си за Господа Иисуса Христа. Ето как станало това.

Веднъж елините в Ефес празнували особено тържествен празник, наричан "катагогиум", по време на който идолопоклонниците, мъже и жени, надявали на себе си маски на най-различни странни същества, носели в ръце идоли и дълги пръти и с безсрамни танци обхождали улиците на града. При това пеели песни с нестройни гласове, нахвърляли се като разбойници върху минувачите и даже убивали мнозина. Вършели и още много други беззакония, с които мислели, че изразяват почитта си към своите мерзки богове. При това зрелище блаженият Тимотей пламнал от огъня на Божествена ревност, явил се на богопротивното сборище и открито и смело изповядал Единия Истинен Бог, Иисус Христос. Той ясно изобличил заблужденията и самоизмамата им относно техните богове и дълго ги убеждавал да се обърнат към Христос. Те обаче, блуждаейки в тъмнината на езическите заблуди, не разбрали словата на апостола, но се нахвърлили върху него, жестоко го били със своите пръти, влачили го по земята и свирепо го тъпчели с крака, накрая го измъчили до смърт.

Дошли някои християни и го намерили едва дишащ. Те го изнесли от града и когато починал, го погребали на мястото, наречено Пион, тоест плодородно. Доста по-късно честните мощи на светия апостол, по заповед на цар Констанций, син на Константин Велики, били пренесени от свети мъченик Артемий от Ефес в Константинопол и поставени в църквата на светите апостоли заедно с мощите на свети апостоли Лука и Андрей Първозвани. Тъй било благоугодно на Бога, понеже в живота им всичко било общо: характерът, учението и проповедта на Евангелието. Затова и след смъртта си били поставени заедно, още повече, че обща е и радостта им на небесата - в Царството на нашия Господ Иисус Христос, Който заедно с Отца и Светия Дух царува навеки.