Преподобни Исакий Далматски. Света Емилия

Житие на свети преподобни Исаакий Далматски

Лъжеучението на Арий особено се разпространило при император Валент. Като приел кръщение от арианския епископ Евдоксий, Валент му се заклел да преследва православието във всички средства и изпълнил обещанието си. Тринадесет годишното му царуване било непрекъснато гонение против православните. Той издал указ, по силата на който, без да се щади ни възраст, ни пол, ни сан, всички да бъдат заставени да приемат арианството, а противещете се да бъдат смъртно наказани. Гонението с особена жестокост свирепсвало в Цариград, където всички православни църкви били затворени, а някои били обърнати в конюшни.

Слухът за страданията на православните християни стигнал далеч до източната пустиня и възбудил ревност и негодувание у благочестивия пустинножител Исаакий. Когато научил за страшните притеснения на православните християни, той побързал да отиде в Цариград. Без да се бои от опасностите Исаакий увещавал християните да остават верни на истината. Неговите думи ободрявали и укрепявали нещастниците, защото Исаакий бил изпълнен с мъдрост и благодат. Той дълбоко скърбял за участта на православните и молел Бог да обърне сърцето на царя и да му внуши милосърдие и справедливост.

При това време Валент тръгнал на война против готите, които били разорили някои области на империята и дори застрашавали Цариград. Когато императорът с войската си излизал от града, Исаакий застанал на пътя му и му казал:

- Господарю, отвори православните църкви и Бог ще благослови пътя ти!

Царят не обърнал внимание на думите на Исакий и продължил пътя се. На другия ден Исакий настигнал царя и отново му казал:

- Отвори, господарю, православните църкви и войната ще бъде благополучна, и ти ще се върнеш в мир!

Тия думи поразили царя и той бил готов да се съгласи. Но някои от неговите приближени го отрекли от доброто му намерение и царят заповядал да прогонят стареца. Но Исакий и трети път дошъл при царя, като го застрашил с Божие наказание, ако не престане да преследва православните християни. Той път Валент се разгневил. Близо до пътя имало тинеста яма, обрасла с тръни. Валент заповядал да хвърлят в нея стареца. Но ангел извел оттам Исаакия, който след известно време отново се явил при Валента и му казал:

- Ти желаеше моята смърт, но Господ ме спаси. Послушай, господарю, отвори православните църкви, защото в противен случай ще загинеш!

Валент заповядал на своите приближени Сатурнин и Виктор да затворят стареца в тъмница.

- Ако ти се върнеш от войната, то аз ще бъда лъжец! - извикал Исаакий на заминаващия Валент. - Аз ти казвам, че няма да надделееш враговете, но ще побегнеш от тях и от огън ще загинеш!

Исаакий бил върнат под стража в Цариград, а царят продължил пътя си. Предсказанието на пустинника се сбъднало. Валент, ранен в сражението, се укрил в един плевник от преследването на враговете му. Но готите запалили плевника и царя по такъв начин загинал сред пламъците. Известно време не се знаело в Цариград за неговата смърт и войниците, които пазели Исаакий, му се заканвали със скорошното връщане на императора и с наказание за неговите дръзки думи. Но старецът отговорил:

- Ето вече седем дни, откак усещам смрад от изгорелите от огъня негови кости!

Когато узнали за нещастната смърт на Валент, всички започнали да оказват почет към Исаакий, като го смятали за пророк.

Когато Теодосий Велики встъпил на престола, въдворил мир в Църквата. Успокоен за християните Исакий пожелал да се върне в пустинята си. Но Сатурнин и Виктор, които се каели, че взели участие в гонението против него, склонили го да остане в Цариград. Сатурнин му построил в околностите на града обител, в която скоро се събрали много иноци. Исааий наставлявал братята на добродетелен монашески живот и им давал пример на кротост и милосърдие към нещастните.

Той умрял в дълбока старост около 380 г., след като определил заместника си за игумен - един инок, на име Далмат, от когото обителта по-късно получила своето название, та и нейният основател останал в църковната памет като Исаакий Далматски. Мощите на св. Исаакий били поставени в църквата "Св. първомъченик Стефан".

May 30, - Commemoration of our Holy Father Isaac, Abbot of the Monastery of Dalmatia

St Isaac lived during the fourth century, received monastic tonsure and pursued ascetic labors in the desert. During the reign of the emperor Valens (364-378), a zealous adherent of the Arian heresy, there was a persecution of the Orthodox, and churches were closed and destroyed.

Hearing of the persecution, St Isaac left the wilderness and went to Constantinople to console and encourage the Orthodox, and to fight against the heretics. At that time, barbarian Goths along the River Danube were making war against the Empire. They seized Thrace and advanced toward Constantinople.

When the emperor Valens was leaving the capital with his soldiers, St Isaac cried out, "Emperor, unlock the churches of the Orthodox, and then the Lord will aid you!" But the emperor, disdaining the words of the monk, confidently continued on his way. The saint repeated his request and prophecy three times. The angry emperor ordered St Isaac to be thrown into a deep ravine, filled with thorns and mud, from which it was impossible to escape.

St Isaac remained alive by God's help, and he emerged, overtook the emperor and said, "You wanted to destroy me, but three angels pulled me from the mire. Hear me, open up the churches for the Orthodox and you shall defeat the enemy. If, however, you do not heed me, then you shall not return. You will be captured and burned alive." The emperor was astonished at the saint's boldness and ordered his attendants Saturninus and Victor to take the monk and hold him in prison until his return.

St Isaac's prophecy was soon fulfilled. The Goths defeated and pursued the Greek army. The emperor and his Arian generals took refuge in a barn filled with straw, and the attackers set it afire. After receiving news of the emperor's death, they released St Isaac and honored him as a prophet.

Then the holy Emperor Theodosius the Great (379-395) came to the throne. On the advice of Saturninus and Victor, he summoned the Elder, treating him with great respect. Obeying his instructions, he banished the Arians from Constantinople and restored the churches to the Orthodox. St Isaac wanted to return to his desert, but Saturninus and Victor begged him not to leave the city, but to remain and protect it by his prayers.

Saturninus built a monastery for the saint in Constantinople, where monks gathered around him. St Isaac was the monastery's igumen and spiritual guide. He also nourished laypeople, and helped many of the poor and suffering.

When he had reached an advanced age, St Isaac made St Dalmatus (August 3) igumen. The monastery was later named for Dalmatus.

St Isaac died in the year 383, and his memory is also celebrated on March 22.

Света Емилия

Света Емилия произхожда от богат благороднически род. Тя е майката на св. Василий Велики и на Св. Макрина, както и на още пет дъщери и трима синове. Двама от синовете ѝ — епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски са обявени за православни светци. Много голямо влияние върху децата в семейството оказва най-голямата дъщеря на Емилия - Св. Макрина, която чрез своите беседи им внушава Божията любов и ги кара да се обърнат към чистия живот. След като децата ѝ напускат дома ѝ, св. Емилия и най-голямата ѝ дъщеря основават женски манастир. [1] Емилия разделя семейното имущество между децата си и освобождава робите и робините. Много от освободените робини се присъединяват към тях. Те се отричат от света и така се образува девически манастир, където те всички живеят под един покрив и делят всичко по равно. Те живеят в смирение и любов и в тях няма нито гняв, нито завист, нито ненавист, нито презрение. Те се отричат от суетата и тщеславието. Славата им е в това, че никой не ги познава, богатството им - в нищетата, тяхната храна - въздържанието. По този начин Емилия доживява дълбока старост. Когато починала, по нейно желание е погребана в малък семеен параклис при мъжа си и един от синовете ѝ. Обявена е за блажена.

Saint Emily

There are precious few descriptions of St. Emily’s life. The following is drawn from various sources, including the lives of her mother-in-law, St. Macrina the Elder, her eldest daughter, St. Macrina the Younger, and her most famous son, St. Basil the Great. Churches of the Russian tradition keep her feast on January 1, along with her son Basil. Greek churches keep her feast on May 30, along with her husband St. Basil the Elder.

St. Emily was the daughter of a martyr and the daughter-in-law of St. Macrina the Elder. Along with her husband St. Basil the Elder, she gave birth to ten children. She instilled the orthodox faith in her children, teaching them to pray and devote their lives to the service of the Church. As a result of her zealous yet maternal instruction of her children, five of them are commemorated as saints on the calendar of the Church: Ss. Macrina, Basil, Peter of Sebaste, Gregory of Nyssa, and Theosebia, a deaconess. Therefore, St. Emily is often called without exaggeration “the mother of saints.”

When her son Naucratius suddenly died at the age of twenty-seven, she was consoled by her eldest daughter Macrina. St. Macrina reminded her that it is not befitting to a Christian to “mourn as those who have no hope” and inspired her to hope courageously in the resurrection vouchsafed to us by the Pascha of the Lord.

After her children left home, St. Emily was persuaded by Macrina to forsake the world. Together they founded a monastery for women. Emily divided the family property among her children and freed her slaves. Retaining only some meager possessions, she and Macrina withdrew to a secluded family property in Pontus, picturesquely located on the banks of the Iris River and not far from St. Basil’s wilderness abode. A number of liberated female slaves desired to join the pair, and a convent was formed. They lived under one roof and held everything in common: They ate, worked, and prayed together, serving the Lord with a singular purpose. They were so eager to advance in virtue that they regarded fasting as food and poverty as riches. The harmony of this model community of women was unspoiled by anger, jealousy, hatred, or pride. Indeed, as the church sings of monastics, they lived like angels in the flesh.

Living in this manner for many years, Emily reached old age. When an illness signalled her departure from this world, her son Peter came to her side. Together with Macrina, he tended to his mother in her last days. As the oldest and the youngest, Macrina and Peter held a special place in Emily’s heart.

Before committing her soul to the Lord, she raised her voice to heaven, saying, “To you, O Lord, I give the first fruits and the tithe of the fruit of my womb. The first fruit is my first-born daughter, and the tithe is this, my youngest son. Let these be for you a truly acceptable sacrifice, and let your holiness descend on them!” St. Emily was buried as she had requested, with her husband in the chapel of their estate in Annesi, where Naucratius had also been laid to rest.

St. Emily is also known by the names Emmelia and Emilia.