Bulgarian
English
Преподобни Никита, епископ Халкидонски
Преподобни Никита се родил в малоазийската област Витиния. Той живял през онова смутно за Източната църква време, когато иконоборците, подкрепяни от императорите Лъв Исаврянин (717-741 г.) и Лъв Армянин (813-820 г.) гонели и притеснявали почитателите на светите икони.
Родителите му били добри и благочестиви люде, но той не бил честит да се радва на майчини ласки и грижи: майка му починала на осмия ден след раждането му, а бащата след нейната смърт приел монашество. Никита бил отгледан и възпитан от своята баба.
Като отраснал и добил образование, той се посветил да служи на Бога. Той бил още млад, когато отишъл в Мидийския манастир. Игуменът Никифор го приел с бащинска любов. Като видял неговото усърдие в духовния живот, той скоро го постригал за монах. Младият инок се отдал на постнически живот и проявил голямо смирение и послушание.
След седем години бил ръкоположен за свещеник от Цариградския патриарх Тарасий. Понеже игуменът Никифор бил вече стар и немощен, управлението на манастира било възложено на Никита. Със своя богоугоден живот и с мъдрото ръководство на манастирското братство той скоро привлякъл в манастира мнозина благочестиви мъже и числото на братята за няколко години твърде много се увеличило.
След няколко години преподобният игумен Никифор починал и братята единодушно избрали за негов заместник Никита. Като приел игуменския сан, той с още по-голямо усърдие се грижел за уредбата на манастира и за душевното спасение на поверените му братя.
Но не било съдено на Никита и на манастирското братство да живеят в мир. Иконоборческата ерес вече била осъдена от отците на Седмия Вселенски събор, но мирът в Църквата не бил възстановен.
Император Лъв Армянин се обявил на страната на иконоборците и възобновил гонението срещу православните. Той изпратил на заточение в различни места на империята всички православни архиереи начело с Цариградския патриарх Никифор.
След това императорът свикал игумените на най-големите манастири, между които бил и преподобни Никита, и им предложил да минат на страната на иконоборците. Те отхвърлили категорично неговото предложение и останали непоколебими изповедници на православието. Императорът заповядал да затворят всекиго в отделна тъмница. Преподобни Никита бил затворен в тясна и влажна килия, от която излизала нетърпима смрад.
Много дни прекарал той при тези непоносими условия. След това, по заповед на императора, бил изпратен на заточение в източните предели на империята. Била тежка зима, и старецът, облечен в неподходящи за такова време дрехи, много страдал от големия студ и от силните ветрове.
Пет дена след като Никита пристигнал на мястото на заточението, непостоянният император издал заповед да бъде върнат в столицата. Изтощен от дългия и труден път, Никита пристигнал в Цариград едвам жив. Тук отново бил хвърлен в тъмница при непоносимо тежки условия. По един път на ден му давали по малко нечист и мухлясал хляб и мръсна смърдяща вода, колкото да не умре от глад и жажда.
Така постъпил императорът и с другите игумени. Но като се убедил, че нищо не може да промени техните православни убеждения, императорът прибягнал до следната хитрост: предложил на игумените само да приемат светото Причастие заедно с иконоборческия патриарх Теодот, а след това всеки да отиде в своя манастир и да изповяда своята вяра. Преподобни Никита отначало отхвърлил това предложение, но по настояване на своите събратя се съгласил. След това всички били освободени и се прибрали всеки в своя манастир.
Само преподобни Никита не се върнал в манастира си. Той се разкаял за своята постъпка като мислел, че и най-малкото отклонение от истината е равносилно на пълно отстъпление от православие. Отначало намислил да отиде в далечни страни и там чрез покаяние да изкупи греха си. Но след това решил, че където е извършен грехът, там трябва да бъде и изкупен чрез покаяние. Затова останал в Цариград и там открито и без страх поучавал народа да се придържа към истинското църковно учение.
Като научил за тази му дейност, императорът го повикал при себе си и му заповядал да напусне столицата и да се прибере в манастира. Ако не изпълни тази повеля, ще бъде предаден на мъчения. Преподобният отговорил със спокоен глас:
- Нито в манастира ще отида, нито от вярата си ще се откажа. Нека ти бъде известно, че от смърт не се боя, а временния живот не обичам. Аз извърших нещо, което не биваше да извърша. Но от послушание се покорих на преподобните старци и без да искам, изпълнявайки тяхното желание, се причастих заедно с лъжепатриарха Теодот, за което сега съжалявам и се разкайвам. Нека ти бъде известно, че отсега аз нямам с вас никакво общение и се придържам към преданието на светите отци, което приех отначало.
Този път преподобни Никита бил изпратен на заточение на остров Гликерия, където в продължение на шест години бил подложен на тежки физически страдания и непоносим морален гнет.
След смъртта на император Лъв Армянин били освободени от заточение всички отци, които се борели за православното изповедание и почитали светите икони. Освободен бил и преподобни Никита. И сега той не се върнал в Мидикийския манастир. Искал да прекара остатъка от земния си живот в безмълвие и затова се заселил в безлюдно място близо до Цариград.
Изтощен от страдания, той скоро заболял и, като се причастил със светите Тайни, се представил пред Господа. На погребението му се събрал голям народ – монаси и миряни, мъже и жени, млади и възрастни. Дошли и братята от Мидикийския манастир и като сложили тялото му в специално приготвена ракла, качили го в един кораб и го откарали в Мала Азия, за да бъде погребан в неговия манастир.
Когато пристигнали в Мала Азия, на брега много монаси и миряни очаквали тялото на светия покойник. Раклата била занесена на рамене от монасите до манастира и там, при пение на псалми и погребални песни, я положили до гроба на преподобни Никифор, първия игумен на манастира. За благочестивия му и свят живот Бог прославил преподобни Никита с чудотворна благодат.
The Monk Nikita the Confessor, Bishop of Chalcedon, lived during the 2nd half of the VIII Century. For his God-pleasing life he was elevated to the dignity of bishop of Chalcedon. Saint Nikita distinguished himself by his charity, he always helped the poor, he took in wanderers into his dwelling, he concerned himself about the orphaned and the widowed, and he interceded for the wronged. During the reign of the Iconoclast Leo the Armenian (813-820), Saint Nikita bravely denounced the Iconoclast heresy and urged his flock reverently to venerate the holy icons of Christ, the Mother of God and the holy Saints. Saint Nikita endured much suffering from the impious emperor and his like-minded cohorts; he was subjected to tortures and sent off to exile. The holy Confessor Nikita died at the beginning of the IX Century. From his relics occurred miracles of healing. In the Canon of the service to him, written by the Constantinople presbyter Joseph, it declares as glorified amongst the Saints also the brother of Saint Nikita – Saint Ignatios.
Св. преподобни Софроний Български (Софийски)
Енорийският свещеник на село Пенкьовци (Софийско) Стефан избягал в София със жена си поради турско насилие, отгдето после избягал чак във Влашко при великия влашки войвода Радул. Там жена му починала и той приел монашество с името Софроний.
Подир смъртта пък на войводата Радул той се завърнал отсам Дунава в родината си и се поселил в един манастир край Русе (вероятно пещерния манастир на св. Йоаким І, патриарх Търновски и преподобни Димитрий Бесарабовски), гдето се подвизавал с пост, молитва, труд и милостиня. Дяволът не изтърпял неговите монашески подвизи и настроил против него един манастирски слуга, който го ударил с брадва по главата и така го лишил от живот.
Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манастира, които изпълнили неговото внушение, разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Те ги поставили в ковчег за всеобщо поклонение.
Вероятно преподобни Софроний живял през втората половина на ХV век и началото на ХVІ век, към второто десетилетие на който трябва да е пострадал. Тия сведения за него ни съобщава българският книжовник поп Пею, автор на житието на св. Георги, който пострадал през 1515 година.