Свети апостол Андроник бил един от 70-те апостоли Христови и сродник на св. ап. Павел, който споменава за него в Посланието до Римляни: "Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които се чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа" (Рим. 16:7).
Андроник благовествувал в разни страни и бил епископ в Панония. Той приел мъченическа смърт и неговите мощи били по-късно намерени в гр. Евгения (Византия).
May 17, - Commemoration of the Holy Apostles Andronicus and Junias
Saint Junia and Saint Andronicus of the Seventy were relatives of the holy Apostle Paul. They labored much, preaching the Gospel to pagans. St Paul mentions them in his Epistle to the Romans: "Salute Andronicus and Junia, my kinsmen and fellow prisoners, who are of note among the Apostles, who also were in Christ, before me" (Romans 16:7).
St Andronicus was made Bishop of Pannonia, but his preaching also took him and St Junia to other lands, far from the boundaries of his diocese. Through the efforts of Sts Andronicus and Junia the Church of Christ was strengthened, pagans were converted to the knowledge of God, many pagan temples closed, and in their place Christian churches were built. The service in honor of these saints states that they suffered martyrdom for Christ.
In the fifth century, during the reign of the emperors Arcadius and Honorius, their holy relics were uncovered on the outskirts of Constantinople together with the relics of other martyrs at the gate of Eugenius (February 22).
It was revealed to the pious cleric Nicholas Kalligraphos that among the relics of these seventeen martyrs were the relics of the holy Apostle Andronicus. Afterwards, a magnificent church was built on this spot.
Житие на св. Николай Софийски
Свети великомъченик Николай Софийски е българин от Янина (Тесалия). Той бил син на благочестивите родители Мартин и Евфросиния. Най-напред се научил да чете, а след това усвоил обущарския занаят. Николай бил умен, добър, красив и строен и трябвало да избяга от родния си град, защото турците не търпели християнин с такива добри качества и щели насила да го напряват свой единоверец.
Дошъл в София, Николай започнал добре да печели, като не забравял обичая си да посещава бедни и затворници и да раздава милостиня. Гражданите на София го обикнали и го свързали със законен брак, за да го задържат при себе си завинаги. Но и тука турците му завидели и Николай трябвало отново да бяга, сега пък в Румъния, гдето го взел в своята гвардия влашкият войвода Мирчо. Обаче жестокото отношение на войводата към своя православен народ скоро го отблъснало, а любовта му към съпругата и децата му го заставила да се върне обратно в София. Тогава той бил на 45 години.
Турците вече твърдо решили да го присъединят към своята вяра. Поканили го на обед, подир който всички изпили по чаша турски шербет, но само Николай от това питие заспал в дълбок сън. Тогава ходжата извършил над него обреда на мохамеданското обрезание. Като се събудил, той разбрал какво е станало и с плач се отправил за дома си. Нещастният Николай не излязъл от дома си цяла година, докато най-после на празника Възнесение Господне ходжата го предупредил, че той занапред ще трябва да посещава тяхната джамия. Укрепен от молитвата, Николай твърдо му отговорил, че той за нищо на света не ще промени християнската вяра на своите родители. От това време започнал неговият мъченически подвиг.
Много мохамедани, които били крайно враждебно настроени срещу християнската вяра, настойчиво изискали от съдията смъртта на Николай. Нахвърлили се срещу него с ругатни и закани. Хвърлили го в затвора, където го подложили на страшни мъчения. Извели го отново на съд, по време на който един озверен турчин ударил мъченика по главата с дърво, така че челюстите му се счупили и дясното му око излязло от очната кухина. Но следващата нощ, по време на гореща молитва за помощ свише, Господ изцелил страдалеца съвършено, на което се удивлявали всички, които го видели.
На последното съдебно заседание съдията намерил, че Николай е невинен. Но фанатизираната тълпа не се подчинила на присъдата. Мъченикът бил изведен вън от тогавашния град и там - при "Трите кладенци" (Юч бунар) - той бил убит с камъни на 17 май 1555 година. Още тогава мъртвото му тяло било изгорено и пепелта била разхвърлена на четирите страни според повелята на Корана.
От мощите му била намерена само една частица от теменната кост, която отхвръкнала настрани по време на убийството, и няколко обгорени костички, намерени отпосле в пепелта от кладата, които и сега се пазят в църквата "Свети Николай Софийски", издигната на лобното му място и в негова чест 300 години след смъртта му.
Житието на свети великомъченик Николай Софийски е написано от съвременника на мъченика и очевидец на неговите страдания и смърт, дякон Матей Граматик.