† Свето Богоявление

6 януари: БОГОЯВЛЕНИЕ. КРЪЩЕНИЕ ГОСПОДНЕ. Йордановден. Препмчк Роман Лакедемонски [1695 г.], Новосвщмчк Андрей презвитер и мчци Лидия, Домника, Мария и др. [1919 г.]

Богоявление (на гръцки: Θεοφάνια), по-древно - явление (на гръцки: Επιφάνια - Епифания) е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари (Йордановден) Първоначално е посветен на раждането на Исус Христос и съпътстващите го събития: Обрезание Господне и Поклонението на Влъхвите. Исторически празникът в различните християнски традиции празникът е претърпял значителни изменения (в частност, от него се е отделило Рождество Христово и днес различните християнски деноминации го празнуват различно. Девойките, също по свой начин вземат участие в този празник. Още преди изгрев слънце, те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят "света" вода. На реката обмиват домашната икона и своите лица.

В Родопите има още една традиция на този ден да се хвърлят във водата младоженците (тези двойки, който са се оженили на миналата година), за да са живи и здрави цяла година. Къпането се извършва от специални хора "хаскари" или "къпинчари". Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец. Народа нарича празниците Богоявление и Ивановден по общо име "Водици", заради връзката им към вода. На този ден също се празнува рождения ден на великия син на българския народ Христо Ботев, краткият, но ярък живот, който е изиграл огромна роля не само в борбата на българския народ за свободата, но и в българската литература, история и култура.

Православна традиция

Православната традиция e инкорпорирала празника Богоявление с празника Кръщение Господне, приемайки, че при кръщението на Исус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът - Христос, Свети дух - във вид на гълъб, който каца върху Христос и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син На този ден имен ден празнуват: Божидар, Дана, Божан, Йордан, Йорданка, Данчо, Боян, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Божанa и др.

Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника.

Традиции и обичаи

Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. С него се слага край на така наречените „мръсни дни”.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.

От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именици, независимо от годишното време.