Житие на свети праведен Евдоким
Св. Евдоким се родил в Кападокия (Мала Азия) от благочестиви родители – Василий и Евдокия. Във времето на цар Теофил той бил млад офицер във войската. Но и като военен полагал голям труд да живее по евангелските заповеди. Бил непорочен, милосърден, избягвал всякакви суетни развлечения и празнословия. Сред шума и светската суета бил като крин сред тръни и като злато сред огън. Заради неговите необикновени добродетели царят го назначил за кападокийски воевода. На тая висока служба Евдоким се стараел да бъде справедлив пред всички. Но по Божия промисъл се поминал рано, на 33 години.
Неговите мощи се показали целебни. Люде умопобъркани и болни оздравявали чрез допиране до неговия гроб. След 18 месеца от смъртта му майката на Евдоким отворила неговия гроб и намерила тялото му като живо – цяло, без никакъв белег на разложение. По-късно мощите на праведника били пренесени в Цариград и поставени в новата църква "Св. Богородица", построена от неговите родители. При гроба на св. праведни Евдоким се извършвали такива чудеса, че за вписането им, както говори съставителят на житието му, "няма да стигне ни време, ни думи, ни ръце." Самата пръст взета от гроба на св. Евдоким, изцерявала болни.
Saint Eudocimus from Cappadocia
Saint Eudocimus was from Cappadocia, the son of pious and most illustrious parents, patricians in rank. He especially cultivated chastity and mercy, the one by never meeting the gaze of a woman, the other by cheerfully providing the needs of the poor. When he was made military commander of Cappadocia, he continued in his righteous ways, showing mercy and uprightness in all his dealings. Having so lived in piety, quietly and without ostentation, he was called from this life at the age of thirty-three, about the year 840, during the reign of the Iconoclast Theophilus. Not long after his burial, his grave became a fountain of unending miracles, as God revealed the virtue that Eudocimus had striven to hide; when his grave was later opened, his body was found incorrupt. His holy relics were translated to Constantinople.