Bulgarian
English
Велики Понеделник Изгонването на търговците от Храма[/caption]
Евангелският текст на сюжета със завръзката има пряк и преносен смисъл. Завръзката в евангелския сюжет води и до отговора на извечния екзистенциален въпрос - кой уби Иисус Христос?
Описаният случай е един епизод от земния живот на Иисус Христос. На празника Пасха в Йерусалим, евреите от близки и далечни земи идващи на поклонение са били задължени според религията си да дадат лептата си за храма според изискванията на еврейското поклонение, а именно да принесат като жертвоприношение в името на бога нещо ценно, а то е по традиция обичайното заколение на пасхалното агне. За да принесат жертвата си в името на Яхве, поклониците се нуждаели и прибягвали до услугите на среброменителите и продавачите на жертвени животни, които били разположени на специални пейки за целта с всички необходими атрибути за принасянето им в жертва в името на еврейския бог. Всичко това на практика превръщало предверието на храма в селски пазар, понеже се търгували и вещи нямащи нищо общо с жертвените ритуали.
Една от водещите версии за задържането и процесът срещу Иисус е, че те са обусловени от неговите действия по изгонването на среброменителите и продавачите на гълъби от храма. През античността (елинистичната от времето на Александър Македонски) етиката и ценностната система са схващали среброменителите, т.е. търговците на/с пари (с които в местна валута поклонниците са закупували жертвените животни) като оскърбление за икономическата справедливост, понеже бедните не са могли да принесат своята жертва пред вратите на Божия свят храм. Отделно от това популярните по него време Аристотел и елинизъм пропагандират коренно различно от еврейското отношение към парите - като непроизвеждащи сами по себе си богатство, т.е. че трупането на материални богатства е безплодно. Среброменителите и продавачите на гълъби са имали законното право да имат щандове в предверието на Втория храм, вероятно срещу заплащане на наемна цена за място. Храмът е разполагал с многобройна охрана за защита на обществения ред и за опазване на огромната храмова съкровищница. По време на празници като Пасхата, поради струпването на огромни поклоннически тълпи, Втория храм е заобикалян от римски войници, които били постоянно нащрек за размирици. Евреите се научили под давление на свещеническото съсловие (по времето на Втория храм Израел е теокрация) да търпят римското военно присъствие около храма, дотолкова доколкото, римските войници се държели почтително, т.е. не се подигравали и вземали на подбив юдейската религия и преклонение.
Според евангелията, Иисус изгонил среброменителите с камшик, което вероятно е подпомогнато от група негови сподвижници, достатъчно силна и добре въоръжена за да го предпази от арестуване. Някои учени изследователи на евангелските текстове се въздържат да анализират това историческо усложнение в текстовете, понеже се опитват да съхранят смирения образ на Христос.
Евангелията предават, че след влизането на Иисус в Йерусалим, отива направо в храма, и виждайки на площадката пред него търговците ги гони оттам прекатурвайки масите на среброменителите, и столовете на ония, които продават гълъби, казвайки им (според евангелиятата) "Моят дом се нарича молитвен дом, а вие го обърнахте на вертеп разбойници".