6 декември: * Свт. Николай, архиеп. МирЛикийски, чудотв. [345 г.]. Свт. Теофил Антиохийски  [181 г.]. Свт. Николай, еп. Патарски [III – IV в.]. Свт. Максим, митр. Киевски [1305 г.]. Мчк Николай Смирненски [1657 г.]

Свети Николай Мирликийски Чудотворец или Свети Никола е източноримски духовник, епископ на град Мира Ликийска в областта Ликия. Приживе Николай Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството. След смъртта си е почитан като светец и покровител на моряците, търговците и затворниците.

Българското име на светеца е Никола. "Николай" е русизъм, който се налага след църковните реформи на руския патриарх Никон през 1654 г. Дотогава името на светеца на руски се произнася като "Нико́ла", а на украински - "Микола".

Николай Мирликийски е роден през втората половина на III век. Семейството му било знатно и богато. Чичо му, епископ на град Патра, приел племенника си в храма и оттук нататък той щял да му служи до края на дните си. За разлика от повечето свои събратя светци Николай умрял в почит и признание на преклонна възраст. Не изпитал силно мъчение на преследвачи и екзекутори, но изпитал радостта да даваш без никой да знае затова, без нищо да очакваш от това. Когато умрели родителите му, раздал своя имот и никой дори не научил какво е направил.

Преданието разказва как спасил един обеднял човек с три дъщери. Когато изгубил всичките си пари, човекът бил решен на всичко, да продаде дъщерите си дори. Но светецът не позволил това да стане. Една нощ разореният получил неочакван дар - кесия с жълтици. С нея оженил едната си дъщеря за богат жених, заживяла тя добре. После получил нов дар - кесия с жълтици и за втората си дъщеря. После - за третата. Накрая и за себе си намерил жълтици. Хукнал да гони странника, който му подхвърлил парите, тичал след него бездиханно, в мига, в който почти го застигнал, съзрял в него Божия пратеник, осъзнал, че само такъв можел да бъде той, само свят можел да бъде неочаквания дар, който го спасил от грях. Сигурно оттогава почитат св. Николай като закрилник на имота и парите.

Веднъж тръгнал да се поклони на Божи гроб. В морето се разярила буря, един моряк паднал от върха на корабната мачта и всички мислели, че е умрял. Свети Николай възкресил моряка и с молитва успокоил морето. Оттогава пък трябва да е останала славата му на повелител на морските бури и закрилник на моряците.

В жестокото за християните време при императорите Диоклециан и Галерий св. Николай бил епископ в град Мир. Много мъчения и смърт видели очите му. На Възкресение Христово в Никодимия в храма били изгорели 20 000 души. Мнозина били хвърлени в затворите. Затворен бил и епископ Николай. Спасително се оказало времето на Константин Велики, който не само прекратил гоненията, но и сам приел християнството.

През 325 г. бил свикан Първият вселенски събор в Никея. Присъствали всичките тогавашни 318 епископи. Огромна заслуга за разбирателството, постигнато след дълги дискусии на този събор, имал епископ св. Никола. Всичките му дела до края на живота му през 342 г. имали цел да умиротворяват, да закрилят, да дават изцеление. Постигал го с чудна лекота, наричали го Чудотворец. Погребали го в катедралата на град Мир и сред вярващия народ се носела мълвата за благовонното миро, което оросявало мощите му и от което всеки можел да получи изцеление.

През средновековието 1099 г. мощите му са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в гр. Бари, Италия където се пазят и до днес. По-късно частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви; такава частица се пази и почита и в храма "Св. Николай" в София и Созопол.

В България се празнува Никулден — на 6 декември (Никулден) и на 9 май - (Св. Николай Летни). В Германия, Холандия и Белгия празникът е на децата. Те слагат обувките си навън и, ако са били послушни през годината, ще открият в тях шоколади, бонбони и подаръци. Но ако децата били лоши през годината ще видят в обувките си въглени и съчки.