20 юни : Свщмчк Методий, еп. Патарски [312 г.]. Преп. Наум Охридски [910 г.]. Мчци Инна, Пинна и Римма Скитски (ученици на св. ап. Андрей) [ок. I в.]. Свщмчк Аристоклий презвитер и мчци Димитриан дякон и Атанасий [ок. 306 г.]. Свт. Левкий, еп. Врунтисиополски [V в.]. Свт. Мина, еп. Полоцки [1116 г.]. Св. благов. Глеб, кн. Владимирски [1174 г.]. Свт. Калист I, патр. Константинополски [ок. 1363 г.]. Свт. Николай Кавасила, еп. Дирахийски [1371 г.]. Пренасяне мощите на свт. Гурий, архиеп. Казански [1630 г.]. Икона на Божията Майка “Одигитрия” – Ксенофонтска (Св. Гора)

Свети Наум Преславски (или Наум Охридски)

Свети Наум Преславски (или Наум Охридски) е средновековен учен, книжовник и светец. Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици. Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Има предположения, че е българин от Мизия. Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 е ръкоположен в Рим.

През 886 Наум е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Той пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд. Манастир Св. Наум в Македония

Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893. След като Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица през 893, Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му.