1 юни : Мчци Юстин Философ, Харитон, Юстин, Харита, Евелпист, Иеракс, Пеон и Валериан Римски [166 г.]. Мчк Теспесий Кападокийски [ок. 230 г.]. Свт. Метрий земеделец [912 г.]. Преп. Агапит лекар безсребреник, Киево-Печерски [ок. 1095 г.]. Преп. Дионисий Глушницки [1437 г.]

Свети мъченик Юстин Философ

Свети Юстин Философ, известен също като Юстин Мъченик (на латински: Justinus, на гръцки: Justinos; * 100; † 165 в Рим) е раннохристиянски мъченик, църковен учител и философ.

Той църковен учител апологет. Роден е в Мабарта, който след разрушаването от Веспасиан се казва Флавиа Неаполис, днешен Наблус, в Палестина. Син e на Приск. Фамилията му е езическа и доста заможна. Става християнин вероятно в Ефес. Заселва се в Рим, където отваря философско училище. Има различия с философа-киник Кресцентий (Crescentius), който го обвинява и публично съди заради неговото учение. По времето на император Марк Аврелий Юстин заедно с други шест християни е арестуван, осъден и екзекутиран. От множеството му произведения са запазени само три: „Диалог с евреина Трифон“ (лат.: Dialogus cum Tryphone Judaeo) от 155-160 г. и два Диалога, апологии, вероятно отправени към Антонин Пий (138-161). Юстин е един от най-ранните тълкуватели на учението за Логоса, което в съгласие с началото на Евангелието от Йоан гледа на Исус Христос като на въплъщение на Божественото Слово.

Свети мъченик Юстин Философ е един от първите и най-ярките християнски писатели-апологети. Роден в Сирия, в семейството на гръцки колонист, принадлежащ към състоятелната провинциялна аристокрация, което позволило да получи добро образование. В своите търсения на истината и смисъла на живота св. Юстин преминал последователно през философията на стоиците, перипатетиците, питагорейците и неоплатониците. Възгледите му били изградени върху вярата че "разумът господства над всичко". Повратно събитие в неговата духовно развитие била срещата с непознат старец, която способствала за обръщането на св. Юстин в християнството. Старецът изказал мисълта, че "любителят на думите" е "филолог", "софист", а не философ, докато истинският "любител на мъдростта" е "любител на делото", т.е. човек, за когото заветите на Писанията са ръководство за действие. Около 133 година св. Юстин приел Свето кръщение и продължил заниманията си с любомъдрие, но този път напълно убеден, че християнството е истинната философия ("Христос-Логос и Истината-Логос са тъждествени"). В Рим св. Юстин създал първата християнска философска школа и продължил да носи облеклото на тогавашните философи до края на живота си (дотогава мнозина смятали, че в Христа вярват само необразованите). Сред учениците му бил и Тациян (Tatian), който по-късно го нарекъл "достоен за всяко изумление".

Основни съчинения: на св. Юстин са "Против всички ереси", "Лирник", "Първа и втора апология" в защита на християните до императора (150 и 162 г.), философско-богословския "Разговор с Трифон-иудея", а също "Против Маркион" (съхранени са само фрагменти), "Към елините", "Изобличение", "За божественото единодържавие" (не е съхранено). Той формулирал редица догматически въпроси от учението на Църквата и трудовете му са голям принос в развитието на апофатическото богословие. Участвал в различни диспути (исторически са доказани победата на св. Юстин над циника Крискент и други езически философи). Придържал се към това направление в патристиката, което търсело синтез на християнските ценности и античните идеали за разума и се опитал да използва гръцкото философско наследство за разкриване на християнското вероучение. Според оценката на Евсевий "За божественото единодържавие" се състои "не само от нашето Писание, но и по елинските книги".

По клеветнически донос на Крискент, св. Юстин и шест от учениците му били заловени, мъчени и умъртвени по времето на император Марк Аврелий. Знаменитата проповед на св. Юстин в съда за ипостасната Истина-Христос и неговата смърт доказали, че той не е бил "филолог", а философ - в най-възвишения смисъл на думата. Църквата почита св. Юстин на 1 юни като "небесен покровител на рода на философите" и всички, търсещи истината.