13 февруари: Свв. ап. Акила и Прискила [І в.]. Преп. Мартиниан Кесарийски [422 г.]. Преп. Зоя и Фотиния (Светлана) Палестински [ок. 426 г.]. Свт. Евлогий, архиеп. Александрийски [608 г.]. Свт. Йоан Изповедник, еп. Поливотски. Преп. Симеон Мироточиви, Атонски (Стефан Немань, кн. Сръбски) [1200 г.]. Преп. Йосиф Волоколамски [1515 г.]. Новосвщмчк Силвестър, архиеп. Омски [1920 г.]

Преподобни Мартиниан бил родом от Кесария Палестинска. На 18 години той се оттеглил в една планина в Кападокия и там прекарал 25 години в пост, бдение, молитва и борба с много изкушения.

Когато една жена дошла да го изкушава и видял, че ще падна в грях с нея, той скочил бос в огъня и стоял там докато от болка била убита у него всякаква похот. Когато му се явили други изкушения, той избягал на самотна скала всред морето, за да се спаси от съблазън. По Божи промисъл делфин го дочакал и на гърба си го изнесъл на брега.

Тогава Мартиниан решил никъде да не се настанява за постоянно, а непрекъснато да пътува. За две години той обходил 164 града, като навсякъде проповядвал и поучавал народа. Най-после стигнал в Атина, където се поминал в 422 година.