Йерусалимският събор, наричан също и Апостолският събор (Apostelkonzil, също и Apostelkonvent) в Йерусалим (между 44 г. и 49 г.) e събиране на Апостолите на Йерусалимската Древна община с Павел от Тарсус и неговите придружители. На събора се взети изключително важни решения за новата християнска религия. Обвързващо е признато правото, че Кръщението е достатъчно за приемане в Светата общност, и че езичниците не е нужно да се обрязват и да спазват 365-те табута като останалите назореи (назаритяни), ебионити и юдео-християни, за да бъдат приети в общността и да станат християни. Сведения за Събора се намират в Галатското писмо на Павел, написано малко след случилото се, също и в Апостолската история на Лука, написана около 90 г. Разликата между двете е 40 години.