Слово за Възкресение

[caption id="attachment_26" align="alignnone" width=""]Слово за Възкресение[/caption]

Който е благочестив”, който истински почита Бога и Го обича искрено, „да се наслади от туй хубаво и светло тържество”, т. е. от преславното Възкресение Христово, което сега празнуваме и в което Господ тъй дивно показа и благостта Си към рода човешки, и премъдростта Си в изкупването му от вечна погибел, и Своята сила над враговете на нашето спасение. „Който е благоразумен раб”, който дадените му от Бога таланти - време, сили и способности - не скрива напразно в земята, не иждивява за земни само работи и удоволствия, но мъдро употребява за служение Господу и за придобиване вечно блаженство, „да влезне, радвайки се, в радостта на своя Господ”, да бъде участник в духовната радост, която Господ е приготвил на верните Си раби, изкупени с кръвта на Спасителя.

„Който се е потрудил, постейки”, който през време на изтеклия пост не е оставал празен, но усърдно се е трудил над делото на своето спасение, „нека получи сега динария”, нека получи в благодатни плодове от Възкресението Христово наградата, която Бог е обещал на добрите работници (Мат. 10:10; 20:1-8). „Който е работил от първия час”, изпълнявал волята Божия от детинство или от времето, когато Господ го е повикал в Своята градина, т. е. в Църквата Христова, „нека получи сега заплата, която му се пада по справедливост”.
„Който е дошъл след третия час”, е пристъпил към Божието дело не веднага, но е пропуснал известно време, „нека празнува, благодарейки” на Бога за снизхождението към него.
„Който е успял да дойде подир шестия час”, дошъл на Божия зов още по-късно, когато вече е протекла половината от живота му, „нека ни най-малко да се не безпокои, понеже никак не се лишава” от благата, които възкръсналият Господ дарява на всички, желаещи да ги вкусят.
„Който е пропуснал и деветия час”, закъснял още повече и захванал да се труди над делото Божие тогава, когато денят на живота му вече е превалил към вечер, „нека пристъпи без всяко съмнение и боязливост”, защото сега се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци (Тит. 2:11).
„Ако някой е успял да дойде чак в единадесетия час”, дори и тоя, който е излязъл на делото Божие твърде късно, взел е да се грижи за спасение на душата си на старост, „и той да се не страхува от това, дето е закъснял, понеже Домовладиката, бидейки великодушен и щедър, приема и последния като първия, успокоява и дошлия в единадесетия час, както трудилия се от първия час”, въздавайки на всички това, що им се пада. „И първия удовлетворява”, награждавайки го по справедливост, „и последния милва” по снизхождение, и на „тогова дава” заслуженото, и „на тоя дарява” по Своята благост; и „добрите дела приема” с радост, и благото „намерение целува” с любов; и „деянието почита”, както трябва, „и доброто разположение хвали”.
„И тъй, всички влезте в радостта на своя Господ! И първи, и последни, приемете награда” от милосърдния Владика! „Богати и бедни, ликувайте” заедно, като деца на единия Небесен Отец! „Които се трудите и които сте лениви” в делото на своето спасение, „почетете настоящия ден” на всемирно тържество! „Които сте постили и които не сте постили, възвеселете се сега”, когато небе и земя се радват, и празнуват всички твари! „Трапезата е богата: насищайте се от нея всички.” - „Телецът”, заклан заради нас, „е велик и угоен: никой да не излезе гладен”! „Всички се насладете от пиршеството на вярата, всички се възползвайте от богатството на благостта” Божия!
„Никой да не се оплаква от бедността, понеже за всички се е отворило царството” небесно, в което на вярващите е приготвено богато наследство. „Никой да не плаче за греховете си, понеже от гроба на Спасителя възсия прощение” на всички грешници, желаещи да го получат. „Никой да се не бои от смъртта, понеже Спасовата смърт ни освободи от нея”, ако само ние отново не й се поробим чрез греховете. „Смъртта я изтреби обхванатият от нея” Жизнодавец. - „Слезналият в ада” Син Божий „плени ада, който, като вкуси плътта Му, се огорчи”. Отдавна, предвиждайки това, пророк Исаия бе възкликнал: „Адът се огорчи, като Те срещна в преизподнята си.” - „Огорчи се, защото биде обезсилен”, защото опустя: „огорчи се, защото биде посрамен” от края на борбата си със Спасителя; „огорчи се, защото биде умъртвен”, лиши се от онова, що съставляваше живот за него и сила: „огорчи се, защото е низложен” от престола си и е лишен от власт над човешкия род; „огорчи се, защото е свързан” и сега не може да действа с оная свобода и сила, както преди.
„Той взе плът, а прие в нея Бога: взе земя, а намери в нея небе; взе онуй, що виждаше, а се подложи на онова, що не очакваше”. Тъй Бог го улови чрез Своята премъдрост!
- „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” (1 Кор. 15:55) - Де е грехът, с който ти, смърте, уязвяваше човеците? Де е, аде, тържеството ти над рода човешки? - „Възкръсна Христос, и ти биде низвержен” като безсилен. - „Възкръсна Христос, и паднаха демоните”, твоите слуги, чрез които ти улавяше людете. - „Възкръсна Христос, и се радват Ангелите”, гледайки дивното тържество на Сина Божий и спасението на човеците. - „Възкръсна Христос, и живот се въдвори навсякъде”, дори и там, дето по-напред било област на смъртта и тлението. - „Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна из мъртвите, за умрелите стана начатък” (1 Кор. 15:20). „Той пръв възкръсна като глава, а после ще възкръснат всички Негови членове”, които вярват в Него и имат в себе си животворния Негов Дух (1 Кор. 15:21-23; Рим. 8:1). „Нему да бъде слава и владичество през всички векове! Амин”.