12 април: Преп. Василий Изповедник, еп. Парийски [ок. VII в.]. Свщмчк Зинон Изповедник, еп. Веронийски [ок. 260 г.]. Преп. Исаак Италийски [550 г.]. Препмчци Мина, Давид и Йоан Палестински [ок. VII в.]. Преп. Антуса, игумения омонийска (дъщеря на императора-иконоборец Константин Копроним) [807 г.]. Преп. Анастасия, игумения Егинска [860 г.]. Пренасяне честния пояс на Пресвета Богородица в Константинопол [942 г.]. Свт. Василий, еп. Рязански [1360 г.]. Преп. Акакий Атонски [1730 г.], Икона на Божията Майка „Муромска”

Свети Василий живял през царуването на иконобореца Лъв Исаврянин. Като оставил света с неговите съблазни, той постъпил в манастир и добродетелно водил монашеско житие.

Когато настанало гонение за светите икони, свети Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. За това той бил задържан и бил предаден на много мъчения; но въпреки това той отхвърлил еретическото учение на иконоборците и заедно със свети Прокопий отстоявал истината до проливане на кръв. Стъргали цялото му тяло, подобно на преподобния Прокопий; после го затворили в тъмница, където се мъчил дълго време - до смъртта на нечестивия цар.

След смъртта на мъчителя преподобният Василий бил пуснат заедно със свети Прокопий и с другите изповедници и живял, както и преди, в постнически трудове, като обърнал мнозина към православната вяра и като ги наставил в добродетелното житие. След няколко години богоугоден живот той се сподобил с блажена кончина и с молитва, благодарност и неизказана радост отишъл при Господа, Когото възлюбил от ранно детство. Свети Василий починал около 750 година.