[caption id="attachment_42" align="alignnone" width=""]Той ще прослави менеТой ще прослави мене[/caption]

Богословите са сериозни хора, които, за да ни обяснят тайната на Светата Троица, си служат с идеи, теории, които като всяко друго човешко творение остаряват и умират, тоест губят значението си. Така стоят нещата и с думата "тайна". Ако кажа за някого, че той е тайна за мен това означава,че не мога нищо да направя за него: никога няма да разбера кой е той. Но думата "тайна", използвана от богословите, не означава нещо неразбираемо, а нещо, което

Бог казва за себе си и благодарение на което можем да го познаем. Впрочем в Светото писание никъде не се използва думата "Троица".

Там не се говори за "три лица": Писанието е чуждо на броенето и пресмятането. Текстовете споменават Отеца на Иисус Христос, Сина, Духа, и тъкмо този Дух, както се твърди в днешното евангелие, "ще ви упъти към пълната истина". Следователно не всичко за Бога е казано в Писанието.

За щастие имаме Иисус Христос. С него Бог дава себе си изцяло. На нас се пада да търсим кой е той в действителност. За целта трябва първо да четем Писанието. Кой е Бог? Книгата Премъдрост ни го представя като Творец, на когото се нрави да създава извори с бликаща вода, да посажда цели гори, да утвърждава крепко небесата: своеобразен вълшебник, под чиято ръка се раждат растения и животни от всякакъв вид. Още книга Битие ни представя Бог като ваятел, оформящ човешкото същество. Трябва да вярваме, че полученото ваяние се е харесало на Бога, защото той му вдъхва своето собствено жизнено дихание. И така живеем от неговия Дух, носим в себе си семето на божествения живот с безгранична способност за духовен растеж. На това ни учи Старият Завет.

Продължавайки в същата насока, Новият Завет ни представя Иисус като човека, в когото тази способност за растеж постига пълно развитие. Никой не може да бъде повече човек, отколкото него: в неговата личност творческият замисъл на Бога се изпълва съвършено, дотам че Иисус е самият Бог. Напълно Бог и напълно човек. Тоест във всички дела на своя човешки живот той явява Божията същност. "Който вижда Мене, вижда Отец", ще каже той на Филип. С целия си живот той ни открива безкрайното богатство на отношението, способността за любов, която е самият Бог.

Най-вече благодарение на Евангелието от Йоан знаем нещо за онова, което Иисус е открил за собственото си битие на своите приятели. Той ни говори главно за своето отношение с Бога. Бог е неговият Отец, а двамата са тясно свързани в Любов, която той нарича Дух. Така че Отец и той са едно. С други думи, това е "емоционалният" живот на Бога: отчество и сиковство. Могат да се използват и други начини на изказ. Иисус споделя, че неговият Отец е като нежна майка. Сам той се сравнява с жених. Друг път с пастир. Но това са само образи, неумели начини да се изкаже Любовта, която е Бог. Не е далеч от мисълта, че Бог е по-велик, по-богат и по-красив от всичко, което може да се каже за него, от всички възможни образи. Даваме си сметка, че думите са недостатъчни. Така евангелист Йоан обобщава Божията същност с един кратък израз: "Бог е Любов".

Едва много по-късно, през IV век, бива намерена дума, която да опише тази "жизнена феерия", която е Бог. Започват да говорят за "Троица". Оттогава насетне нещата се усложняват. Говори се за "лица", "природа" и дори за "взаимопроникване" на лицата. И при всяка промяна на културните дадености думите вече не са валидни: нямат същото съдържание. Така думата "лице" има едно значение през 325 г. по време на Никейския събор, друго значение през 381 г. на събора в Константинопол. Нека тогава кажем, че Троицата е тайната на единия Бог в три Лица! Свети Августин пише: "Може ли да се каже, че Тримата са едно нещо?" И отговаря: "Може, за да се даде все пак някакъв отговор." Дълги векове богословите са се сражавали около тези думи, както само те умеят. С множество отлъчвания от църквата, привиждайки разни ереси, създавайки разделения между църквите, а някои от тези разделения съществуват и до днес.

Ала "езикът е немощен да изкаже Бога". Трябва да си го повтаряме, за да имаме напредък. С немощните си думи ние изразяваме една неизразима действителност. Едничката дума, коя70 изказва истинския Бог, е Лицето или Личността на Иисус Христос. Но една личност се опознава, като се влиза в досег с нея, като се общува с нея, като се обича. Троицата е достъпна само чрез молитвата. Колкото до нейното словесно съдържание, то е валидно само ако е следа на личния ни опит. Пожелавам ви да можете да кажете, че Бог е общение, отношение, тоест че е даден и получен. Желая ви да можете да встъпите в това отношение, да се съедините с Премъдростта. Бог е Любов. И точка. И всеки път, когато обичаме истински, ние сме част от самия живот на Бога в онази действителност, в която Бог е едновременно любящ, любим и любовта, която ги единява.