Bulgarian
English
Господ мой и Бог мой[/caption]
Днес църквата отбелязва деня на апостол Тома. На него Господ се явява по особен начин. Десет от учениците са заедно, когато Господ Иисус победил вече смъртта идва при тях и ги поздравява с „Мир вам!” . Това са едни истински скъпоценни думи.
Господ с тях донася в човешката душа мир, това е същия този мир който и днес идва при нас, носен от Святия Дух. И ето Господ разговаря с учениците Си и ги изпраща да проповядват благата вест между всички народи. Но един сред тях го няма, това е Тома. И когато той идва всички се обръщат към него и му казват: „Братко Тома! Ние видяхме Господа, видяме Го жив, докоснахме се до Него. А, Тома отказва да повярва, независимо, че всички ясно засвидетелстват това което са видяли очите им. Тома казва: „ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам” (Йоан 20:25)
И ето един ден учениците отново са събрани, уплашени са, да не бъдат преследвани и в този момент, внезапно се чува познатия глас, гласа на Иисус: „Мир вам!” И ето Той отново е сред тях. Тогава Иисус най –напред се обръща Тома и му казва: „дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.” Разбира се Тома няма никакво намерение да извърши това, но той е потресен виждайки Господа жив, пада пред Него и със сълзи на очи казва: „Господ мой и Бог мой!” А Иисус му казва: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.”
Кои са тези блаженни хора? Това сме всички ние. Никой от нас не е видял Господа по време на Неговия земен живот, но ние Го вождаме с нашите духовни очи. Той е жив сред нас е и на нас няма да ни се налага да се докосваме физически до него за да повярваме. Колко ли хора е имало, които са Го виждали със собствените си очи, чували са гласа Му, ходили са с него, хранили са се с Него, но не се повярвали в Него, защото сърцата им не са отговорили на Божествения зов. А ето ние отговорихме, макар, че сме слаби немощни хора, но дойдохме при Иисус с думите „Господ мой и Бог мой!”
Трябва да кажем и още нещо, че ние истински чувстваме Неговото присъствие тук, защото всичко, което ни заобикаля е от Него и всичо е Негово. Да си припомним за един учен, чийто живот преминава в изучаването на флората и фауната, той в продължение на много години изучава и класифицира растенията и животните, създава огромен труд, който и до ден днешен се използва. И когато той завършва своя труд казва: „Бог мина покрай мен, а аз го почувствах чрез творението” И слънцето над нас е от Бога и повея на вятъра. Всички закони във вселената всичко е от Бога. Всички превратности в нашия живот, там също е Бог. Ние Го осезаваме и откриваме както в молитвата, така и в Светото Писание. Когато издигаме Светата Чаша, Той отново е там – жив и истински. Той е и в храма и там където двама или трима са събрани в Негово име и Го призовават с вяра. Господ е с нас, Той и сега е тук възкръснал и даващ ни благослова Си, а ние заедно с апостол Тома ще се поклоним пред Него и ще кажем : „Господ мой и Бог мой!”