Bulgarian
English
Житие на свети Климент Охридски
Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своято родина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.
Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпратил Климента (886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.
На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за "пръв епископ на българския език". Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса.
Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука "кирилица". Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир "Св. Пантелеймон", св. Климент починал на 27 юли 916 година.
След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса. Служба и жития на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094-1107 г.) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.).
Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Свети Климент, папа Римски
Климент I (на латински: Clemens Romanus I, на гръцки: Κλήμης Ῥώμης, * ок. 50 г. в Рим, † 97 (или 101) в Рим или на Крим) — апостол от седемдесетте, съгласно официалните хроники на Римокатолическата църква („Annuario Pontificio, citta del Vaticano“) — четвърти папа (от 88 или 90 до 97 или 99), по други версии — трети по ред папа.
Светец, паметта му се почита на 23 ноември. На него се приписва авторството на две послания до римските християнски общности и побратимени църкви в Коринт. Първото послание се смята за автентично, но второто послание всъщност е проповед и апокриф, който погрешно се приписва на св. Климент Римски. То датира от II-III в. и е писано от юдеохристиянин в Сирия. Като тълкува текста от книгата Битие (1:27) за сътворението на човека като мъж и жена, Псевдо-Климент Римски настоява в алегоричен дух, че под “мъж” трябва да се разбира Христос, а под “жена” - Църквата. Тя принадлежи на духовния свят, но става видима в последните дни, за да спаси човечеството. Повечето изследователи са убедени, че това учение повтаря учението на гностиците валентиниани за двойката (“сизигия”) предвечни еони, които се наричат “Човек” и “Църква”. Второто послание се отхвърля като апокриф още в Античността от Евсевий Кесарийски и блаж. Йероним.
Най-ранните жития говорят, че св. Климент е починал мирно. Съвпадението на неговото име с това на брата на император Домициан — Тит Флавий Клемент, убит през 96 г. по заповед на императора (заради слухове, че симпатизира на християнството), способствало за появата през средновековието на красиви агиографични легенди за чудесата в странстванията и мъченическата смърт на папа Климент I. По версията на житието от 9 век е мъченик, удавен, завързан за котва, в Черно море в Крим. Според православната легенда на дъното на морето изниква храм с неговите мощи и един път в годината морето се разделяло, храмът се показвал и християните ходели там на поклонение.
Исторически факт е, че през втората половина на 860 г. Методий участва по покана на брат си Константин във важна църковно-религиозна и политическа мисия в Хазарския каганат. Братята са изпратени там от византийския император. На 30 януари 861 г. Константин-Кирил Философ намира в Крим мощите на св. Климент, които тържествено се пренасят в гр. Херсон и се полагат в църквата „Св. Димитър“. Константин-Кирил написва „Похвално слово“ и химн за св. Климент. Този химн се пее в гръцките училища в Италия и след смъртта на Кирил, за което споменава Анастасий Библиотекар в свое писмо. Кирил и Методий пишат от Моравия не до Константинопол, а до Римския престол за случилото се преди години чудо — Черно море се отдръпва и оголеното дъно поднася на братята мощите на св. Климент. По покана на папа Николай I (858-867), в края на 867 г., заедно с учениците си, Кирил и Методий пристигат в Рим, за да получат папско разрешение относно отслужване на славянска литургия. Те са приети благосклонно от новия папа Адриан II (867-872), защото носят част от мощите на св. Климент. Папата тържествено приема солунските братя и води шествието на римските жители, които със свещи в ръце посрещат мощите на мъченика св. Климент Римски. Главата на Римската църква тържествено приема преведените на старобългарски литургични книги, освещава ги и ги полага в църквата „Санта Мария Маджоре“. С това действие папата одобрява службата на славянски език.
Част от мощите на св. Климент са били пренесени от св. Владимир в Киев; оттам изчезват по време на татарските набези.
В негова памет е осветена базиликата "Сан Клементе" в Рим и църквата "Богородица Периблептос" в Охрид. В Охрид се намира и църквата „Малък св. Климент“.
Едно ново изследване в българската агиография определя св. Климент Римски като първи епископ на Сердика (дн.София). Според изследването св. Климент е ръкоположен за епископ от св. ап. Петър и вероятно св. ап. Павел и в продължение на 15-20 години управлява катедрата в София преди да замине за Рим.
Свети Петър Александрийски
Св. Петър Александрийски е един от най-видните представители на Александрийската църква в края на III и началото на IV век. Строгият му подвижнически живот и значението на богословските му трудове са били изтъквани както от негови съвременници, така също и от по-късни църковни отци и писатели: Евсевий Кесарийски, св. Атанасий Велики, св. Епифаний Кипърски, Сократ, Созомен, блажени Теодорит, Леонтий Византийски, св. Иоан Дамаскин и други.
За ранните години от живота на св. Петър няма сведения. Образование е получил вероятно в Александрийското катехизическо училище. Ползувал се е с разположението на Александрийския архиепископ Теона. Под негово ръководство изучавал Свещеното Писание и се упражнявал в подвизите на благочестието. От него той бил ръкоположен за презвитер.
Около 394 г. заради голямата му ученост бил назначен за ръководител на Александрийското училище. След смъртта на Теона той бил избран в 300 г. за негов приемник. За епископската му дейност Евсевий Кесарийски пише:
"След като Теона в продължение на 19 години упражнявал своето служение, поел епископата в Александрия Петър. И той също през време на своето дванадесетгодишно служение се отличил по блестящ начин. Той е можал да ръководи своята църква непълни три години преди гонението. Останалото време от своя живот той е имал да преодолява тежки условия, но въпреки това безбоязнено се е застъпвал за благото на своето паство. Поради това в деветата година от гонението бил обезглавен и се увенчал с венеца на мъченичеството".
Това станало в 311 г. през време на гонението на християните при император Максимин, което започнало в 303 г. при император Диоклетиан.
Като се съди по запазените откъслеци от съчинения на св. Петър (РG, t. 18, соl. 449-522), може да се заключи, че литературно-богословската му дейност е била обширна и разнообразна. Евсевий Кесарийски го прославя като "великолепен образец на епископ заради неговия добродетелен живот, както и заради неговата запознатост със Свещеното Писание" и като "прекрасен образец на учител на християнската религия".
По запазените откъслеци съчиненията на св. Петър могат да се разделят на две групи: по-големи трактати и писма или служебни послания.
Към първата група се отнасят:
1) "За покаянието" (De poenitentia) от 306 г.; от него са запазени, като извлечение, 14 правила, които се именуват обикновено "Каноничеческо послание" (Epistola canonica, РG, t. 18, соl. 467-508). В тях се посочва начинът, по който отпадналите от вярата и от Църквата през време на гонението могат да бъдат приети отново в църковно общение.
2) В някои ръкописи към тези правила е добавено петнадесето (за поста), което е извлечено от съчинението "За Пасхата" (De Pascha); то е било вероятно пасхално послание.
3) В Деянията на Третия вселенски събор в Ефес (431 г.) са приведени три кратки извлечения от съчинението "За Божеството" (De Deitate, РG, t. 18, соl. 509-512). Очевидно то е било защита на Божественото достойнство на Иисуса Христа и е било насочено против субординационизма на Ориген. Подчертано е, че Син Божи - "Бог Слово е станал Човек, без да престане на бъде Бог".
4) От съчинение на св. Петър под заглавие "За идването на Спасителя" (Adventu Salvatoris, РG, t. 18, соl. 511-512) Леонтий Византийски привежда един откъслек в съчинението си "Против Несторий и Евтихий", в което е изтъкнато, че в Иисуса Христа са съединени в едно Лице две природи - Божествената и човешката.
5) Леонтий Византийски в друго свое съчинение ("Против монофизитството"Речник) привежда два откъслека от първата книга на съчинение на св. Петър против Оригеновото учение за предсъществуването и грехопадението на душите.
6) На сирийски език са запазени седем откъслека от съчинение "За възкресението" (De resurrectione).
Към втората група се отнасят:
1) едно кратко писмо, което, наскоро след започването на гонението при Диоклетиан (303 г.) св. Петър отправил след отдалечаването си от Александрия до александрийските християни, за да ги предупреди за неканоническите деяния на епископ Мелетий Ликополски. Запазено е в латинския му превод (PG, t. 18, col. 509-510).
2) На коптски език е запазен откъслек от писмо до епископ Аполоний Ликополски, "когато той изпаднал под влияние на езичеството".