24 август: Св. свщмч Евтих(ий), уч. На св. ап. и ев. Иоан. Мчк Козма Нови. Мощи на св. Петър, митрополит Московски, на цяла Русия чдтврц. Мчца Сира дева Персийска. Свщмчк Евтихий. Мчк Татион/Татиан. Св. Георги Лимне/иот, изповедник. преп. Арсений Комелски, Вологодски чдтврц. Петровска икона на МБ. St Ychard (ръкополжен от St Ternan, проповядал сред племената на пиктите в Шотландия)

Житие на свети свещеномъченик Евтих

Св. свещеномъченик Евтих, родом от гр. Севастопол (Палестина), бил ученик на св. Йоан Богослов. Той обходил много страни и градове като апостол и епископ. Бил гонен, изтезаван и държан в окови. Завършил мъченически своя живот – посечен бил с меч.

Като чул благовестието за името Христово, той оставил родителите и приятелите си и дошъл при любимия ученик и апостол Йоан Богослов*. Като го следвал навсякъде и подражавал на житието му, свети Евтихий се поучавал от него на божествена премъдрост и черпел от него, като от извор, Божия благодат. Като се преизпълнил с апостолска ревност, свети Евтихий ревностно изкоренявал бесовската прелест. Срещайки свети апостол Павел, Евтихий станал негов спътник и много се потрудил заедно с него, проповядвайки Евангелието и понасяйки мъжествено всички злочестини; ето защо свети Евтихий е считан за ученик и на евангелист Йоан Богослов, и на свети апостол Павел.

Свети Евтихий е причислен също и към числото на малките апостоли и се нарича апостол, въпреки че не влиза в числото на седемдесетте; той е удостоен с това име, защото се потрудил с най-старшите апостоли, благовестейки името на нашия Господ Иисус Христос, а също и защото бил поставен от тях за епископ за служение на словото и за принасяне на безкръвната жертва, и накрая, защото обиколил много страни с проповед за Христовото име не само с другите апостоли, но и сам. Впрочем, той не проповядвал сам Евангелието, тъй като винаги имал за свой спътник ангел Божий, който го подкрепял и му предсказвал всичко, което щяло да се случи с него. Този Христов апостол навсякъде понасял с търпение и затварянето в тъмници, и побоищата, страдайки мъжествено за своя Господ.

Веднъж, когато свети Евтихий бил затворен в тъмница и измъчван дълго време от глад, Бог му изпратил хляб от небето; този хляб бил донесен от невидима ръка; като изял хляба, Христовият апостол дотолкова се укрепил, че счел за нищожни всички мъчения, на които го предавали.

Друг път, когато бил окачен гол на едно дърво за мъчения и бил разкъсван с железни остриета, заедно с кръвта от чистото му тяло изтекло и благовонно миро и изпълнило въздуха с благоухание.

След това, когато хвърлили светия апостол в буен огън, внезапно се чул гръм от небето, излял се проливен дъжд с град и загасил огъня, а светецът останал жив и невредим и прославил Господа.

Светецът бил хвърлен на зверовете, за да го разкъсат, но щом го видели, те станали кротки като овце. Но най-чудно било това, че лъвът, пуснат срещу него, проговорил с човешки глас, прославил величието на нашия Господ и Спасител Иисус Христос и много изумил и дори довел в ужас всички, които наблюдавали зрелището.

Но какво чудно има в това? Нима Този, Който в древността могъл да отвори устата на Валаамовата ослица (виж Числ. 22:28-31), не би могъл и сега да отвори устата на лъва, за да проговори на човешки език, за изобличение и посрамване на нечестивите и за прослава на всемогъщата Си сила? Един и Същ Господ присъствал и чудотворил и тук, и там.

* Валаам, син Веоров, бил пророк от град Петор, при река Ефрат, близо до Харан, в Месопотамия. За него се носела мълва, че когото той благослови, ще бъде благословен, и когото прокълне, ще бъде проклет (Числ. 22:6.) Когато израилтяните, след като победили аморейските царе, тръгнали по-нататък и спрели в Моавската равнина, при Иордан, срещу Иерихон, моавитският цар Валак и мадиамските старейшини, изплашени от победите на израилтяните, се съгласили да повикат при себе си Валаам, за да прокълне израилтяните. Три пъти Валак определял място за това на различни височини (езически капища) и три пъти вразуменият от Бога Валаам вместо проклятия произнасял благословения, които завършил със славно пророчество за Месия. Ослицата на Валаам му попречила да тръгне и да извърши лошо дело - проклятие на израилтяните, а когато той почнал да я бие, принуждавайки я да тръгне, тя му продумала с човешки глас. Това събитие се има предвид в житието (ср. Числ. 22, 23.). Бел.ред.

За края на подвига на светия апостол е известно, че той бил доведен вързан от Ефес в родния си град Севастопол и там загинал. Службата, написана за него в Минея, споменава за начина на смъртта му: с меч била отсечена неговата честна глава, която Бог увенчал с благолепния венец на победата.*

Свети мъченик Татион

Този свети мъченик бил родом от Мантиней, който се намирал в Клавдиополска митрополия, Гонориадска епархия.*

* Мантиней и Клавдиопол се намирали в Гонориадската област на северозападната малоазиатска римска провинция Витиния. Митрополии при гърците били наричани главните градове на провинциите, а епархии - градовете на провинциалните области. В административно отношение Мантиней се намирал под властта на Клавдиополския управител и Гонориадския епарх. Бел.ред.

Хванат от езичниците за това, че вярвал в Христа, той бил заведен в град Клавдиопол* при управителя на града Урбан и на разпита се обявил за християнин, за което и бил затворен в тъмница.

* Град Клавдиопол, който по-рано носел името Витиния, се намирал в малоазиатската област Витиния, близо до горното течение на река Билей. Бел.ред.

След това той бил подложен на повторен разпит и тъй като неизменно пребивавал в Христовата вяра, първо го пребили от бой с тояги, а после започнали да стържат тялото му с железни предмети, след което отново го били и започнали да го влачат из града.

Като стигнали до градските врати, светият мъченик се оградил с кръстния знак и в това време чул глас свише, който му благовестил радостно бъдеще, след което предал духа си на Господа.*

Жития на светиите месец Август