Светите мъченици седем братя Макавеи са въстанници срещу елинизма и борци за юдаизма от първата половина на 2 век пр.н.е. Тяхната история и дейност е предадена във Втора книга Макавейска.
Седемте братя са начело на т.нар. въстание на Макавеите, довело след себе си до въстановяването на службата на Яхве във Втория храм. Авторите на Втора книга Макавейска, след като разказват за бедствията на юдеите, съветват:
„Моля ония, които биха чели тая книга, да се не плашат от тия напасти и да разберат, че тия страдания служат не за погубване, а за вразумяване на нашия род. Защото самото това, че на нечествците се не дава много време, а скоро се подлагат на наказание, е знак за голямо благодеяние. Господ не чака нас тъй дълго търпеливо, както другите народи, които наказва, когато натрупат много грехове. С нас не тъй постъпва Той, а ни наказва, преди да достигнем върха на греховете. Той никога не отдалечава от нас милостта Си и наказвайки със злочестини, не изоставя Своя народ.“
Във втората книга Макавейска се разказва историята на благочестивият за юдейската вяра стар 90-годишен законоучител Елеазар. Седемте негови ученици и последователи /числото 7 е свещено в юдаизма още от менората/ застанали начело на народа в битката му за вярата срещу Селевкидите и по-точно срещу управлението на Антиох Епифан. Седемте братя Макавеи били: Авим, Антонин, Гурий, Елеазар, Евсевон, Алим, Маркел, а майка им се наричала Соломония. Макавеите били изначално съюзници на Древен Рим срещу Селевкидите.