21 април: Свщмчк Януарий еп. Беневентски, мчци Фавст, Прокул и Сосий дякони, Дисидерий, Евтихий и Акутион Путеолски [ок. 305 г.]. Мчци Теодор [ок. 138 – 161 гг.], Филипия, Диоскор, Сократ и Дионисий Пергийски. Мчци Исаакий, Аполос и Кодрат Никомидийски [303 г.]. Свт. Максимиан, патр. Константинополски [434 г.]. Преп. Беуно, игумен на Клиноуг [640 г.] (Брит.). Свт. Нифонт еп. Новгородски [1156 г.]. Новосвщмчци Николай, еп. Вязниковски [1928 г.] и Партений, еп. Ананиевски [1935 г.]

Свещеномъченик Януарий е живял през онова страшно за Църквата време, когато земята била осеяна с гробове на християнски мъченици. Жестокото гонение, предприето от императорите Диоклетиан и Максимиан, отнели живота на десетки хиляди християни. През това време Януарий бил епископ в италианската област Кампания. Раздразнен от бързото увеличаване на християните, управителят на областта – Тимотей, повикал при себе си епископа и му предложил да се отрече от вярата си в християнските си убеждения. Не помогнали нито обещанията, нито заплахите.

Разгневен от това, Тимотей заповядал да го хвърлят в нагорещена пещ, но Януарий излязъл от нея невредим. На другия ден епископът-мъченик, заедно с дякона Фавст и четеца Дезидерий били закарани в град Путеол и там били затворени в тъмница. В същата тъмница били затворени и други християни: дяконите Прокул и Сосий и миряните Евтихий и Окутион – всички осъдени да бъдат разкъсани от зверове. Това било особен вид смъртно наказание, при което изкарвали осъдените на арената в цирковете, а след това пускали диви зверове да ги разкъсат. Но станало чудо! Зверовете кротко легнали пред кракатана епископа, а зрителите онемели от учудване. Управителят Тимотей, обаче, не бил поразен от чудото. В своето заслепение той го приписал на някакви магии. Като наказание за неговата духовна слепота, той ослепял с телесните си очи. Но и това нещастие не пробудило у него чувство на състрадание и милост към невинните жертви.

За да събуди неговата съвест, Бог проявил към него особена милост. Той дал сила на незлобливия Януарий да изцери ослепения управител. Около пет хиляди езичници били свидетели на тези чудеса. Те почувствали силата на истинския Бог и повярвали в Него. Само закоравялото сърце на управителя не се трогнало. Телесното му зрение било възвърнато, но духовната слепота останала. Като не могъл да търпи просветените с истината, той заповядал да изведат осъдените християни начело с епископ Януарий вън от града и да го обезглавят с меч. Заповедта била изпълнена.

Благочестиви люде от околностите на Путеол прибрали телата на светите мъченици и ги погребали на различни места. Тялото на св.Януарий било пренесено в Неапол, където и досега благоговейно се почита неговата памет. Жителите на Неапол го почитат като свой защитник и покровител.