12 март: Свт. Григорий Двоеслов, еп. Римски [604 г.]. Преп. Симеон Нови Богослов [1021 г.]. Преп. Теофан Изповедник, Сигриански [818 г.]. Прав. Аарон, първосвещеник Израилски. Прав. Финеес, първосвещеник Израилски [ок. 1500 г. пр. Р. Хр.]. Преп. Кир Александрийски [VI в.] . Св. Димитрий Грузински [1289 г.]. Св. Теоктист Сръбски [ХІV в]. Икона на Божията Майка «Лидска» (Неръкотворна)

Григорий I Велики (на латински: Gregorius PP. I), наричан в православната традиция и Григорий Двоеслов (на латински: Gregorius Dialogus, на гръцки: Γρηγόριος ο Διάλογος) е римски папа в периода 3 септември 590 г. до смъртта си, на 12 март 604 г. Известен е като Григорий Двоеслов заради съчинението си "Диалози". Той е първият папа, който в миналото си е бил монах. Служил е в манастира "св. Андрей Първозвани" в Рим, който сам основал. Доктор на църквата (от лат. "doctor ecclesiae"), един от латинските Отци на Църквата. Роден в заможно римско семейство, свързано с църквата. Неговият пра-пра-дядо е папа Феликс III (папа 483-492 г.). Григорий получава добро образование по латински език, природни науки, история, математика, музика и право.

След смъртта на баща си, Григорий превръща семейното имение в манастир, посветен на свети апостол Андрей, и сам приема монашеско пострижение. Като папа засилва мисионерската дейност на църквата сред варварите в Северна Европа. Григорий отстоява първенството на Римския епископ, казвайки, че Римският епископ е "служител на Божиите служители" и отговаря за своето свещеническо служение директно пред Бога. Формулира ясно доктрината за чистилището. Работи за разбирателство между Източната и Западната част на църквата, засилвайки в същото време папската власт.

Сред творбите му са проповеди (ок. 64 от тях са признати за автентични), "Коментар върху Йов", по-познат с латинското си наименование "Magna Moralia", "Правила за пасторите", запазени са и копия на някои негови писма. Най-известната му творба, заради която в Православната църква свети Григорий е наречен "Двоеслов", са неговите "Диалози" – сборник с чудеса, знаци и изцеления от живота на италианския светец Бенедикт Нурсийски (ок. 480-547 г.).

Почитан е от Римокатолическата и Православната църкви. Той е против заниманието на църковни представители със светски науки. Негова е фразата, че "Невежеството е майка на благочестието".
„Но след това стигна до нас известие, за което не можем да не си спомняме със срам, а именно, че си обучил някого по граматика. Известието за тази постъпка, към която ние чувстваме голямо презрение, произведе върху нас много тежко впечатление...ако вие докажете ясно, че всичко разказано за вас е лъжа, че вие не се занимавате с глупави светски науки, тогава ние ще прославяме нашия господ."