Събор на Свети 70 апостоли

4 януари: Събор на 70-те св. Апостоли: Иаков, брат Господен, eвангелист Лука, евангелист Марк, Клеопа, Симеон, Варнава, Иосия (Иуст), Тадей, Ананий, първомъченик и архидякон Стефан, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен, Тимотей, Тит, Филимон, Онисим, Епафрас, Архип, Сила, Силуан, Кресценс, Крисп, Епенет, Андроник, Стахий, Амплий, Урбан, Нарцис, Апелий, Аристовул, Иродион, Ахав, Руф, Асинкрит, Флегон, Ерм, Патров, Ермий, Лин, Гай, Филолог, Луций, Иасон, Сосипатър, Олимп, Терций, Ераст, Кварт, Евод, Онисифор, Климент, Состен, Аполос, Тихик, Епафродит, Карп, Кодрат, Марк, Зина, Аристарх, Пуд, Трофим, Марк, Артем, Акила, Фортунат и Ахаик, Дионисий Ареопагит и Симеон Нигер. Препмчк Зосима и Мчк Атанасий Киликийски пустинници [ ок. III – IV вв.]. Св. Григорий Лангърски [539 – 540 г.] (Гал.). Преп. Теоктист, игумен Кукумски, Сицилия [800 г.]. Преп. Евтимий Нови Солунски. Мчци Евтимий игумен и 12 монаси от Ватопедския монастир, Св. Гора [1276 г.]. Св. Евстатий I, архиеп. Сръбски [1279 г.]. Преп. Акила, дякон Киево-Печерски [XIV в.]. Св. Симеон, митр. Смоленски [1681 г.]. Препмчк Онуфрий Габровски [1818 г.]. Новосвщмч Марк (Новоселов), еп. Сергиевски [1938 г.]

Св. евангелист Лука разказва, че Господ Иисус Христос освен дванадесетте Си ученици, които вървяли подир Него, избрал още седемдесет други, които разпратил по градове и села да проповядват словото Му. Той им дал сила да вършат чудеса като доказателство на проповядваната истина и поръчал да не се грижат за житейските си потребности, защото Бог няма да ги остави, а всичкото си внимание да съсредоточат в това - да призовават човеците към вечен живот. Когато тези седемдесет апостоли се върнали след първата обиколка на своето проповедничество, с радост те казали на своя Учител: "Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват!" Иисус им отговорил: "Не на това се радвайте, а радвайте се, че имената ви са написани на небесата!" (Лук. 10:17-20).

Подир възнесението на Господа светите апостоли били укрепени с благодатта на Св. Дух в деня Петдесетница и тръгнали усърдно да продължат делото, което Христос им завещал. Те обиколили градове и села на обширната Римска империя, като проповядвали навсякъде Словото Божие и кръщавали повярвалите. И разбира се, трябвало да претърпят много беди и гонения: евреи и езичници се въоръжили против тях, затваряли ги в тъмници, предавали ги на мъчения и мъченическа смърт, но те всичко понасяли с търпение и твърдост.

Св. апостол Павел пише от името на всички: "Ние гладуваме и жадуваме, ходим голи и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме, гонение - търпим, хулени - молим се" (1Кор. 4:11-13).

Ето такъв бил животът на светите апостоли, но осенени от Божията благодат, силата Господня видимо им помагала в техните дела. Изгонени от една страна, те отивали в друга, по който начин самото гонение способствувало да се разпространява Словото Божие. Така християнството бързо се разпространило и закрепвало. И проповедта на апостолите се състояла по израза на ап. Павел "не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила" (1Кор. 2:4). Те поучавали не само с думи, но и с примера на своя добродетелен живот, на своята кротост и търпение и особено на своята любов към Бога и човеците. Болшинството от светите апостоли умрели от мъченическа смърт, но извършили безсмъртното дело на Христовата проповед.