Жития на светиите Януари

Обрезание Господне

† Обрезание Господне

1 януари: Свт. Василий Велики, архиеп. на Кесария Кападокийска [ 379 г.]. Мчк Василий Анкирски [ок. 362 г.]. Прав. Емилия (майка на св. Василий Велики и св. Григорий Нисийски) [375 г.]. Свт. Григорий, еп. Назиански (баща на св. Григорий Богослов) [374 г.]. Свт. Фулгенций, еп. на Руспе (Сев. Африка) [533 г.]. Св. благов. мчк Уистън, принц на Мърсия [849 г.] (Брит.). Мчк Петър Пелопонески [1776 г.]. Новосвщмчци Платон (Кулбуш), еп. Ревелски, презв. Михаил (Блейве) и Николай (Бежаницки) [1919 г.] Вас. лит.: - На празн.: Кол. 254 зач. 2:8-12; Лк. 6 зач., 2:20-21, 40-52. - На свт.: Евр. 318 зач., 7:26 – 8:2; Лк. 24 зач., 6:17-23.

Обрезанието е свещенодействие, установено в Стария Завет при патриарх Авраам в самото начало на второто хилядолетие преди Рождество Христово и послужило не само като "знак на завета" между Бога и богоизбрания народ, но и като далечен предобраз на християнското тайнство Кръщение (Колос. 2:11). Като печат на този "знак" служило името, което давали на младенеца при обрязването му. Потомък по плът на Авраам, прославян в Новия Завет като "баща на вярващите" (Рим. 4:11), Господ Иисус Христос бил обрязан в осмия ден от Своето рождение и Му дали името "Иисус", наречено от ангела (Лука 1:31; 2:21). Пресветата Му майка принесла предписаните по Мойсеевия закон две гургулици и два гълъба, каквито се полагали на онези бедни израилтяни, които не били в състояние да донесат агне или теле (Лев. 12:8).

Възпоминанието на Господнето обрезание още през ІV век било утвърдено като тържествен Господен празник, с който се приключвал осмодневният кръг на Рождественските дни. Както се вижда от едно слово на св. Амфилохий Иконийски (+ 394 г.), още през ІV век празникът Обрезание Господне бил съединен с честването на паметта на св. Василий Велики, който умрял същия ден. Началото на този Господски празник отнасят към първите християнски векове. До нас са стигнали светоотечески слова, произнасяни на този ден, като поученията на св. Григорий Нисийски, св. Амвросий Медиолански и др. От V век е запазена беседа на Туринския епископ Максим. А Римският папа св. Григорий Велики споменава същия празник в своята книга за годишния кръг. През VІІІ век църковният песнописец Стефан Саваит написал канон за този празник, който и досега се изпълнява в нашето православно богослужение на този ден.

Св. Василий Велики

Архиепископ на Кесария, вселенски отец и учител на Църквата, основоположник на кападокийското богословие. 01_01_Sv_Vasilije_Veliki.jpgРоден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с непоколебима вяра и християнски добродетели. Св. Василий завършил с отличие кесарийското училище. Тук той се запознал с бъдещия бележит църковен отец св. Григорий Богослов. Образованието му продължило в Константинопол, а по-късно и в Атина - център на културата и просвещението. Младият Василий получил богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.

През 356 г. той се завърнал в родината си и приел св. кръщение. Светската кариера не го привличала. Стремейски се към подвижнически живот, той предприел пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет, за да се запознае по-добре с монашеския живот и да намери пример за подражание сред тамошните отшелници. След двегодишно странстване св. Василий основавал монашеско общежитие в близост до Неокесария, на брега на р. Ирис. При него дошъл и св. Григорий. Двамата се отдали на изучаване на Свещеното Писание и съчиненията на църковните отци и писатели, както и на физически труд и молитва.

Този период е белязан от засиленото влияние на арианската ерес, която въпреки осъждането й на Първия вселенски събор (365 г.), бил подкрепен от светската власт и продължил да смущава живота на Църквата. Св. Василий взел дейно участие в борбата срещу арианството. През 364 г. той се завърнал в Кесария, приел презвитерски сан и станал близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. В продължение на шест години св. Василий се изявил като незаменим пастир за кесарийските християни. След смъртта на еп. Евсевий те го избрали за свой епископ през 370 година.

С голяма всеотдайност той организирал създаването на благотворителен институт, като около новопостроения храм бил изграден голям комплекс, съдържащ болница, страноприемница, работилници, училище, жилища за епископа, свещениците, лекарите и служителите, които приютявали болни и недъгави, крайно бедни бездомници и сираци.

Св. Василий отделял най-голямо внимание на богословските спорове със савелиани, ариани и македониани и ревностно защитавал православието, които се водели по негово време. Роден малко след Първия вселенски събор, св. Василий отдал целия си живот на теоретическото обосноваване на истината в православното богословие и успява богословски да подготви догматичното изповядване на вярата от Втория вселенски събор (381 г.), проведен само две години след смъртта му. Израз на своята православна вяра и богати духовни дарования, св. отец дал в творенията си, като при това постигнал изумително хармонично съчетаване на теорията с практиката. Така св. Василий се проявил като вселенски учител на Църквата, стремящ се да я запази от ересите и да я укрепи и въздигне като "стълб и крепило на истината" (ср. 1Тим. 3:15).

Св. Василий вдъхновено разкрил същността на основополагащия християнски догмат за Свeтата Троица (в Adversus Eunomium, De Spiritu Sancto), като разяснил как всяко от Трите Лица на Света Троица е със Свой личен Ипостас с лични отличителни свойства, но при обща за Трите Лица природа. Св. Василий дал ръководство за истински християнски живот в своите монашески правила, тълкувал Свещеното Писание, като особено в изясняването на Шестоднева разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания, проявил се и като литургист, съставяйки литургия, известна и до днес под името "Василиева литургия".

Св. Василий починал на 1 януари 379 г. едва навършил 49 години. Паметта му се чества от Църквата на 1 януари (14 януари стар стил) и 30 януари (13 февруари).