Възкресението на Лазар

Възкресението на Лазар

Евангелие от Йоана 11:6 "А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше".
Защо ли Исус не тръгва веднага и защо, впрочем, Йоан ни съобщава за това? На втория въпрос като че ли се отговаря по-лесно: съобщава, просто защото наистина така е било. Нека се върнем тогава на първия въпрос: а защо наистина е било така? Защо да не побърза на помощ на приятеля, защо  е трябвало да остави Лазар да умре, що за садизъм? Нали изцели толкова други? А когато възкресяваше, то беше защото се бяха обръщали към него за помощ твърде късно или въобще не го бяха търсили. Но в този случай се обърнаха към него, а в отговор получиха - " не е за умиране, а за слава Божия"... Казва го, а сам чака приятелят му да умре...

Разгадката е в това, че смъртта и славата не си противостоят - във Христа. Това не е фикция - онази, героическата, езическата, "славната смърт" и само смърт, апотеоз на славата - без значение дали на своята или на чуждата. Смъртта е безславна, както и да умираш - на бойното поле или на ръба на смраден нар. Каква слава, какво сияние има в един човешки труп?


"Славата Божия" не е там, където няма смърт, а там, където е Бог. Не възкръсването на Лазар е слава Божия, а възкресяването на Лазар от Исус е слава Божия. Ако някой ден учените почнат да възкресяват умрелите, то няма да става за Божия слава, а ще бъде за нови главовоболия на човечеството и ще води до безславие на самите умрели.

Исус очаква не смъртта на Лазар, а собствената смърт. Евангелистът разказва за възкресението на Лазар по този начин, за да бъде то огледало, "чернова" на възкресението Христово. Славата Божия е не само съживяване. Едно съживяване е обикновено чудо, не толкова славно, както зачатието, раждането и животът. Славата Божия е пребиваването на Бог сред хората и точно заради това - уви, поради онова дребно събитие, наречено грехопадение - понякога е нужна смъртта не само на Лазар, но и винаги - и вечно - смъртта на Сина Божий. Това е лошата новина. Дотолкова лоша, че е даже съмнително дали тя се уравновесява от благата вест за Възкресението. И именно на тази съмнителност противостои вярата.