Светът на Христос

Светът на Христос

За християните личността на Спасителя е от такова голямо значение, че самата история се разделя, на преди и след Неговото раждане, и това разделяне на епохите е прието в почти целия свят. Истина е че датата на раждане на Иисус Христос в древността не е била изчислена правилно. Прието е да се смята, че Иисус се е родил, около 7-та година преди "християнската" или "нашата" ера.

Дори и днес много хора, вярващи в Бога и в Неговата доброта, често недоумяват: защо Христос се е родил не пет или шет века или хилядолетие по-рано, защо се е родил в Палестина - една от най-малките страни на света, а не в Рим, център на тогавашния свят. Нима заради това много хора не са били лишени от възможността да научат за Христос, да променят своя начин на живот, да получат надежда. Нима са виновни тези, които са живяли до времето на "Рождество Христово".

Бог не се е забавил, нито поколебал да спаси хората. Но Той спасява творението си по много и различни начини. Когато учат спасители да спасяват удавници, често ги съветват да укротят, изпадналия в паника и махащ с ръце и крака удавник, да изгуби за момент съзнание и да не пречи на този който се опитва да го спаси. Грехът често бива сравняван с водата, за каещия се човек се казва, че той се опитва да изплува от бездната на греха. Но спасението от греха не е същото като спасяване от удавяне. Удавника е достатъчно да бъде изведен на сушата, а не да бъде пресушено морето, докато греха трябва да бъде изличен напълно и то така, че все едно никога него е имало, но грехът е толкова силен, че човек може да греши на въпреки на собствената си воля, на собствения си ум, дори на въпреки на своята вяра.

За човека не е достатъчно да бъде спасен от желанието, от влечението към греха, от глупостта, от невежетсвото - грехът трябва да бъде победен като начин на живот и начин на възприемане на света. Приемайки човешка плът, Бог възтановява човешкото битие в действителния му вид. Възтановява всичко и всеки, но не насилва и задължава никого. Победата над греха, не е победа над човека, човека трябва сам и свободно да дойде при Христос, а за да дойде трябва да бъде призован, да бъде заговорен и то на собствения му език, за да може да разбира, това което Бог иска да му каже.

Хилядолетия Бог подготвяше хората за Своето идване в света, постепенно учейки ги да разбират думите и понятията с които се изразяват истините за спасението от греха. Бог не подготви веднага цялото човечество. Всеки народ има свой език, но е напълно достатъчно, Божието откровение да се изрази на един човешки език, за да премине след това във всички езици.

Бог избра иудеите, но всички народи търсеха Бога. Пет века преди раждането на Христос, много хора страдаха и се измъчваха, осъзнавайки невъзможността на собствената си религията да им осигури истинско духовно общение с Всевишния, да бъдат истински щастливи. Всеки опит за познание на Бога се оказваше провал. Религиозните традиции успяваха да превърнат първобитните народи в културни народи, но с това всичко приключваше.

Човека търсеше, а и днес търси такава вяра, която би зависела изцяло от него, а не от жреци, традиции и обряди. В Китай, Конфуций създава своето учение в което човека е главното действащо лице в постигането на хармония, но толкова главно, че Божественото се оказа засенчено от човешкото. В Индия, Буда се обърна към човека опитвайки се да го освободи от страданията, но това негово учение освободи изобщо човека от всякакво познание за Бога, като Личност и Творец. Религиите на Персия, Гърция, Рим съществувайки като господстващи държавни религии изгубиха всякакво значение в живота на хората, които търсеха вечната и абсолютна Истина.