Свети Григорий Богослов "За смъртта и Възкресението на Христос"

Свети Григорий Богослов "За смъртта и Възкресението на Христос"

Колко още време ще живеем на земята? Дълго ли ще продължат тукашните страдания в зло? Целият човешки живот, в сравнение с нескончаемото естество на Бога, е непродължителен. Още по-кратък е остатъкът от живота ни, тoeст прекъсването на човешкото дихание, свършекът на земния живот. С какво ни е изпреварил покойникът?

Дълго ли ще го оплакваме, защото се е преселил от тук? Няма ли да побързаме и ние самите към това Жилище? Няма ли и нас скоро да покрие такъв камък?

Няма ли и ние, след кратко време, да станем такъв прах? в кратките дни, които ни предстоят, не толкова ще придобием добро, колкото ще видим, ще изпитаме, а може би и извършим зло - а след това всеки ще принесе общия и неизменен данък на закона на природата.

Едни ще съпроводим до гроба - други ще изпреварим в смъртта; едни ще оплачем - на други ще послужим за предмет на плач; от тях ще получим дар от сълзи - какъвто ние сме принесли на покойници! Такъв е временният ни живот на земята - така забавно е нашето явление на земята: да възникнеш от нищо - и, като възникнеш, да се разрушиш!

Ние сме това, което е краткият сън, неуловимият призрак, полетът на птица, плуването на кораб, прах разсеян, кратко дихание, пролетна роса, увехнал цвят - с времето се раждат и във времето отлитат. "Дните на човека са като трева: като полски цвят - тъй цъфти той?" (Пс. 102:15). Така прекрасно е разсъждавал за нашата немощ божественият Давид!"

Видях всички работи, които се вършат под слънцето" - казва Еклисиаст; мислено разгледах всичко човешко: и тленно богатство, и суетен разкош, и преходно могъщество, и непостоянна слава, и горда мъдрост - неща, които бързо преминават и малко се притежават.

И какво особено има във всичко това? "Суета на суетите - и всичко е суета и гонене на Вятър!" (Екл. 1:2 и 14). Всичко това е някакво си неразумно стремление на душата и развлечение за човека, осъден на това, може би, за древното му падение ... в заключение на речта си, Еклисиаст казва: "Бой се от Бога и пази Неговите заповеди" (Екл. 12:13) - тук е границата на човешкото недоумение! Ето единствената полза от тукашния живот: В суетата на видимото и във водовъртежа на страданията да се стремиш към постоянното, към несътвореното, към вечното!

Нека престанем да оплакваме покойника! Ние знаем от какви злини той се освободи - нека оплакваме сами себе си, защото знаем за какви бедствия сме оставени още на земята и какви още ще навлечем над себе си, ако не се предадем искрено на Бога, ако не преминем благочестиво настоящето, ако не побързаме към горния живот, ако не се откажем от земния живот, ако не тръгнем подир Духа, който ни води в небесното!

Всичко това е скръбно и трудно за малодушните - но леко и благо за мъжествените по дух. За какво да малодушествувам в надеждата? Защо да се прилепвам към временното?

Ще дочакам архангелския глас, последната тръба, новото небе, промяната на земята, освобождението от тленността, обновата на всемира. В мене има две неща: едното е общо със земята - другото с Бога; едното е с плътта - другото с духа. Длъжен съм с Христа да се спогреба - и с Христа да възкръсна: да стана наследник на Христа, дори и син на Бога!

Вчера аз се разпъвах с Христа, сега се прославям с Него; вчера умирах с Него, сега оживявам; вчера заедно се погребахме, сега възкръсваме заедно. Нека принесем дарове на Пострадалия за нас и Възкръсналия... Да принесем самите себе си - най-скъпоценното имане пред Бога и най-свойственото за Него - да въздадем на Образа сътвореното по образ, да опознаем своето достойнство, да почетем Първообраза, да проумеем силата на тайнството и това, за кого умря Христос. Да се уподобим на Христа, защото и Христос се уподоби на нас; да станем богове заради Него, защото и Той заради нас стана човек. Той възприе най-лошото, за да даде най-доброто; обедня, та от Неговата бедност ние да се обогатим; прие образ на роб, за да получим свобода; слезе, за да ни въздигне; беше изкушен, за да победим ние; изтърпя безславието, за да прослави нас; умря, за да спаси; възнесе се, за да привлече към Себе Си лежащите долу в греховно падение. Нека отдадем и принесем в дар всичко на Този, Който е предал Себе Си за нас като цена на изкуплението... Ние се нуждаехме от Бог, въплътил се и умъртвен, за да оживеем с Него. С Него ние умряхме, за да се очистим; с Него възкръснахме, защото с Него умряхме; с Него се прославихме, защото с Него възкръснахме...Неголям брой капки кръв пресътворяват целия свят!

Из "Пасхални слова"

Свети Григорий Богослов

Свети Григорий, св. Василий Велики и брат му св. Григорий Нисийски образуват тризвездието на "тримата Кападокийци". Св. Григорий бил майстор на словото и на стихотворната реч. Сведения за неговия живот ни дават не само писанията на св. Василий Велики и блажени Йероним, но и неговите собствени трудове, особено писмата и автобиографичнирв му стихове. Св. Григорий сам ни е разказал своя живот и то с истински лиричен драматизъм. Любител на безмълвието и богосъзерцанието, устремен с волята си към пустинното богомислие, той бил призован към пастирско служение сред бурята на житейските смутове в Църквата през IV век. Той преминал славния си жизнен път в постоянно насилие над своята лична воля, в непрекъснато смиряване на своите пориви и с винаги наранено сърце. Първоначално той учи у дома с чичо си Свети Амфилохий. По-късно учи в Назиан (където баща му Григорий е епископ), Кападокия, Александрия и Атина. Докато е в Атина, установява близко приятелство със Свети Василий Велики, а също се запознава и с Юлиан, който по-късно става император Юлиан Отстъпник. Докато завършва образованието си, Григорий учи за кратко риторика в Атина. През 361 година Григорий се връща в Назиан и е ръкоположен за презвитер (старейшина или свещеник). Той прекарва време в пустинята заедно с Василий в аскетизъм, но по-късно се връща, за да се грижи за християнските общини в Назиан. Василий по-късно го прави епископ на Сасим. През 378 година Антиохийският събор кани Григорий да стане архиепископ на Константинопол, където предишният архиепископ е починал неотдавна. Григорий приема със съгласието на Василий. По същото време има много ариани и аполинарии в града, срещу които скоро свиква Втори Вселенски събор през 381 година. През 379 година, в нощта преди Великден тълпа от въоръжени еретици внезапно нахлуват в църквата по време на литургия, раняват Григорий и убиват другия епископ.

В своята теология Григорий защитава доктрината за Светата Троица, включвайки Исус Христос и Свети Дух. Той изтъква, че Исус не престава да е Бог, когато става човек, нито пък че губи божествената си природа, когато взима човешка природа. Освен това Григорий твърди, че Христос е напълно човек, с човешка душа. След смъртта на Свети Григорий е погребан в Назиан. Неговите мощи са пренесени в Константинопол през 950 година в църквата на Светите Апостоли. Част от мощите му са взети от кръстоносците по време на Четвърти кръстоносен поход и отнесени в Рим. На 27 ноември 2004 година те са върнати (заедно с мощите на Свети Йоан Златоуст) в Истанбул от папа Йоан Павел II (макар че Ватикана задържа малка часто от тях). Тези мощи сега се съхраняват в Патриаршеската катедрала „Свети Георги“ в квартала „Фенер“. Мощите на Григорий Богослов се пазят в седалището на Вселенската патриаршия в Цариград, Турция — църквата „Свети Георги“.