Рай

Рай

В пределите на мира сего, може много лесно да различим истинския живот от безцелното съществуване, пълнотата на живота от пустотата, изобилието от оскъдността. Надяваме се, че вечния живот също ще бъде изобилен, но тук често започват и нашите съмнения, четейки Евангелието разбираме, че нищо от нашето земно изобилие там няма да ни потрябва. Дори опита да запълним небесата с най-развитото въображение, ще изяви пустотата на земните ни мечти.

Изобилието не е задължително да е разнообразие. В нашия временен живот е задължително да е така, но във вечния не е. Тук на земята няма мелодия, която да бъде толкова достатъчна , че да не е необходимо да чуем друга. Няма храна, вкусвайки от която да се заситим така, че друга храна да не ни е нужна никога повече. Ако някой ден се окажем на необитаем остров с една единствена книга, скоро ще я захвърлим и забравим.( Библията не се брои, защото тя не е книга,а цяла библиотека)

Изобилието във вечния живот е придобиване на това Едно, което го прави вечно - живота. Живия Бог - това е изобилието, което няма да ни отегчи и омръзне. За какво ще ни е всичкото земно изобилие, дори и Библията, когато Бог ще бъде в нас. Тук е границата, разликата между ада и рая. Ада е когато всички ние сме в Бога, искаме това или не. Вечния живот е когато Бог е в нас и ние искаме само това и нищо друго. Ако ние вярваме в Единния Бог, но желаем и нещо друго,вече не сме в рая, а някъде в страни, което се нарича ад. Възкресението от смъртта е живот в Бога, защото Той е живот, а живота без Бога е смърт.

Нашето земно бъдеще, често изобщо не е такова каквото го планираме. То не само е непонятно за нас, това не е нашето време, макар, че самите ние го строим всеки ден и час, то винаги ще бъде времето на следващото поколение.

Вечното Царство Божие, вечния живот - те са много по-различни от всякакви наши планове и мечти, те нямат аналог в нищо което е на този свят и което ще го има като земно бъдеще. Няма думи с които да можем да опишем вечния живот, само евангелските притчи ни загатват за това което ще се разкрие в Божието царство. Но тази неизвестност не ни смущава и не ни плаши.

Достаъчно е да сме с Христос, да бъдем причастни с Него в Святия Дух и вече нищо не може да ни плаши, вече нищо не е страшно. Вярата ражда доверие към неизвестното.

Вечния живот е живот с Иисус Христос, живот в този Бог, Който ни привлече към Себе Си тук и сега. Рая е място към което е невъзможно да привикнем. Ад е мястото към което вече сме привикнали, макар и още да не сме попаднали в него.

Вярата в Единния Бог е противоположна на многобожието и духовния живот на падналия човек започва именно с многобожие. Спомена за Бог Отец съществува, но някъде дълбоко, той е сведен именно към спомен, а живата религия се оказва поклонение на много и различни богове. В многобожието човек не само бяга от Бога, но и снема от Него обвинението в жестокост. Отделен бог е отговорен за доброто, отделен за злото - това е смисъла на идолопоклонството, благодарение на тази му простота, то е такава голяма съблазън за всяка душа изпитваща страдание или състрадание.

Цялата Библия е едно движение от многобожието към Сина Божи, от опита да се противопостави добрия бог, на лошия, до разбирането и приемането на едната Истина, че единството Божие се разкрива в Троицата. Троицата е тайна защото вече не е многобожие, не е лесна вяра, не помага да се разбере и реши по лесен начин проблема за злото. За този който вярва в два или три и четири бога, на него всичко му е ясно, но този който вярва в Троицата, признава, че само на Бог всичко е ясно и Бог всичко знае.

Вярата в Бога започва с отхвърляне на многобожието, но самата тя завършва с многобожие. Но вечния живот е множество на богове, но не измислените човешки богове, а хора, които са станали като богове. Вечния живот не е просто продължение на земния живот, възкресението от мъртвите, не е възкресение на нов тленен и разпадащ се свят. Възкресението за вечността е съвършенно различен начин на съществуване на всяка плът в това число и на човешката личност в цялата и пълнота. Вечния живот е божествен живот, а възкръсналия за вечен живот човек в прекия смисъл на думата може да бъде наречен бог и така е наричан от Светите Отци на Църквата.