Православен атеизъм или за назидание на примитивите

Трагедията е камъкът, върху който се гради историята, тя е насъщната храна за изкуствата и значим обществен феномен, който се явява основа върху, която могат да стъпят или от която могат да се сринат цивилизации, нации, режими и личности.
Трагедията може да роди любов и омраза, най-доброто, както и най-лошото. В историята на човешкия род интерпретациите и изводите от определени събития често биват представени с драматичния патос на герои от гръко-римската митология, където боговете активно участват в театъра на историята.
За почуда, печалното произшествие, отнело във водите на Охридското езеро живота на 15 наши сънародници, бе възпроизведено в нашите медии по същата театрална схема, където някои водещи журналисти приеха ролята на прорицатели, които по останките на жертвите са гадаели човешките съдби. Чуваха се какви ли не вменяващи страх разсъждения за връзката между бедствията и националните ни празници в контекста на идеята за предполагаем национален грях, породил Божието възмездие.
Ако в древността тези жреци пазители на обществените норми са извършвали тези деяния с религиозен трепет, то в наши дни опитите за имитиране на подобно поведение от страна на медиите говори най-вече за отчайващо отсъстие на духовна култура, в което прозира психологичска немощ, граничеща със садизъм.
Всъщност тази констатация не бива да ни учудва. След половин век агресивно богоборство, нравственият разпад и невежеството подмениха Бога на любовта с идол, жаден за човешки жертви. За съжаление това трябва да приемем като нормална социологическа закономерност. Обаче там, където не може да бъде нито нормално, нито приемливо е да чуем как от катедралния амвон, по време на заупокойна молитва митрополит Николай Пловдивски допусна да каже, че невинно загиналите били изкупили общия грях, извършен с допускането на Мадона да проведе концерт в столицата, в деня на отсичането на главата на Св. Йоан Кръстител.
О, свещена простота !!!
Нужно ли е да припомним, че Евангелието проповядва любящия Бог Отец, който проводи Своя Единороден Син, за да спаси, а не за да погуби погиващите в греха….
(Йоан 3:17)
Нужно ли е да припомним думите на свети Йоан Богослов, че Бог е любов (1 Йоаново 4:8) и на св. Апостол Павел, че Божията воля е всички да се спасят. (1Тимотей 2:4)
Нужно ли е да припомним, че Бог не иска жертви, а Сам принесе Себе Си в жертва.
Да, май е нужно да напомним !
Колкото до останките от Средновековното мислене ще посоча, че в християнската и постхристиянската европейска култура епохата на инквизицията е надживяна и преодоляна с милостивия Образ на Сина Божи Иисус Христос, Който в историята се явява Спасител, а не съдник : « Милост искам, а не жертва. » (Матей 9:13)
Дава ли си сметка Пловдивският душепастир от Българската православна църква, че с изявлението си противоречи на Евангелския дух, накърнява неукрепналите души и отчуждава хората от Църквата. На такива Господ е казал : « Толкова време Съм с вас, не разбрахте ли Кой съм ? » (Йоан 14:9)