Господ мой и Бог мой

Господ мой и Бог мой

Днес църквата отбелязва деня на апостол Тома. На него Господ се явява по особен начин. Десет от учениците са заедно, когато Господ Иисус победил вече смъртта идва при тях и ги поздравява с „Мир вам!” . Това са едни истински скъпоценни думи.

Господ с тях донася в човешката душа мир, това е същия този мир който и днес идва при нас, носен от Святия Дух. И ето Господ разговаря с учениците Си и ги изпраща да проповядват благата вест между всички народи. Но един сред тях го няма, това е Тома. И когато той идва всички се обръщат към него и му казват: „Братко Тома! Ние видяхме Господа, видяме Го жив, докоснахме се до Него. А, Тома отказва да повярва, независимо, че всички ясно засвидетелстват това което са видяли очите им. Тома казва: „ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам” (Йоан 20:25)

И ето един ден учениците отново са събрани, уплашени са, да не бъдат преследвани и в този момент, внезапно се чува познатия глас, гласа на Иисус: „Мир вам!” И ето Той отново е сред тях. Тогава Иисус най –напред се обръща Тома и му казва: „дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.” Разбира се Тома няма никакво намерение да извърши това, но той е потресен виждайки Господа жив, пада пред Него и със сълзи на очи казва: „Господ мой и Бог мой!” А Иисус му  казва: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.”
Кои са тези блаженни хора? Това сме всички ние. Никой от нас не е видял Господа по време на Неговия земен живот, но ние Го вождаме с нашите духовни очи. Той е жив сред нас е и на нас няма да ни се налага да се докосваме физически до него за да повярваме. Колко ли хора е имало, които са Го виждали със собствените си очи, чували са гласа Му, ходили са с него, хранили са се с Него, но не се повярвали в Него, защото сърцата им не са отговорили на Божествения зов. А ето  ние отговорихме, макар, че сме слаби немощни хора, но дойдохме при Иисус с думите „Господ мой и Бог мой!”
Трябва да кажем и още нещо, че ние истински чувстваме Неговото присъствие тук, защото всичко, което ни заобикаля  е от Него и всичо е Негово. Да си припомним за един учен, чийто живот преминава в изучаването на флората и фауната, той в продължение на много години изучава и класифицира растенията и животните, създава огромен труд, който и до ден днешен се използва. И когато той завършва своя труд казва: „Бог мина покрай мен, а аз го почувствах чрез творението” И слънцето над нас е от Бога и повея на вятъра. Всички закони във вселената всичко е от Бога. Всички превратности в нашия живот, там също е Бог. Ние Го осезаваме и откриваме както в молитвата, така и в Светото Писание. Когато издигаме Светата Чаша, Той отново е там – жив и истински. Той е и в храма и там където двама или трима са събрани в Негово име и Го призовават с вяра. Господ е с нас, Той и сега е тук възкръснал и даващ ни благослова Си, а ние заедно с апостол Тома ще се поклоним пред Него и ще кажем : „Господ мой и Бог мой!”