Света Бригита - вярна ученичка на Бог и забележителна фигура в историята на Европа

Света Бригита - вярна ученичка на Бог

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната аудиенция на 27 октомври 2010г., пл. „Свети Петър", Ватикана

Скъпи братя и сестри,

В изпълненото със събития навечерие на Великия юбилей на 2000-та година достопочтеният Божи слуга Йоан-Павел II провъзгласи св. Бригита Шведска за Съпокровителка на Европа. Бих искал да ви представя фигурата, посланието и причините, поради които тази свята жена и днес има на какво да научи Църквата и света.

Бригита е родена през 1303 г. във Финстер, Швеция - нация в Северна Европа, която три века преди това е приела християнската вяра със същия ентусиазъм, с който Светицата я е приела от своите родители, благочестиви хора, произхождащи от благородни семейства.

Можем да разграничим два периода в живота на Светицата. Първият е характеризиран от положението й на щастливо омъжена жена. Съпругът й, Улф, е управител на важна област в Кралство Швеция. Бракът им трае двадесет години. Раждат им се осем деца, от които втората - Карин (Катерина) е почитана като светица. Това говори красноречиво за възпитателните усилия на Бригита спрямо нейните деца. Впрочем, педагогическата й мъдрост е оценена до такава степен, че кралят на Швеция Магнус я кани за известно време в двора, за да въведе младата му съпруга Бланш дьо Намюр в шведската култура. Бригита, ръководена духовно от един монах, с когото започва да изучава Писанията, упражнява много положително влияние над своето семейство, което, благодарение на присъствието й, става истинска „домашна Църква". Заедно със съпруга си приема Правилото на Терциарите Францисканци. С помощта на съпругата си се научава да подобрява характера си и да напредва в християнския живот. На връщане от продължително поклонничество в Сантяго де Компостела през 1341 г. съпрузите осъществяват намерението си да заживеят в целомъдрие, но скоро след това Улф завършва земния си живот в покоя на един манастир.

Този първи период от живота на Бригита ни помага да оценим онова, което днес можем да определим като истинска „съпружеска духовност": християнските съпрузи могат да извървят заедно пътя на светостта, подкрепяни от благодатта на тайнството Брак. Нерядко, именно както се е случило в живота на св. Бригита и Улф, жената е тази, която с религиозното си чувство, с деликатност и с нежност, успява да поведе съпруга си по пътя на вярата. Мисля с признателност за толкова много жени, които ден след ден и днес озаряват своите семейства със свидетелството си на християнски живот. Нека Светият Дух да събужда и днес святост в съпрузите християни, за да покажат те на света красотата на брака, живян според ценностите на Евангелието: любов, нежност, взаимна помощ, плодовитост в раждането на деца и в тяхното възпитание, отвореност и солидарност със света, участие в живота на Църквата.

Когато Бригита остава вдовица, започва вторият период в живота й. Тя отхвърля друг брак, за да задълбочи единството си с Господ чрез молитва, покаяние и милосърдни дела. И християнските вдовици, следователно, могат да открият в тази Светица модел, който да следват. След смъртта на съпруга й Бригита, след като раздава имуществото си на бедните, макар никога да не получава монашеско посвещение, се установява в цистерцианския манастир Алвастра. Тук започват божествените откровения, които ще я придружават през целия остатък от живота й. Те биват диктувани от Бригита, превеждани от шведски на латински събрани в издание от осем книги, наречено „Revelationes" („Откровения"). „Откровенията" на св. Бригита са разнообразни по съдържание и стил. Понякога са под формата на диалози между божествените Лица, Дева Мария, светците, дори демоните. Друг път става дума за разказ на особено видение; трети път се разказва за онова, което Дева Мария й разкрива чрез живота и тайните на своя Син.

През 1349 г. Бригита напуска окончателно Швеция и се отправя на поклонение в Рим. Не само се надява да вземе участие в Юбилея през 1350 г., но и да получи от Папата утвърждаване на Правилото на един монашески Орден, който смята да основе, наречен Орден на Светия Спасител. Фактически, в голямата християнска традиция на жената се признава нейното достойнство и - винаги по примера на Мария, Царица на Апостолите - мястото й в Църквата, което, без да се покрива с това на ръкоположеното свещенство, е също толкова важно за духовното израстване на Общността. Освен това, сътрудничеството на богопосветени мъже и жени, винаги с уважение към специфичното им призвание, има голямо значение и в съвременния свят.

В Рим Бригита се отдава на живот, изразен в активен апостолат и молитва. През 1371 г. осъществява голямото си желание: пътуване до Светата Земя, придружена от духовните си чеда - група, която Бригита нарича „приятели на Бог". Умира през 1373 г. Погребана е в римската църква „Сан Лоренцо ин Панисперна", но през 1374 г. децата й Биргер и Карин я пренасят в отечеството, в манастира Вадстена, седалище на основания от св. Бригита монашески Орден. През 1391 г. папа Бонифаций IX тържествено я канонизира.

Светостта на Бригита, характеризираща се с многобройни дарове и преживявания, които исках да припомня в този кратък неин биографично-духовен портрет, я прави забележителна фигура в историята на Европа. Произхождаща от Скандинавия, св. Бригита свидетелства как християнството е прониквало дълбоко в живота на народите от този континент. Обявявайки я за Покровителка на Европа, папа Йоан-Павел II подчерта, че св. Бригита - живяла през XIV в., когато западното християнство не е било все още наранено от разделението - може да се застъпва успешно пред Бога, за да изпросва така очакваната благодат на пълното единение на всички християни. Със същото намерение, което е толкова скъпо на сърцето ни, и за да умее Европа винаги да се храни от своите християнски корени, нека да се помолим, скъпи братя и сестри, призовавайки мощното застъпничество на св. Бригита Шведска, вярна ученичка на Бог и Съпокровителка на Европа.