Лазаровден

* Лазаровден

Евангелие според Йоан 11:1-45

1. Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта.
2. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
3. Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
4. Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.
5. А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря.
6. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
7. След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.
8. Учениците Му рекоха: Рави', сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
9. Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят;
10. а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.
11. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.
12. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13. Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.
14. Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря;
15. ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.
16. Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.
17. Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.
18. А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии;
19. и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.
20. Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи.
21. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
22. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.
23. Иисус й рече: брат ти ще възкръсне.
24. Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.
25. Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.
26. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?
27. Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.
28. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.
29. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него.
30. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)
31. Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там.
32. А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
33. Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се
34. и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.
35. Иисус се просълзи.
36. Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.
37. Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?
38. А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й.
39. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.
40. Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
41. Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!
44. И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.
45. Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.

Печат