Bulgarian
English
Свети Бонавентура[/caption]
Катехизис на Папа Бенедикт XVI по вре.ме на Генералната аудиенция на 3 март 2010 г., Аула „Павел VI", Ватикана
Скъпи братя и сестри, днес бих искал да говоря за св. Бонавентура от Баньореджо. Трябва да споделя с вас, че, говорейки на тази тема, изпитвам известна носталгия, тъй като си мисля за изследванията, които като млад учен направих именно върху този автор, който ми е особено скъп. Опознаването му даде немалко за моето формиране.
Роден вероятно през 1217 г. и починал през 1274 г., той живее през XIII век в епоха, в която християнската вяра, проникната дълбоко от културата и обществените отношения в Европа, вдъхновява безсмъртни произведения в областта на литературата, на изобразителните изкуства, на философията и на богословието. Сред великите фигури на християнството, които допринасят за изграждането на тази хармония между вярата и културата, се откроява именно Бонавентура - човек на действието и на съзерцанието, на дълбокото благочестие и на разумното управление.
Нарича се Джовани да Фиданца. Един епизод, който му се случва като дете, бележи дълбоко живота му, както сам той разказва. Бил е поразен от тежка болест и дори баща му, който е бил лекар, не се е надявал да го спаси от смъртта. Тогава майка му прибягва към застъпничеството на св. Франциск от Асизи, канонизиран неотдавна. И Джовани оздравява.
Фигурата на Бедняка от Асизи му става още по-близка след няколко години, когато е в Париж, за да следва там. Получава диплома за магистър по изкуствата. Тогава, както толкова много млади хора от миналото и днес, Джовани си задава един основен въпрос: „Какво да правя с живота си?" Възхитен от страстното свидетелство и евангелската радикалност на Малките Братя, пристигнали в Париж през 1219 г., Джовани ще похлопа на вратите на Францисканския манастир в този град и ще моли да бъде приет в голямото семейство на учениците на св. Франциск. След много години ще обясни мотивите за своя избор: в св. Франциск и в основаното от него движение той вижда действието на Христос. Така пише в едно писмо, адресирано до свой събрат: „Изповядвам пред Бога, че причината, по която обикнах още повече живота на блажения Франциск, беше тази, че той прилича на началото и на израстването на Църквата. Църквата започна с прости рибари и впоследствие се обогати с много забележителни и мъдри учители; вярата на блажения Франциск не е плод на човешка мъдрост, а на Христос" (Epistula de tribus questionibus ad magistritm innominatum, in Opere di San Bonaventura. Introduzione generale, Rome 1990, p. 29). И така, около 1243 г. Джовани облича францисканского расо и приема името Бонавентура. Веднага е определен да продължи образованието си и посещава Богословския факултет на Парижкия университет. Получава различни титли, изисквани от академичната кариера: „бакалавър по библистика", „бакалавър сентенциарий". Изучава основно Светото Писание, "Сентенциите" на Петър Ломбард - учебник по богословие от онова време, и най-важните автори богослови, и в контактите му с преподаватели и студенти, пристигнали в Париж от цяла Европа, узрява собствената му мисъл и високостойностната му духовна чувствителност, които през следващите години ще проникнат произведенията и словата му, правейки го един от най-забележителните богослови в историята на Църквата. [...]
Чрез личната намеса на Папа Александър IV през 1257 г. Бонавентура е признат официално за доктор и магистър на Парижкия университет. Но през същата година Генералният Капитул на Ордена го избира за Генерален министър. И той изпълнява това служение в течение на 17 години с мъдрост и всеотдайност, посещава провинциите, пише на братята, използвайки понякога значителна суровост, за да премахне нередностите. Когато Бонавентура започва своето служение, Орденът на Малките Братя вече е много развит: има 30 000 братя, разпръснати по целия Запад, с мисионерско присъствие в Северна Африка, Близкия Изток, дори в Пекин. Налага се това разпространение да бъде консолидирано и най-вече да му се даде, в пълно съответствие с харизмата на Франциск, единство на действието и духа. Защото сред последователите на Светеца от Асизи има различни начини на интерпретация на посланието му и съществува риск от вътрешно разцепление. За да се избегне тази опасност, Генералният Капитул на Ордена, свикан в Нарбон през 1260 г., приема и ратифицира предложения от Бонавентура текст, в който са събрани и унифицирани нормите, определящи всекидневния живот на Малките Братя. Но Бонавентура си дава сметка, че нормативните разпоредби, макар и изпълнени с мъдрост и умереност, не са достатъчни да осигурят общение на духа и сърцата. Трябва да се споделят едни и същи идеали, едни и същи мотиви. Затова Бонавентура желае да представи истинската харизма на Франциск, неговия живот и учение. И събира с голяма ревност документи, свързани с Бедняка, и слуша внимателно спомените на онези, които са познавали лично Франциск. От това се ражда една исторически добре обоснована биография на Светеца от Асизи, наречена „Legenda Maior", редактирана и в съкратена форма под името „Legenda Minor". Генералният Капитул на Малките Братя от 1263 г., събран в Пиза, признава биографията на св. Бонавентура за най-верния портрет на Основателя и тя става официално житие на Светеца.
Какъв е образът на св. Франциск, изграден от сърцето и перото на неговия благочестив син и наследник св. Бонавентура? Главното е, че Франциск е alter Christus - човек, който е търсил страстно Христос. В любовта, която го кара да Му подражава, той изцяло се уподобява на Него. Бонавентура посочва този жив идеал на всички последователи на Франциск. Този идеал, валиден за всеки християнин - вчера, днес и винаги, е посочен и като програма за Църквата на третото хилядолетие от моя предшественик, достопочтения Йоан-Павел II. Тази програма, пише той в посланието „Novo Millennio ineunte", се основава „на Самия Христос, за да бъде Той познавай, обичан, да Му се подражава, да се живее в Него тринитарният живот и да се преобразува с Него историята чак до пъпното й осъществяване в небесния Йерусалим" (п. 29).
През 1273 г. животът на Бонавентура претърпява нова промяна. Папа Григорий X пожелава да го направи епископ и кардинал. Иска от него да подготви и едно изключително важно църковно събитие: Вселенския събор в Лион, чиято цел е да възстанови общението между Латинската и Гръцката Църква. Той се заема старателно с тази задача, но не успява да види края на това икуменично събиране, защото умира по време на заседанията му.
Един анонимен папски нотарий съставя възхвала на Бонавентура, представяща обобщаващ портрет на този велик светец и забележителен богослов: „Човек добър, любезен, благочестив и милосърден, изпълнен с добродетели, обичан от Бога и от хората ... Защото Бог го бе дарил с такава благодат, че всички, които го виждаха, се преизпълваха с любов, която сърцата им не можеха да поберат" (cfr J. G. Bougerol, Bonaventura, in ?. Vauchez (а сига), Storia dei sand е della santita cristiana. Vol. VI. L 'epoca del rinnovamento evangelico, Milano 1991. p. 91).
Ще обобщим наследството на този свят Църковен учител, който ни припомня смисъла на нашия живот със следните думи: „На земята... можем да съзерцаваме Божията необхватност чрез разсъждение и възхищение; в Небесното отечество обаче това ще бъде чрез виждане, когато станем подобни на Бога, и чрез екстаз... ще навлезем в Божията радост" (La conoscenza di Cristo, q.6, conclusione, in Opere di San Bonaventura. Opuscoli Teologici/1, Roma 1993, p. 187).