Господстващото съзнание на XIX век, което си е въобразило, че е „напредничаво" и „прогресивно", подмени теологията със социологията. Социологията стана евангелие на „напредничавите" хора на века. Те тръгнаха да търсят Бога в социалността, в обществеността. Вашето социологическо светоусещане и съзнание замъгли за вас тайните на Божия свят и ви откъсна от космическия живот. Вие, „прогресивните хора" на века, се откъснахте от божествения световен ред и се укрепихте на ограничената повърхност на земята. Всичко при вас се превърна в социално, производно от социалните категории, всичко се подчини на социалността. Затова всичко при вас изглежда повърхностно, всичко бе лишено от дълбоките си основи, лиши се от дълбоките си основи и самата социалност. Вашата социалност, вашата общественост е абстракция на абстракциите. Социологическият светоглед на Огюст Конт или Карл Маркс е абстрактен светоглед.

Вашият социологизъм ви откъсна не само от космическия живот, но и от историческия. Отвлеченият социологизъм е еднакво противоположен и на конкретния космизъм, и на конкретния историзъм. Това отвлечено социологическо светоусещане е породено от дълбокото усамотение на човека, от превръщането му в атом. Самотните атоми се стремят механично да се съединят, за да не изпитват безпомощност и самота. Всички вие, крайни общественици, проповядващи религията на социалността, всички вие сте разпаднали се атоми. Светоусещането на единия от първите ви апостоли пророци Карл Маркс е атомистично светоусещане, което отхвърля всички органични реалности, което разлага всичко на интереси. Вашият социализъм е най-краен номинализъм, най-крайно отричане на реалните онтологични общности — църковни, държавни, национални, културни и други космически и божествени реалности. Сложете ръка на сърцето си, забравете за миг социалната борба и социалните разпри, разкрийте пред себе си, дълбоко в себе си, пред висшата истина, кое за вас съществува наистина?

Всичко за вас отдавна се е превърнало в призрак и мираж, в бързопреходна и измамна игра на човешки страсти и интереси. Измамното социално покривало на битието подмени за вас самото битие. И за вас вече отдавна не съществуват онтологичните, битийните основи на живота. Вашата социалност не ви доведе до добро, тя опустоши душите ви. Хората от предишни, по-органични и реални епохи познаваха по-дълбоки форми на общуване и общност. Вие сте общественици от горчива необходимост, от душевна празнота. Шумно и кресливо е вашето общество, но в него липсва дълбок реализъм, връзка с тайните на живота, с тайните на човека, света и Бога. Отдавна, много отдавна вече е дошло времето да поспрете движението си по повърхността и да задълбаете навътре, отдавна е време да се осъзнаете, да надникнете в глъбините на душата, където наистина трябва да се разкрие цялата безкрайност на света и безкрайността на Бога. Трябва да преодолеете ограничеността на вашето социално самочувствие, да усетите общото като неразривна част от космическото цяло, да осъзнаете обществото като неразделна част и стъпало на божествения световен ред.

Хиляди нишки свързват човешкото общество, намиращо се на малка точка от необхватното световно цяло, с живота на великия космос, на Божия свят. Вечно се извършва тайнствен ендосмос и екзосмос между обществения живот и космическия. Ала вие се опитахте да създадете обществен ред на земята, като забравихте за космоса, отвърнахте се от божествения световен ред. Вие градяхте утопия подир утопия за съвършено обществено устройство и обществено благополучие, без да се съобразявате с приливите на космическите енергии, които преобръщат всички ваши градежи, всички ваши утопии и вашия обществен земен рай. Вие пожелахте да се скриете в своето земно и рационалистично общество от света и от Бога, от тайнствените сили. тъмни и светли, от страшната безкрайност и от притегателната вечност.

Вие пожелахте да се скриете от ужаса на смъртта и тлението в обществото и създавахте краткотрайни призраци на живота. Вие се залъгвате, че сте в истинския живот. Но вие сте се озовали в царството на смъртта. Всеки миг от бъдното поглъща у вас миналото и ще бъде погълнат от следващия миг. В нито една точка от вашето външно и шумно движение не се утвърждава истинският живот. Защото истинският живот е приобщаване към вечността, победа над смъртта и тлението. Древните египтяни, издигнали пирамидите в името на вечността, по-добре от вас, „прогресивните хора" на нашия век, са познавали тайната на живота. Тези древни строители на пирамидите най-добре опровергават измислените от вас различни видове „икономически материализъм", всички ваши потискащи и поробващи социологически абстракции. Наистина по-малко утопично е да се градят тези безумни пирамиди за вечен живот, отколкото да се създават вашите съвършени общества за временен и тленен живот. Вашата социална мечтателност и социален утопизъм са породени от това, че вашето социологическо съзнание е откъснато от космоса съзнание. Социалният ви утопизъм е краен рационализъм, той завършва с умопобъркване, най-лошата и уродлива форма на лудостта. Безумна е вашата мечта да изградите съвършено и блажено общество в несъвършеното и многострадално световно цяло. Безумно и нечестиво е вашето желание да създадете съвършено и блажено общество в свят, затънал в зло, в свят, в който хаосът още не е претворен в космическо състояние.

Истински съвършен и блажен може да бъде само целият космос, само при космическо състояние на световното цяло е възможно съвършено общество. А това означава, че съвършенството и блаженството са възможни само в Божието царство. Човешкото общество носи всички грехове и несъвършенства на световното цяло, то носи печата на световното робство и световната необходимост. Трябва да се изкупи и освободи целият свят, всички твари, за да бъде изкупено и освободено човешкото общество. А вие, безумци в своята разсъдъчност, в своята рационална ограниченост, вие се затваряте в своя субективен произвол, в своя обществен психологизъм, дълбоко противоположен на обществения онтологизъм, и градите .салките си утопии, призрачния си рай, докато неудържимият ход на световната необходимост не ви катурне и не ви тринуди да се замислите по-дълбоко върху тайните на живота. Ако не се насочите доброволно към широтата на космическия живот, ще го стори принудително суровата необходимост. Защото наистина необходимостта е велико благо за несвободните духом.

Вашето социологическо светоусещане винаги е било откъснато от истинската историческа действителност. И затова е рационалистично и утопично. Вие изолирахте вашето общество не само от световния, но и от историческия космос. Отвлечено във вашите теории вие подчинихте човека на природната и социалната среда, вие отрекохте духовната му свобода и го превърнахте в пасивна рефлексия на природния и социалния кръговрат. Но също вие признахте, че сам човек може да започне историята от себе си произволно и откъснато от миналото според своите разсъдъчни теории. Вие с удоволствие говорехте за „скок от царството на необходимостта в царството на свободата", който ще бъде извършен от този роб на социалната среда, рефлексия на природната необходимост. И тъкмо защото не признахте човека свободен духом, откъснахте го от конкретната историческа действителност, зад която стои живият дух на народите. Всичко стана при вас отвлечено — отвлечена и разсъдъчна е вашата необходимост и отвлечена и разсъдъчна е вашата свобода, живият човек и живата история бяха погълнати от отвлечеността. Истинската историческа действителност е жива, конкретна реалност, своеобразна реалност, различна от другите степени на битието, живееща според своите закони, познаваща доброто и злото, несъизмерима с разсъдъчните критерии за добро и зло.

Вие отричахте тази историческа действителност, не виждахте в нея вътрешния органичен живот и я подменихте със социологически абстракции. Прилагането на абстрактни социологически категории към конкретната историческа действителност я умъртвяваше, изтръгваше душата й и отнемаше възможността за живо, интуитивно съзерцание на историческия космос. С вашата социологическа отвлеченост вие разложихте историческата действителност като Йерархична степен на космическото цяло и я сведохте до най-прости елементи, открити от другите науки, предшестващи вашата социология. Вие сте опропастители и смесители. Затова реалността ви се изплъзва, затова в ръцете ви остават само отвлечени късове от реалността, само отломки от битието. Вие отдавна вече извършвате погром върху битието като конкретна цялост, като йерархичен строй. Такъв разсъдъчен и фанатичен погром извършвате и във вашата наука, и във вашата политика. Вие обичате да морализирате относно историческата действителност и историческото минало. Вие обичате да пренасяте ограничените си и индивидуални морални оценки върху свръхличния исторически живот. Изпълнени сте със злоба към миналата история на народа си и на цялото човечество и не съглеждате в миналото нищо друго освен ало и насилие. Неспособни сте да разберете, че в самото насилие, извършвано в историята, е имало своя правда, пречупване на Божия промисъл в мрака. Толстой бе ваш духом, когато отричаше цялата история като поголовно зло, когато извършваше нечуван погром на историята в името на индивидиуалистичния си мора-лизъм. Но той бе по-радикален и последователен от вас. Последователния си индивидуалистичеи морализъм той приложи и към цялото общество.

Докато вие отхвърляте и клеветите историята и в името на индивидуалистичния морализъм, и в името на обществото, което градите върху ново, нечувано насилие, върху ново небивало поробване на човека. Вие трябва да признаете самобитната природа на историческата действителност, да видите в нея закона за доброто, рационално несъ-измерим със закона за доброто в индивидуалната действителност. В историческата действителност не бива да се съзира само съдбата на индивидуалния човек — на атома и масите, механично съединяващи тези индивидуални атоми, произволни човешки колективи. В нея трябва да се виждат съдбите на нациите, на човечеството, на света като реалност, като конкретни общности. Обществата са реални организми. Ала за вас съществуват само атоми и маси. Вие бихте искали да прокарате цялата история през общото избирателно право и предварително знаете, че гласуващите маси не признават историята си. С мнозинство от гласовете историята не само не би могла да се твори, тя никога не би започнала. Светът би останал в първоначалния си мрак и прикритост, в равенството на битието. Атомите и масите не биха се обрекли на онези жертви, с които се купува историята. Не могат да се прилагат към историята общото избирателно право и мнозинството гласове, не бива да се морализира историята и да се иска от нея изравняване на атомите.


Вие, рационаллстите утописти, обладани от разсъдъчно безумие, не си взехте поука от опита на историята, не осъзнахте смисъла на изпратените ви изпитания. Имахте възможност да научите и проумеете много неща от опита на френската революция. Духовната реакция против революцията изостри познанието на творческите и прогресивните хора на духа. Вие обявихте тези хора за „реакционери". Но те до голяма степен оплодиха науката на XIX век, която и вие бяхте принудени да признаете за своя. Духовната реакция против революцията бе също реакция против целия рационализъм на XVIII век. В тази творческа реакция бе създадено чувството за история и се разкриха нрационалните основи на обществото. От опита на революцията, обхваната от рационалис-тично безумие, стана ясно, че обществото никога не е могло н не може да бъде почва на чисто рационални начала, напълно понятни за малкия човешки разум и установявани според произвола на този разум. Основите на човешкото общество са заложени в божествения световен ред. Съществува тайнствена основа на човешкото общество, също толкова тайнствена, както и основата на цялата органична природа, от която не може да бъде откъснат човешкият обществен свят.

За по-дълбокото, следреволюционно съзнание се разкри тайнственият ход на историята, връзката между времената, и то ограничи човешкия произвол в изграждането на обществото, произвола на човешкия разсъдък. Ж. дьо Местр стоеше на религиозна почва и се бореше религиозно с революционния дух, с духа на рационалистичното просвещение на XVIII век. Но в тази духовна борба пред създанието му се разкриха закономерностите на обществения живот, обективната основа на обществото. Бе опозната органичната, а не произволно изкуствена природа на човешкото общество и държавата. Така „реакционното" мислене на Дьо Местр и близките му по дух в по-нататъшните си последици породи социологическия на:„, турализъм. Дори дярвинизмът в социологията може да бъде свързан с тази реакция против рационализма на XVIII век. Огюст Конт направо признаваше, че се родее с Местр. Еспинас с основание посочва, че тъкмо на Дьо Местр и теологичната школа от началото на XIX век принадлежи откриването на истината, че обществото е породено от природата, а не от човешкия произвол, и е готов да признае представителите на тази школа като основатели на научната социология. Тогава, макар и частично, бе разкрита връзката между човешкото общество в съвкупността на природата. За религиозното съзнание тази обективна основа на обществото, тази природна закономерност е израз на греховността на човешкия свят. Светът, който тъне в зло, трябва да бъде подчинен на закономерността. В противен случай злият хаос ще преобърне всеки световен ред и ще унищожи космическата хармония. Това откровение на закона за природния и обществения ред крие своята морална истина, която разобличава първородния грях. Не бива да се насилва природата. Трябва да се изкупят нейните грехове. Така обективната закономерност на обществения живот се разкрива в два аспекта — в религиозен и натуралистичен.


Вие не само че признахте науката, вие я обоготворнхте и я превърнахте в рационалистична утопия. Но вие никога не проявихте смирение пред обективното знание, не ограничихте страстите и въжделенията си с неоспоримата повеля на знанието. Вие бяхте крайни позитивисти и материалисти, но патосът на знанието ви бе чужд. Никога не ви е направлявала жаждата за знания. Вашето знание бе субективно, а не обективно. То бе оръдие на разрушението. Вдъхновяваха ви не знанието, не науката, а отрицателното „просвещение", което е полупросвещение и нихилизъм. От обективната закономерност на природата и обществото вие правехте извода, че всичко е позволено и че произволно можете да преустройвате живота. И отдавна вече трябва да се покорите пред суровата наука и безкористното знание. Вашата наука винаги е била користна и поради това не е била истинска. Вие си измислихте че съществува „буржоазна" и „пролетарска" наука и по този начин убихте за себе си възможността за каквото и да било знание, с това ликвидирахте самата идея за наука. Частицата обективна наука в марксизма бе окончателно погълната от субективно-класовия му патос и оставена на човешките интереси и страсти да я погубят. Смирението пред науката, познанието на обективните основи на обществото би потиснало вашата злоба и ярост, би довело до катарзис на болния ви дух. Вие бихте престанали да виждате навсякъде злата воля на правителства и господстващи класи, бихте проникнали по-дълбоко в причините на злините и бедствията в човешкия живот. Но за това трябва да се смирите не само пред науката, но и пред религията, трябва да се обърнете към висшия източник на светлина. Обществото и държавата могат да се основават само на религиозни, духовни начала. Обществото и държавата се атомизират и разпадат, когато са подкопани изворите на човешкото общуване и властване. Вие се издигате до разбирането на тази елементарна истина едва когато ви връхлита катастрофа и самите вас ви грози гибел.


Рядко, твърде рядко хора от вашия тип, с вашите чувства за живота и вашето съзнание се замислят върху първоизточниците на живота, върху онези първоизточници на световния живот, които определят и обществения живот. Вие не търсите смисъла на живота. Вие търсите само благата на живота. Тази насоченост на вашия дух стеснява познанието ви на тайните на космическия и обществения живот. В зрителното ви поле попада само ограничен отрязък от природата и обществото, който се поддава на рационализация във вашата бедна мисъл. Казвам — във вашата мисъл, защото във вашите действия вечно бушуват ирационални страсти и нахлува мрак от непонятен за вас бездънен източник. Наистина има тъмен, бездънен и безкраен източник в наший живот и в живота на света. И вашата разсъдъчна светлина е безсилна да освети заобикалящата ни тъмна безкрайност. Две безкрайности ни обгръщат — горна и долна, светла и тъмна, добра и лоша. Нито една от тези безкрайности не може да бъде постигната от вашия малък разум. За ограниченото ви съзнание е непостижима нито божествената безкрайност, нито тъмната и хаотична безкрайност.

Съзнанието ви долавя само ограничената междинна сфера, която се поддава на рационализация. По тези пътища е невъзможно никакво задълбочено познание, невъзможно е и задълбочено познание на обществото. Светът на човешкото общество е малък свят, в който са отразени същите начала и действат същите енергии, както и в големия сват. В обществения свят, както и в големия свят, както и в цялата вселена, се борят космосът и хаосът. И познанието на обществото трябва да помогне на космическото начало да победи хаотичното начало. В истинското познание има онто-логична светлина, която побеждава хаотичния мрак, има космогонично начало. Но вашият ограничен рационализъм не е в състояние не само да преодолее хаотичния мрак, но и да го види и опознае. Затова вие сте зависими от неговата власт.

Пред старите германски мистици се разкрива истината за мрачния източник на битието, за бездната, която лежи в основата му. Най-великият от тях. Я. Бьоме, говори за Ш^пшй, безосновност, бездна, която е по-дълбока от Бога. И Майстер Екхард учи за Божество, божественост, която е по-дълбока от Бога. Божествена светлина пламна в бездънния мрак. Тази мрачна бездна не може дори да бъде наречена битие, тя лежи под всякакво битие, към нея не са приложими никакви категории и определения. Тази пламваща във вечността светлина е теогоничният процес на богорождението. Но би било погрешно теогоничният процес да се разбира по аналогия с протичащата в този свят еволюция, той не подчинява вечността на времето с неговите закони на тлението, с неговото поглъщане на предшестващия от последващия момент. Той е откровение за светлината в глъбините на вечността. И нашият малък разум се сблъсква тук с неразрешими антиномии, с непреодолими противоречия. Това, което става във вечността, се отразява и във времето, във времевия световен процес. В космогоничния и антропогоничен процес пламва светлина и побеждава хаотичния мрак.

Тъмните вълни прииждат от бездната и бушуващият хаос трябва да бъде победен в света и от човека, за да не бъдат залети и да не загинат образът на човека и на космоса, за да продължи делото на Божията победа над мрака, на Божието творение над космическото битие. Зараждането на светлината в мрака, преходът от хаоса към космоса е възникване на неравенството на битието и равенството на небитието, И в човешкото общество има не само тайнствено, но и тъмно начало, в човешките маси бушува хаос и общественият космос се създава и се опазва с огромни усилия. Все нови и нови приливи на мрака, които изискват нова сила на преобразяващата светлина, се именуват в историята нашествие на външни и вътрешни варвари. Напорите на варварството са познавали още древният Египет и древният Рим. Варварското, скитското начало говори за бездна, скрита йод най-успокоено и консервативно общество. Напорите на варварството са били полезни и поучителни за твърде доволните, успокоените, сковани и сковаващи епохи. Човек винаги живее над бездната и никой консерватизъм не бива да скрива тази истина. Сред масите, сред тълпата винаги има мрачна бездна. И революциите винаги са били също такъв прилив на хаотичен мрак, както и нашествието на варварите. И варварите, и революциите са нужни на остаряващия свят. Не бива да се отрича значението на тези исторически приливи. Но значението им не е в това, в което предполагате вие, идеолози на варварството и революцията.


Космическият живот е Йерархичен. Йерархичен е и общественият живот, защото в него има космически ред и не е прекъсната органичната връзка с космоса. Това е тайна, която е неразбираема за хора с вашия дух. Всяко разрушение на космическата йерархия атомизнра битието, разрушава реалността на общото и реалността на индивидуалното (държава, нацня и други реални общности в същата степен, както и личностите) и свързва, сковава атомите в механични колективи. От древни времена в човешкото общество протича борба на космическите начала, тоест на йерархичните с хаотичните начала, тоест на атомистичните и механичните. Йерархичното начало, както и всичко в този свят. може да се изражда, то може да не изпълнява светлозарната си мисия и да поражда най-ужасни злоупотреби. Йерархичното начало, ако е закостеняло и инертно, поставя препятствия пред всяко творческо движение. Така от древни времена йерархичната власт на царя и жреца не само предвождала народите и ги водела към светлина, но и спирала творческото движение. Твърде често йерархията на царството и свещеничеството изпитва враждебно отношение към свободното пророчество. И всеки път, когато йерархичните начала натрупат твърде много грехове и носителите на светлината не изпълняват дълга си да я излъчват, отдолу се надигат тъмни хаотични вълни и застрашават да пометат обществения космос, да унищожат космическата хармония в обществения живот. Йерархията на царството и свещеничеството трябва да дава простор на пророческия дух, в противен случай тя се изражда в мъртво законотворчество и получава заслужено наказание. Трябва обаче да се отдели самият принцип, самата идея от фактически греховното състояние.

Светлината в този свят трябва да се излъчва на степени. Съществува вечно различие между езотеричното и екзотеричното, то осигурява възможност за висш духовен творчески живот за избрана част от човечеството, за истинската му аристокрация. Не може да бъде допуснат наведнъж към висшата светлина целият необятен хаотичен мрак на човешките маси. Човешките маси се извеждат от царството на мрака, от плена на хаоса, стъпало по стъпало, в процеса на възпитанието. Йерархичните прегради, които спират нахлуването на хаотичния мрак, мигновеното тържество на количествената маса, спасяват източниците на светлина, охраняват светилниците, защитават светлозарния дух да не бъде разкъсан от душевния и материалния хаос. Навсякъде в древния свят духът, който се пробужда за висше съзнание, води борба с тези вълни на душевния и материалния хаос в народния живот. Всички велики религии са познавали различието между езотеричното и екзотеричното и са създали Йерархичен строй, насочен не към съкровения, а към външния свят. По този път качеството се опазва да не бъде разкъсано от количеството и самото количество върви към просветление. В религиите на древния Изток има тайнствена, съкровена страна, оказала определящо влияние и върху най-високите постижения на гръцката култура, в нея има истински откровения, предхождащи християнството. Но народната религия на Египет не е познавала тези най-високи откровения — тя още е била потопена в езически мрак. Същото е било и в Гърция.

Вълни от стихийни и хаотични откровения на духове и демони от неозарената природа от всички страни заобикаляли Гърция и заплашвали да удавят пробуждащия се дух. Езичеството не може да освободи древните народи от страшната власт на демонолатрията, от раздиращите ги демони на хаотичната природа. Но всеки йерархичен строй е опит да бъде опазен духовният живот от властта на хаотичната природа, да бъдат създадени оформящи начала и поставящи граници за стихийното й разрастване. Не бива да се търсят висши постижения на духовния живот на Гърция и религията на Дионис в тази народна мистика, обзета от мрачни хаотични стихии. Те трябва да се търсят в орфизма, в елевзинските мистерии, при Питагор, Хераклит и Платон, В разгула на Ционисиевите оргии народът е измъчван от демоните и търси освобождение и избавление от горестното и ограничено битие в приобщаване към стихийния кръговрат на природата. Окончателното и безрезервно тържество на дионисизма би било гибелно за Гърция. И началото на Аполоновата форма трябваше да ограничи тези Дионисиеви стихии, за да може човешкият лик да се издигне над мрака. Дионисиевото начало е демократично. Аполоновото начало е аристократично. Дионисизмът дава стихийна народна основа. Неограниченото и неподчинено на нищо тържество на народната стихия, господството на демокрацията се превръща в Дионисиева оргия, помитаща човешкия лик, потапяща човешкия дух в природния хаос.

Дионисизмът е враждебен на всякакъв йерархизъм и езотеризъм. Дионисизмът тържествува в епохите на революциите, по време на масови народни движения. Това тържество винаги застрашава най-значимите духовни ценности, унищожава огромни духовни реалности. Аристократичното начало, началото на йерархичния ред, форма и граници, което установява различия и дистанции, спасява висшия духовен живот, охранява източниците на светлина и защитава човешката личност от унищожаване. Битието на личността предполага различия и дистанции, форми и граници. Революционният дионисизъм премахва всички различия и дистанции, всички форми и граници и затова е дълбоко враждебен за личността, не признава и не познава лика. Когато християнската църква водеше борба със стихийната демонолатрия, тя бранеше лика на човека, образа и подобието Божие, помагаше му да се изправи на крака. Във всички революции стихийната демонолатрия в секуларизирана форма отново завладява човека и го терзае. Личното начало е свързано с йерархичното, то се разкрива в космоса и загива в хаоса. Личното начало по същество е аристократично, то предполага различия и граници. Личността не търпи хаотично смешение, плебейско премахване на граници и различия. Личното начало е качествено начало, тъкмо то е неповторимото качество, което не допуска количествено смешение. Само тайната на


Христовата любов води към съединяване, без да разрушава личността, утвърждавайки лика във всеки. Докато всички вие, попаднали във властта на Дионисиевите стихии, разкъсвани от демоните на хаотичната природа, вие не познавате личността и не осъзнавате свободата. Вашите революция водят до поробване на човека, потапят го в изначален мрак. Духът ви потъва в колективното душевно тяло и губи наи-висо-ките си постижения. Духовното начало е аристократично, а не демократично. Демократична е душевно-телесната стихия. Възникването на аристократичното начало в света е било борба на светлината с мрака, раждане на личността, освобождаване на духа. Вашият революционен дионисизъм винаги е бил и ще бъде мимолетно тържество на количеството, което смесва ликове и образи, издигане от мрака на безлико-то и безобразие плебейство. Ето защо принципът на органичното стъпаловидно развитие, чрез светлината, струяща от горе на долу, в историческия живот има нравствено и религиозно значение — той опазва личността, свободата и духовния живот.


Мнозина от вас обичат да говорят за свобода и освобождение. Ала кой се освобождава според вас, за чия свобода говорите, съществува ли за вас субект на свободата? Освобождаването на хаотичната Стихия не е освобождение на човека, хаотичната стихия не може да бъде субект на освобождението, тя е извор на робство. Човек преди всичко се намира в плен на хаотичната стихия. Мрачната бездна тегли образа на човека, лика на човека надолу, пречи му да се издигне и да се изправи в цял ръст. Освобождението на човека, на човешката личност е освобождение от плена на хаотичната стихия, а не освобождение на хаотичната стихия в човека и народа. Ето защо всички сериозни хора разбраха, че истинското освобождение предполага момент на аскетичност, самодисциплина и самоограничение. Развихрянето на стихийните страсти поробва. превръща човека в роб. Когато човек е завладян от собствения си хаос, той е роб, личността му е раздирана от страсти, обезсилена от грехове. Вие, „освободителите" на човека и народа, които премахвате оковите на стихията, отдавна вече е време да се замислите дълбоко върху проблемите на личността. Защо във вашите революции няма личност, защо сте я хвърлили във въртопа на стихийните бури, защо човешкият образ тъне в стихиите, които вие възхвалявате? Вие не съумяхте не само да решите, но и да поставите проблема за отношението между личността и обществото. Вие изгубихте чувството за реалност, за вас и личността не е реална, и обществото не е реално, за вас всичко отдавна вече е разпиляно. Вашият „революционен" мироглед е краен номинализъм в социалната философия, краен атомизъм. Вашият ко-лективизъм е само обратната страна на този номинализъм и атомизъм. Вие отрекохте истинските реалности и на тяхно място искате да установите нова, изкуствена, призрачна реалност. Вашето светоусещане и светогледът ви отрича всякакъв онтологичен реализъм. Предците ви са софисти.

Вие отхвърлихте заложените от Платон основи на онтологичната социална философия. Твърде аристократичен е за вас Платон и вие съзряхте в него източника на световната „реакция". Социализмът на Платон бе аристократичен социализъм, той се основава на признаване йерархията на онтологичните реалности. Платон признаваше онтологичната реалност на цялото, реалността на върховното благо и правдата. Докато вие изхождате от атомизацията на всяко цяло, започвате оттам, че отхвърляте върховното благо и правдата. Вашата правда е произволна, субективна, класова, родена от интереси и страсти. Вие започвате делото си след като всички реалности, всички цялости, всички общности са разпилени и атомизира-ни. Искате да градите своето дело върху нищо и от нищото. Казал го е директно най-радикалният и най-смелият от вас, Макс Щирнер, макар и да не е достатъчно популярен. Той е признал „единствения", без да има за това никакво право, никакви основания. Защото наистина неговият „единствен" е лишен от всякаква реалност, „единственият" е ограбен, той е сиромах, пратен да проси. „Единственият" е лишен от реалността „аз", от реалността на личността. Защото личността е онтологична реалност, тя влиза в йерархията на онтологичните реалности. Личността предполага реалността на други личности и реалността на това, което е по-високо и по-дълбоко от нея. Личността я няма, ако няма нищо по-високо от нея. В номиналистичния индивидуализъм личността се разлага и разпада. В него също се атомизира човешката личност, както се атомизира нацията, държавата, църквата, космосът, Бог. Ако няма реални цялости, няма я и реалната цялост на личността, тя споделя съдбата на всички реалности в света и се разпада заедно с тях.

Ако няма Бог, няма и човешка личност. Личността е свързана с универсализма, а не с индивидуализма. Човешката личност трябва окончателно да загине във вашия човешки колектив, в който ще загинат всички реалности, във вашия бъдещ мравуняк, този страшен Левиатан. За това ще говоря неведнъж. Вашият колектив е лъжереалност, която трябва да се издигне на мястото на гибелта на всички истински реалности, реалността на личността, реалността на нацията, на държавата, на църквата, на човечеството, на космоса, реалността на Бога. Всяка реалност е личност и има жива душа — и човекът, и нацията, и човечеството, и космосът, и църквата, и Бог. Никоя личност в йерархията на личностите не се унищожава и не погубва друга личност, а я допълва и обогатява. Всички реалности влизат в конкретно все-единство. Докато вашият безличен колектив, лишен от душа, откъснат от онтологичната си основа, носи смърт за всяко лично битие. И затова тържеството му би било тържество на духа на небитието, победа на нищото. В революционния ко-лективизъм няма нищо човешко, както няма и нищо свръхчо-вешко, в него има нещо нечовешко и безбожно, има изтребване на човека и Бога. Съдбите на човека и Бога са неразривни во веки веков. И сам дяволът е безсилен да промени тази предвечна общност на съдбите, в средата на която Бог бе разпнат на кръст като човек.


Вие отричате и погубвате личността, всички вие сте глашатаи на материалистическата революция, социалисти и анархисти, радикали и демократи с разнообразен оттенък, всички уравнители и смесители, които възвестявахте религията на равенството. Вие искахте да превърнете хората в атоми и човешкото общество в механика на атоми, в колектив от безлични атоми. Но човекът не е атом, а индивид, индивидуалност, разностранно същество. Всеки човек има своята неповторимо-индивидуална съдба в този земен свят и в отвъдния живот, във вечността. Неслучайно, не по външни и безсмислени причини всеки човек е орисан със съдба с всички изпитания и страдания. Неслучайно и не безсмислена е сълзи-цата в съдбата на измъченото дете, за която говори Иван Ка-рамазов. Бунтът против детската сълзица, против страданията, с които се изкупва световният и историческият процес, е отрицание на висшия смисъл на живота, неприемане на божествения световен ред. Атеистът не приема детската сълзица и страданията в живота, той въстава срещу Бога в името на щастливата и блажена орис на човека на земята. Но той тозчас е готов да пролее потоци сълзи и да причини безброй страдания, за да постигне по-скоро щастлив и безболезнен човешки живот. Такова е нравственото противоречие на всички революционери. Вие, руските революционери интелигенти, винаги много сте говорили за детската сълзица. за непоносимите страдания на народа, това беше любимата ви тема. Вие изпадахте в лъжовна сантименталност и обещавахте безболезнен рай.

А когато удари часът на вашето господство, проявихте нечувана жестокост, превърнахте страната си в море от сълзи и причинихте на народа си безброй страдания. Сантименталността често завършва с жестокост. От жестокостта предпазва по-суров, по-остър поглед върху живота. Осъзнаването и приемането на висшия смисъл на сълзите и страданията в живота просветлява човека. За всеки, който има религиозно чувство я поглед върху човешкото лице, съдбата на човека е тайнствена и не може да бъде разгадана в рамките на оня малък отрязък от огромния и вечен живот, който наричаме земен, емпиричен живот на човека, от рождението до смъртта. Съдбата на всеки човек е потопена във вечността и във вечността трябва да се търси разгадката на нейния смисъл. Всичко изглежда случайно, безсмислено и несправедливо в рамките на този краткотраен живот. Всичко придобива смисъл и получава оправдание във вечността. Но вие, които се бунтувате против божествения световен ред и въставате против вечността, яе чувствате и не виждате лицето на човека, вие чувствате и съзирате само откъслеци от личността, само преходните й състояния, само временните й страдания и удовлетворения. Хуманистичното ви и сантиментално застъпничество за човека, настървеното ви желание да го освободите от страданията е тъкмо вашето неверие в Бога и неверие в човека, вашият атеизъм. И това винаги погубва личността в името на освобождаването на човека от страданията. Приемането на смисъла на страданията, смисъла на съдбата, която отстрани изглежда толкова несправедлива и неоправдана, е утвърждаване на личността и вяра в Бога и човека. Хората имат различни съдби, изпълнени със сълзи и страдания, именно защото човекът е разнолико, дълбоко индивидуално същество. Човекът трябва да се разглежда конкретно, а не отвлечено, с цялата му неповторима история, емпирична и метафизична, във всичките му органични световни връзки.

Едва тогава може да се разбере поне малко съдбата му. Вие разглеждате човека като атом и всички хора ви изглеждат равни и заслужаващи еднаква участ. Така искате да освободите човека от несправедливости и страдания, но така погубвате човека. Пред вас стои не човек, а отвлечен атом. Върху тези отвлечени атоми вие разпилявате цялото битие. За конкретния и неповторимо индивидуалния човек има значение връзката му с предци, родина и история. Неслучайна е и връзката на човека с едно или друго съсловие или класа. Отвлеченият и некачествен човек се разглежда извън историята, извън миналото, родината, извън бащите и дедите. Но това вече не е човек, не е личност, а атом, абстракция на абстракциите. Безсмислено и безбожно е самото ви желание да изравните страданията на хората и рационално да прецените кой страда повече и кой по-малко, чии страдания са заслужени и чии незаслужени. На вас не ви е отредено да бъдете съдии на човешките и Божиите съдби. Съдено ви е само с дейна любов към ближните да облекчите страданията им, да влеете радост в живота им. Но любовта и помощта на хората не може да има нищо общо с рационалистичното преценяване на човешките съдби, с рационалистичното им сравняване и изравняване. Вашата революционна религия на равенството е атеизъм, отрицание на висшия смисъл на световния живот. Тя не води към сътворяване на по-добър и възвишен живот, а към разрушаване и принизяване на всички ценности на битието.


Зная, че всичко, което ви говоря, вие ще определите като „реакционно" и ще съзрете в мислите ми оправдание на социалното зло. Но аз отдавна съм престанал да отдавам значение на всички тези ваши определения. И всичките ви слова звучат за мен като противен шум. Затова не ще ме спрат вашите крясъци и хули. Неравенството е религиозно оправдание от неповторимо индивидуалната съдба на човешката личност във вечността. Това не означава, разбира се, че ие бива да бъде облекчена и подобрена земната орис на човека. Напротив, това облекчаване и подобряване е изпълнение на повелята на любовта. Но това означава, че не бива да се бунтуваме против първоосновите на божествения световен ред, да ги рушим и противопоставяме своя ограничен и произволен смисъл на живота. Неравенството е основа на всеки космически строй и ред, оправдание на самото съществуване на човешката личност и източник иа всякакво творческо движение в света. Всяко зараждане на светлината в мрака е възникване на неравенство. Всяко творческо движение е възникване на неравенство, издигане, открояване на качества от безкачест-вената маса. Самото рождение на Бога е извечно неравенство. От неравенството е роден и светът, и космосът. От неравенството е роден и човекът. Абсолютното равенство би оставило битието в неразкрито състояние, в безразличие, тоест в небитието. Искането за абсолютно равенство е искане за връщане към изходното хаотично и мрачно състояние, ниве-лирано и не диференцира но, това е искане на битието. Революционното искане за връщане към равенство в небитието е родено от нежеланието да се понасят жертви и страдания, през които минава пътят към висшия живот. Тъкмо това е най-страшната реакция, отричане на смисъла на целия творчески световен процес. Патосът на революцията е реакционен патос. Насилственото искане за уравняване, което идва от глъбините на хаотичния мрак, е посегателство за разрушаване на космическия йерархичен строй, образуван от творческото рождение на светлината в мрака, посегателство за разрушаване и на самата човешка личност като йерархично стъпало, като родена в неравенството.

Това е посегателство срещу царственото място на човека в космическия ред. Защото това място се постига чрез страшно неравенство и разделяне. Искането за равенство може да бъде разпространено и върху низшите, нечовешки стъпала на космическия живот. В уравнителното настървение винаги се надигат не човешките, не по същество аристократичните начала, а низшето нечовешко начало в самия човек, елементарните стихии, елементарният дух на природата. Във всички комунистически движения на масите винаги се е долавяло нещо нечовешко, надигат се някакви природни стихии, които пречат да се разкрие човешкият образ в самите маси. Трябва да се внесе най-сетне разделяща светлина в мрака на вашата бъркотия. Патосът на равенството е завист към чуждото битие, неспособност да се издигне собственото битие, без да се гледа към съседа. Докато неравенството допуска утвърждаване на битието във всеки, независимо от другия. Вие сте уравнители в небитието, обичате да използвате и християнството за свои цели, нямате нищо против да се позовете на Евангелието, в което не вярвате и което не признавате. Но в християнството не можете да намерите за себе си нищо друго освен външни звуци и непонятни за вас съчетания от думи. Вие нямате достъп до същината на християнските тайни. Християнството признава абсолютната ценност на всяка човешка душа и равноценността на всички човешки души пред Бога. Но оттук не могат да бъдат направени никакви благоприятни изводи за външните механични уравнения и смешения. Християнството не е вдигало въстание и революция дори срещу робството на известно стъпало на световното развитие, то е признавало само, че душата на човека, който се намира в робско социално положение, има абсолютна ценност и е равна пред Бога с душата на господаря. Робът в господарят са могли да бъдат братя пред Христа и в Христовата църква робът е могъл да заема по-високо положение от господаря. Християнското равенство на душите пред Бога принадлежи на благодатното царство на Духа и е непреводимо в социалната материална плоскост. За християнското съзнание човешката душа има абсолютна ценност, но няма абсолютна ценност земният, емпиричният човешки живот. Ценността, светинята, духовната реалност имат по-голямо значение отколкото земният, емпиричният живот на хората, отколкото тяхното добруване и удовлетворение, отколкото самият им живот. Християнството не се бои от земните страдания, то ги приема и признава значението им и човешката съдба. В християнското съзнание страданията и сълзите пречистват душата. Това съзнание не учи да бъде върнат билетът на Бога, както иска атеистът Иван Карамазов в името на човешките страдания, поради невъзможността да се осмисли злото в живота. Християнството за вас е непотребно. Вие сте отцепници от християнството.


Вие шумно се надигнахте да защитите постижимите цели на човешкия живот срещу тайнствените цели, в защита на човека срещу Бога. Вие се надигнахте срещу жертвите, които изисква всичко тайнствено и велико. В името на обяснимото и рационалното вие вдигате революции и въстания, в името на еснафските утопии, обяснимото и малкото земно благополучие на всеки и всички вие отхвърляте големите светини и ценности. Човешкото благо на всеки и всички противопоставихте на свръхчовешките ценности. И се сблъскаха два непримирими мирогледа, две непримирими чувства за живота. Ние, хората с религиозен мироглед и религиозно чувство за живота, религиозно приели божествения световен ред, преклонени пред религиозния смисъл на живота, приемаме жертвите на малкия, близък, понятен земен човешки живот и земното човешко благо, в името на тайнствените и велики цели на човешкия и световния живот. Ние не се бунтуваме против историята и културата, купени на скъпа цена с жертвена-та кръв на безбройните поколения наши предци. Ние религиозно отричаме като долна и предателска самата мисъл за създаване на благополучие и блаженство на земята, в която са погребани всички поколения на нашите изстрадали и принасящи жертви прадеди, на гробището на великите покойници и великите паметници на миналото. Неблагодарна и безбожна е самата ви мисъл да освободите от жертви и страдания бъдните поколения за сметка на миналите поколения. От по-дълбока, нематериалистическа и непозитивистична гледна точка е дори необяснимо защо бъдните поколения трябва да са нещо по-реално и повече да ни интересуват от миналите поколения. Има нещо долно и възмутително в това тържество на временното над вечното. Вие, които сте насочили поглед изключително към бъдния благополучен живот, сте обзети от духа на смъртта, а не от духа на живота. Колко дълбоко прав е бил Н. Фьодоров, когато е поставил пред блудните синове проблема за възкресяването на всички умрели прадеди. Това е по-радикална задача, по-велика и достойна, отколкото вашият рационалистичен и моралистичен съд над историята, отколкото вашето рушене на миналото в името на благото на грядущето. В деня, в който би възтържествувала напълно гледната точка на благото за всеки и всички и би победила гледната точка на свръхличната и свръхчовешката ценност и светиня, в света вече не би било възможно нищо велико, нищо истински могъщо и прекрасно. Човешкият живот би паднал до самите низини, той би станал елементарен и опростен, полуживотински живот.

Тържеството на гледната точка на личното благо би довело до падение на личността. Към възвисяваме на личността води само гледната точка на свръхличната ценност. Това е неопровержим исторически факт, който трябва да се изтълкува. Личността се издига и извисява, когато в нея се разкриват и създават свръхлични ценности. Човешкото в истинския смисъл на думата се утвърждава, когато в него се утвърди божественото. Всяка ценност е само културен израз на божественото в историческата действителност. Божественото изисква жертви и страдания. Волята за божествено в човека не му дава успокоение, тя прави невъзможно каквото и да било благополучие на земята, тя го тегли към тайнствени далнини, към великото. Гледната точка на личното благо на всеки и всички е насочена към отрицание на божественото, тя по същество е антнрелигнозна. Стремежът към божественото в човешката душа действа като всепоглъщащ огън и силата на този огън може да се оприличи на демонична. Мнозина от вас, моралистите, съзират демоничната сила във всяка историческа съдба, в създаването на държави и култури, в тяхната слава и величие.

Този проблем с гениална острота е прозрял К. Леонтиев. когато казва: „Не е ли ужасно обидно да се мисли, че Мойсей се е изкачил на Синай, че елините са построили своите изящни акрополи. римляните са водили пуническите войни, гениалният красавец Александър с пернат шлем е преминал Граник и се е бил край Арбелите, апостолите са проповядвали, мъчениците са страдали, поетите са пеели, живописците са рисували и рицарите са блестели на турнирите само за да може френският, немският или руският буржоа а безобразието си и комично облекло да благоденства „индивидуално" или „колективно" върху развалините на това минало величие?" Вие се обявихте за „индивидуално" и „колективно" благополучие, за сивия социален рай против Мойсей и гениалния красавец Александър, против акрополите и пуническите войни, против апостолите и мъчениците, против рицарите, поетите и живописците. Миналото величие е основано на жертви и страдания. Вие не искате повече жертви и страдания в името на тайнствените далнини, непонятни за всеки поотделно и за масите като цяло. Вие искате да поставите миналото на всеобщо гласуване и да осъдите разбираемото за всички човешко благо в този кратък земен живот. Но вие не познавате любовта към ближния, живото от плът и кръв, конкретно същество. Човекът за вас не е ближен, а е абстракция. Любовта към ближния познава само християнството и я обединява с любовта към Бога.


Вие се опитвате да основете вашата социология на лъжливото предположение, че обществото трябва да е еднородно, опростено, недиференцирано, за да бъде личността развита, диференцирана и разнородна. Разцвета на личността, личността на всеки и на всички вие искахте да свържете с пре-цъфтяването на обществото, държавата и нацията, с прехода им в състояние, което К. Леонтиев наричаше „опростителско смешение". Вие винаги сте изпитвали отвращение към сложния разцвет на културата, към славата и величието на държавата, към великата историческа съдба на нациите. В този сложен разцвет, в славата и величието вие виждахте заплаха за личността, за нейното благоденствие. Но в действителност винаги сте проявявали загриженост не толкова за личността, колкото за равенството на личностите. Вие все поглеждахте към съседа и се страхувахте той да не се издигне по-високо, да не се изяви повече от другия. Винаги ви е интересувала безличната личност, личността на всекиго, изравняването на личностите. Но вашето равенство се намира в някакво междинно царство на небитието, в пустотата, няма го в нито една жива, конкретна личност.

В името на уравняването на личността вие сте готови да унищожите всяка личност, да ограничите възможностите й за разцвет. Наистина всеки творчески порив на личността е порив към неравенство, нарушаване на равенството, извисяване. Н. Михайловски със своята теория на борбата за индивидуалност е бил изразител на онова социологично учение, според което само изравненото и опростено общество е благоприятно за разцвета на всяка личност. На същото учеше и Л. Толстой, но учението му бе не социологично, а морално-религиозно. Моралистичният индивидуализъм на Толстой искаше да спре световната история. да се ликвидират всички държави и всички култури, за да се пренесе центърът на тежестта на живота окончателно върху човешката личност на всеки и всички. И Толстой, и Михайловски радикално отхвърлят общественото разделение на труда като враждебно на личността начало. И социализмът се стреми към опростяване и смесване на обществото, изравняване на обществената среда, и от това очаква благополучие за личността на всеки и на всички. Полярна противоположност на Михайловски беше К. Леонтиев, по-дълбок и оригинален мислител от всички ваши учители и идеолози.

Той свързваше сложния разцвет на личността със сложния разцвет на обществото, със сложната държавност, с великата историческа съдба на нациите. Опростителското смешение на обществото, което носи със себе си тържество на либерално-егалитарния прогрес, века на демокрацията, е свързано с прецъфтяването на личността, с обезличаването, с угасването на творческите и ярките личности. Векът на Възраждането е бил век на сложния разцвет на обществото, на огромните неравенства в обществения строй, но той е бил и век на сложния разцвет на личностите, разцвета на гените. Светците са били ярка и необичайна проява на личното начало, но най-голямото развитие на светостта е достигнало з епохите на великите неравенства. Във века на равенството и опростителско-то смешение, във века на тържеството на демокрацията няма вече светост и гениалност, с които са свързани най-големите победи на личното начало. Единството в разнообразието е критерий за съвършената красота на културите. Романтичното учение на К. Леонтиев може да получи и напълно научно социологично потвърждение. Така Зимел в противовес на Михайловски обективно обосновава истината, че диференцираността на личността не е обратно пропорционална, а е право пропорционална на диференцираността на обществото. За развитието на личността е благоприятно не еднородното и уравнено състояние на обществената среда, а нейното диференцирано и сложно състояние.

Личността никога не би могла да се издигне без общественото разделение на труда, не би могла да се открои от първоначалния комунизъм на равния мрак. Индивидуалността, човешката личност не съществува изначално в природния и историческия свят, тя в потенциално състояние дреме в хаотичния мрак, в животинското равенство и се освобождава, издига и развива само по пътя на трагичната история, по пътя на жертвите и борбата, чрез огромните неравенства и разделения, чрез държави и култури с техния йерархичен ред и принудителна дисциплина. На хората от XX век, твърде изкушени в познанието, понесли толкова много, не им приляга да градят идилични теории за благополучно естествено състояние, за природен ред, в който тържествувало индивидуалното и личното начало, а за разрушаване на това благополучно начало и това природно тържество на индивидуалността и личността чрез неравенство, при-нуждение и дисциплина на държавите и културите. Всеки път, когато се ликвидира един йерархичен строй, когато искат да освободят личността от всякаква дисциплина на държавата и културата, се надига животински хаос, погубва се личността, загива образът на човека. Свободата на личността винаги има за свой корелатив хилядолетната дисциплина на сложната култура, която претворява хаоса в космоса. Всеки космически свят е диференциран, основан на неравенства и дистанции. Личността се утвърждава и процъфтява в космическия свят, в космическия строй на обществения живот. В хаотичния свят, сред масите, загубили окончателно всякаква йерархична дисциплина, личността прецъфтява и загива.


Вие не познавате личността, вие я удавихте в масите. Вие изгубихте чувство за различия и дистанции. Защото престанахте да усещате и съзнавате радикалното зло на човешката природа. Злото удържа победа над вас, като ви накара да го отричате. Някои от вас са готови да признаят Бога в някаква аморфна форма, но никой от вас не е способен да види злото. Това радикално отрицание на радикалното зло получи наименованието хуманизъм. Вие се надявахте да освободите човека по пътя на отрицание на злото. Върху тази безгрешност на човешката природа, уж повредена и поробена от илюзиите на религията, насилието на държавата и социалното неравенство, вие изградихте своите теории за прогреса. В миналото на човечеството вие видяхте много зло, но това не бе радикално зло, заложено в метафизичните глъбини, това винаги е било социално зло, намиращо се на повърхността на обществената среда. В бъдеще вие виждате само едно добро. Вашата социална философия е оптимистична. Хуманизмът винаги е оптимистичен. Но има ли основание за такъв оптимизъм, оправдан ли е той, ако се погледне дълбоко в живота? Аз мисля, че социалният оптимизъм винаги е повърхностен. На хуманистичния ви оптимизъм трябва да се противопостави по-дълбок, суров и здрав песимизъм. Вашият социален оптимизъм и социалната ви мечтателност говорят за липса на необходимия за всяко освобождение аскетизъм, за разпуснатост на вашия дух. За духовното оздравяване е необходима аскетика, въздържане от нездрава социална мечтателност. Розовите теории на прогреса и съвършеното бъдно общество твърде често на практика са водили до жестокост и понижаване на човешкото равнище. Хуманизмът имаше свое значение в историята на човешката култура и през него трябваше да се мине. Но последните плодове на хуманизма като отвлечено начало погубват човека, те са самоубийствени. Това с дълбока острота бе осъзнато от Ницше, след когото е вече невъзможен патосът на хуманизма вината си, да не изпитва обида, да пробуждат у него съзнанието на свободата на синовете Божии, а не робството на синовете на праха, синовете на необходимостта. Ето защо свободният духом не може да изповядва пролетарско-революционен мироглед.