Жития на светиите Юни

Преподобни Давид Солунски

Преподобни Давид Солунски. Преподобни Давид Български

26 юни : Преп. Давид Солунски [ок. 540 г.]. Свт. Йоан, еп. Готски [790 г.]. Свт. Дионисий, архиеп. Суздалски [1385 г.]. Откриване мощите на преп. Тихон Луховски, чудотв. [1569 г.] Мчк Давид от скита “Св. Ана” [1813 г.]. Икона на Божията Майка: «Тихвинска», «Седмиезерна», «Лидска»

Преподобни Давид Солунски

Блаженият Давид се родил в източна страна и подобно на светоносна звезда осиял целия свят: като се упражнявал във въздържание от ранна възраст, той бил сред хората като ангел в плът. Като се заселил близо до град Солун, свети Давид си направил палатка под едно бадемово дърво; тук, подобно на доброгласна птица, той утешавал с душеполезни слова всички стичащи се при него. Неговият ум бил винаги устремен в Божествените висоти; благодарение на това, той се обогатил с дара на чудотворството и станал светозарен стълб на църквата, просвещаващ всички със своите чудесни знамения. Понасяйки мъжествено ту студ, ту силен зной, той станал като че безчувствен. И понеже угасил в себе си огъня на плътските страсти, то и вещественият огън не могъл да го опали. Веднъж той взел в ръцете си горещ въглен и като поставил тамян върху него, застанал пред царя и го покадил, при което ръката му не пострадала от огъня. Като видял това, царят се удивил и се поклонил в нозете на Божия угодник. И тъй свети Давид изумявал хората със своя живот и с чудесата, които вършел, и те, когато виждали светеца, винаги прославяли Бога, дивен в Своите светии. След дълъг и славен живот свети Давид с мир се преставил в Господа, Когото възлюбил още от младини.

David of Thessalonika

David the Dendrite (? - 540), also known as David the tree-dweller and David of Thessalonika, is a patron saint of Thessaloniki and a renowned holy fool. Originally from Mesopotamia, David became a monk at the Monastery of Saints Merkourios and Theodore outside Thessaloniki. Famed for his sound advice, crowds would hound him for words of wisdom and prayer. Wishing a quiet, contemplative life, David fled to the seclusion of an almond tree, where he lived for three years.[1] He left the tree to petition the Byzantine emperor Justinian the Great in Constantinople to send soldiers to defend Thessaloniki from attack. David died in 540 as his ship was in route to Macedonia.

Преподобни Давид Български

Св. цар Давид Български наречен Мокри е велможа от югозападната част на Първото българско царство, от втората половина на X в. Той е брат на Цар Самуил и най-големият от четиримата синове на комит Никола, които през 976 г. повеждат борба срещу Византия за отвоюване на източните предели на царството, завладени от византийците пет години по-рано. Предполага се, че Давид владее непосредствено област, намираща се в югоизточната част на историко-географската област Македония между реките Вардар и Бистрица или на югозапад, в Преспа. Предполага се също така, че умира още през същата 976 г. или малко по-късно. Сигурни са сведенията за това как Давид умира — той е убит от скитащи власи в местност по пътя между Преспа и Костур, наречена "Красивите дъбрави (дъбове)" (на гръцки: καλή δρυς — кале дрис). Дали власите всъщност не са пазителите на прохода между Костур и Преспа или убийството му е организирано от Византия е предмет на догадки, а основния извор за тези събития, Йоан Скилица мълчи по въпроса.

Преподобни Давид Български

В памет на най-големия си брат, Давид, и на родителите си, Никола и Рипсимия, през 993 г. българският предводител Самуил поставя каменен надпис, открит в черквата от 10 век при село Герман до Преспанското езеро.

Св. Давид е най-големият от братята Комитопули, синовете на комит Никола, оглавили борбата на българския народ срещу византийското завоевание след падането на столицата Велики Преслав и източните земи под византийска власт (971 г.). Българското болярство, вярно на изконната древна българска традиция държавата да се управлява от "царския род" (в случая т.нар. Крумова династия), избрало четиримата Комитопули (Давид, Мойсей, Арон и Самуил) за наместничество. Както изглежда, синовете на комит Никола били най-близките роднини на династията, може би по линия на Гаврил, брат на цар Симеон Велики. През 976 г., използвайки неочакваната смърт на император Йоан І Цимисхи и избухналата във Византия гражданска война, Комитопулите преминали в решително настъпление. Давид ръководел направлението към Солун – в конкретната ситуация най-важният византийски център за агресия срещу свободните български земи. За нещастие, св. Давид загинал още в началото на движението, а това станало в местността Красивите дъбрави по пътя между Костур (дн. Кастория, Гърция) и Преспа. На връщане от една военна кампания в Солунско той бил коварно нападнат и убит от скитници власи, които явно сътрудничели с византийските власти. Няма достоверни данни св. Давид и братята му да са носели царски титли – те признавали легитимния владетел цар Борис ІІ (намиращ се от 971 г. във византийски плен).

Давид е един от типичните примери за народна канонизация, усвоена и от църквата. Негови образи се срещат в десетки църкви от 19 век. Паметта на Свети Давид, цар Български се отбелязва заедно с онази на Светите Седмочисленици – на 27 юли.

David of Bulgaria

David (Bulgarian: Давид) (died 976) was a Bulgarian noble, brother of Emperor Samuil and eldest son of Comita Nikola. After the disastrous invasion of Rus' armies and the fall of North-eastern Bulgaria under Byzantine occupation in 971, he and his three younger brothers took the lead of the defence of the country. They executed their power together and each of them governed and defended a separate region. He ruled the southern-most parts of the realm from Prespa and Kostur and was responsible for the defence the dangerous borders with Solun and Thessaly. In 976 he participated in the major assault against the Byzantine Empire but was killed by vagrant Vlachs between Prespa and Kostur.