Жития на светиите Юни

* Рождение на свети Иоан Кръстител (Еньовден). Свети Никита, епископ Ремизиянски

* Рождение на свети Иоан Кръстител (Еньовден). Свети Никита, епископ Ремизиянски

24 юни : * Рождество на честния славен пророк, Предтеча и Кръстител Господен Йоан. Мчци Орентий, Фарнакий, Ерос, Фирмос, Фирмин, Кириак и Лонгин [ок. 284 – 305 гг.]. Свт. Никита, еп. Ремесиански [ок. 420 г.]. Преп. Антоний Димски [ок. 1224 г.]. Св. прав. Йоан и Йаков отроци, Менюжски [ок. 1566 – 1569 гг.]. Мчк Панайот Кесарийски [1765 г.]. Св. Герасим Архангелски [1765 г.]. Преп. Атанасий Пароски [1813 г.] Утр. : Лк. 3 зач. 1:24-25, 57-68, 76, 80. Лит.: Рим 112 зач. 13:12 – 14:4; Лк 1 зач. 1:1-25, 57-68, 76, 80

Рождение на свети Иоан Кръстител

Евангелие според Лука 1:5-25

1. Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития,
2. както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, -
3. то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле,
4. за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил.
5. В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й - Елисавета.
6. И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.
7. Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.
8. Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,
9. по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади,
10. а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, -
11. тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,
12. и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.
13. А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан;
14. и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му;
15. защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;
16. и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;
17. и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.
18. И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.
19. Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;
20. и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.
21. И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.
22. А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.
23. След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.
24. След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:
25. тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.

Feast of the nativity of the Honorable and Glorious Prophet and Forerunner John the Baptist

The Nativity of the Holy Forerunner and Baptist of the Lord, John: The Gospel (Luke. 1: 5) relates that the righteous parents of St John the Baptist, the Priest Zachariah and Elizabeth (September 5), lived in the ancient city of Hebron. They reached old age without having children, since Elizabeth was barren. Once, St Zachariah was serving in the Temple at Jerusalem and saw the Archangel Gabriel, standing on the right side of the altar of incense. He predicted that St Zachariah would father a son, who would announce the Savior, the Messiah, awaited by the Old Testament Church. Zachariah was troubled, and fear fell upon him. He had doubts that in old age it was possible to have a son, and he asked for a sign. It was given to him, and it was also a chastisement for his unbelief. Zachariah was struck speechless until the time of the fulfillment of the archangel's words.

St Elizabeth came to be with child, and fearing derision at being pregnant so late in life, she kept it secret for five months. Then her relative, the Virgin Mary, came to share with her Her own joy. Elizabeth, "filled with the Holy Spirit," was the first to greet the Virgin Mary as the Mother of God. St John leaped in his mother's womb at the visit of the Most Holy Virgin Mary and the Son of God incarnate within Her.

Soon St Elizabeth gave birth to a son, and all the relatives and acquaintances rejoiced together with her. On the eighth day, in accordance with the Law of Moses, he was circumcised and was called John. Everyone was amazed, since no one in the family had this name. When they asked St Zachariah about this, he motioned for a tablet and wrote on it: "His name is John." Immediately his tongue was loosed, and St Zachariah glorified God. He also prophesied about the Coming into the world of the Messiah, and of his own son John, the Forerunner of the Lord (Luke. 1: 68-79).

After the Nativity of our Lord Jesus Christ and the worship of the shepherds and the Magi, wicked king Herod gave orders to kill all male infants. Hearing about this, St Elizabeth fled into the wilderness and hid in a cave. St Zachariah was at Jerusalem and was doing his priestly service in the Temple. Herod sent soldiers to him to find out the abode of the infant John and his mother. Zachariah answered that their whereabouts were unknown to him, and he was killed right there in the Temple. Righteous Elizabeth continued to live in the wilderness with her son and she died there. The child John, protected by an angel, dwelt in the wilderness until the time when he came preaching repentance, and was accounted worthy to baptize the Lord.

Житие на свети Никита Ремесиански

Свети Никита бил славянин от гр. Ремесиана (някои предполагат, че това е в гр. Пирот, където по-късно заемал епископска катедра).

Никита получил обширно образование, за което свидетелства неговият приятел св. Павлин Нолански, като го нарича "най-учен епископ, който дошъл от Дакия и справедливо представял предмет за учудване на римляните". Той проповядвал Евангелието между славяните в Нишко-Пиротската област. Каква промяна направил св. Никита всред славяните, най-ярко се вижда от поемата, която св. епископ Павлин написал за него.

"Каква промяна! - пише св. Павлин. - И колко е радостна тя! Непроходимите и кървави дотогава планини, които криеха разбойници, сега станаха жилище на монаси - труженици на Христовия мир. Където имаше зверски нрави, сега живеят люде, кротки като ангели. В пещерата, където се е криел разбойник, сега се подвизава праведник".

За по-нататъшната дейност на св. Никита не са запазени точни данни. Няма сведения и за неговата смърт, която - по предположение - се отнася към 420 година.