Жития на светиите Юни

Света мъченица Акилина

Света мъченица Акилина. Свети Трифилий Кипърски

13 юни : Мчца Акилина Финикийска [293 г.]. Свт. Трифилий, еп. Левкусийски [ок. 370 г.]. Мчца Антонина Никейска [302 г.]. Свт. Антипатър, еп. Бострийски [кр. на V в.]. Преп. Анна [826 г.] и Йоан [IX в.]. Преп. Андроник [1395 г.] и Сава Московски [ок. 1410 г.]. Събор на преподобните Дивеевски жени: преп. Александра, Марта, Капитолина, Евпраксия и Мария, бл. Параскева, Пелагия, Наталия и Параскева, прав. Елена и Ксения [XIX – XX в.]

Martyr Aquilina (Aquila or Akylina) of Byblos in Syria

Aquilina was born of Christian parents in Biblus, Phoenicia. She was arrested during Diocletian's persecution of Christian, and though only twelve, was beaten and decapitated by order of the magistrate, Volusian, when she would not renounce her Faith. Her feast day is June 13th.

Света мъченица Акилина

В един палестински градец Вивлос живеели някои християни, които от самите апостоли били научени на Закона Господен. Те свято пазели техните наставления и ги предавали на децата си. На един от християните се родила дъщеря, която била кръстена и наречена Акилина. Скоро след това бащата на Акилина се поминал. Майка и с любов се грижела за своята дъщеря и я възпитавала в християнските добродетели. На 10-та си година Акилина останала кръгло сираче.

Тя не забравила поуките на майка си, стараела се да изпълнява волята Божия, твърдо се уповавала на милостта Господня и усърдно се молела на Бога. Между нейните връстници имало много езичнички, които се покланяли на идолите. Но техният пример не подействал на Акилина, а напротив, тя се стараела да научи приятелките си и да ги обърне към Бога.

Един от слугите на римския управител чул за християнското настроение на девойката и за влиянието и сред нейните връстнички и донесъл за нея на управителя Волусиан. Той повикал Акилина, която тогава била на 13 години и и заповядал да принесе жертва на боговете, като я заплашвал със жестоки мъчения, ако не изпълни волята му. Акилина отказала и Волусиан започнал да я увещава и заплашва. Акилина не се поддала и управителя заповядал жестоко да бият девойката.

Той и казвал: “Къде е твоят Бог, Акилино? Защо Той не идва да те избави?”. А Акилина му отговаряла: “Колкото повече ме мъчиш, толкова повече Христос ще ми даде търпение и сила”. Тогава управителят осъдил Акилина на още мъчения, но това не разколебало твърдостта на младата християнка. Тя усилено се молела Богу. Най-после светата мъченица от изнемощяване паднала на земята. Изнесли я вън от града, като мислили, че е умряла и управителят заповядал да оставят тялото и без погребение.

Изведнъж посреднощ тя чула гласа на ангела да и говори: “Стани и бъди здрава!”. И тя почувствала, че силите и се върнали и че се изцерила от раните си. Започнала да хвали и да благодари на Господа и Го молила скоро да и прати смърт.

Като се върнала в града управителят заповядал да я умъртвят. Когато я отвели на смърт, тя помолила да и дадат време за последна молитва. Като поблагодарила на Господа за всесилната Му помощ, тя тихо починала. Палачът пристъпил да изпълни присъдата, но намерил девойката вече мъртва.

Saint Triphyllos, Bishop of Leucosia (Nicosia) in Cyprus Свети Трифилий Кипърски

Saint Triphyllos, Bishop of Leucosia (Nicosia) in Cyprus

Bishop and convert, sometimes called Tryphillius. Originally a lawyer, he was converted to Christianity and eventually named bishop of Nicosia, Cyprus. Triphyllius was a devoted supporter of St. Athanasius of Alexandria against the Arians and consequently was persecuted by them. St. Jerome considered him one of the most eloquent Church figures of the era.

Свети Трифилий Кипърски

Роден в Константинопол, свети Трифилий получил светско образование в Берит, а учител по благочестие му бил свети Спиридон, епископ Тримитунски. Сам Господ избрал и посочил свети Трифилий за епископ:още необлечен в това велико звание, той бил явен във видение на цар Констанций като архиерей. Житието на свети Спиридон повествува за това следното.

След смъртта на Константин Велики властта над гръко-римската държава преминала при синовете му. При разделянето на държавата най-големият му син на име Констанций поел управлението на Изтока. Веднъж му се наложило да посети Антиохия и тук неочаквано се разболял толкова тежко, че лекарите не могли да му помогнат. Тогава, изоставил надеждата си в тях, болният цар се обърнал с усърдна молитва за изцеление към Бога, Който изцелява телата и душите. И ето, насън видял ангел, който му показал сонм светители, а сред тях двамина, открояващи се сред другите като водачи или началници. Ангелът рекъл на царя, че само те могат да му помогнат да се избави от болестта. Като се събудил и започнал да обмисля видяното, царят не могъл да разбере кои били явилите му се епископи:и наистина, как би могъл да узнае онези, чиито имена и родно място не му били известни, особено ако се има предвид, че един от показаните му в епископски сан още не бил епископ и му предстояло да стане такъв. Царят дълго недоумявал и накрая стигнал до следното разумно решение:събрал при себе си епископите от всички градове наоколо и се опитал да открие сред тях двамата, които му били показани насън, но не успял. Тогава призовал множество епископи от по-далечни страни, но и сред тях не открил търсените лица. След това разпратил указ по всички области на своята империя, заповядвайки на всички епископи да се явят при него. Това повеление, или по-точно молба на владетеля, стигнало в Кипър до Спиридон Тримитунски, на когото Бог открил всичко, което ставало с царя. Свети Спиридон се отправил при него, като взел със себе си и ученика си Трифилий, с когото бил явен във видението:свети Трифилий, както казахме, още не бил епископ. Като стигнали Антиохия, пътниците отишли при царя. Свети Спиридон бил облечен бедно, в ръцете си имал жезъл от финиково дърво, а на главата - най-проста митра;на гърдите му висял глинен съд, в който по обичая на иерусалимските жители носел елей от светия кръст. Затова, когато влязъл в палатите на царя, един от слугите взел светия епископ за просяк и не само му се присмял и не му позволил да върви нататък, но го ударил по лицето. Бидейки незлобив, свети Спиридон изпълнил Господнята заповед и му обърнал и другата си страна. Слугата, като разбрал, че пред него стои епископ, осъзнал грешката си, смирено замолил за прошка и я получил. Щом свети Спиридон влязъл при царя, той веднага си спомнил видението си и го познал. Станал от мястото си, приближил и се поклонил на Божия раб, като със сълзи започнал да проси от епископа да се помоли на Господа да го изцери от болестта. Божият угодник докоснал главата на царя и той веднага оздравял. Възрадван от изцелението си, дарувано му от Господа с молитвите на светеца, царят оказвал на светителя голяма почит и цял ден прекарал с него в радост, гощавайки добрия си лечител. А свети Трифилий много се учудвал на царската слава - на красотата на палатите, на величествения вид на царя, пред когото стояли велможи, на богатите одежди на слугите, на пищния и необичаен начин на живот в двореца и на много друго. Като забелязал това, свети Спиридон казал на ученика си:
- На какво се учудваш, брате? Нима царската слава и гордост прави царя по-праведен от останалите християни? Нима не умира и той, както и най-простият бедняк, и не бива предаден като него на земята? Нима не ще застане и царят пред справедливия и страшен Съдия? Защо почиташ временното като вечно и нищожното смяташ достойно за удивление, докато следва да се стремиш съм невещественото и вечното и да обичаш само неувяхващата небесна слава?

След време Трифилий бил поставен за епископ на град Левкусия на остров Кипър, но и тогава не прекъсвал общението със своя отец и учител свети Спиридон. За своя душевна полза свети Трифилий често го навестявал, както се вижда от следното. Веднъж свети Спиридон отивал от Тримитун в град Кирина, а Трифилий го съпровождал. Когато преминавали през планината Пентидактил, излезли на едно място, наречено Паримна - много красиво и изобилстващо с градини и лозя. Свети Трифилий, възхитен от природата наоколо, пожелал и сам да притежава някое лозе в Паримна и дълго обмислял в душата си как да осъществи желанието си. Но това не останало скрито от прозорливите очи на свети Спиридон: прониквайки духом в мислите на ученика си, той казал:
- Защо, Трифилий, непрестанно размишляваш за суетни неща, като желаеш да получиш поля и лозя, които всъщност нямат никаква цена и прелъстяват сърцата на човеците с призрачна стойност? Ние имаме на небето достояние, което никой не може да ни отнеме - храм неръкотворен. Него търси, а дотогава се наслаждавай в Богомислие с небесните блага, които не преминават от един към друг, а завинаги остават при тоя, който стане техен притежател.

Такива наставления донасяли голяма полза за душата на Трифилий, така че впоследствие с живота си станал, подобно на апостол Павел, избран Христов съсъд, изпълнен с неизброими Божествени дарове.

Гръцките историци Никифор и Созомен съобщават освен това и друго както за свети Трифилий, така и за свети Спиридон. Веднъж поради църковни нужди в Кипър бил свикан събор на всички епископи на острова. Там присъствали и свети Спиридон и свети Трифилий, който се славел като мъж сведущ и образован, понеже на младини дълго време се обучавал в Берит. Затова и светите отци на събора помолили Трифилий да произнесе в църквата поучение за народа. По време на проповедта той трябвало да каже Христовите думи към разслабения, записани от евангелист Марко:“стани, вземи си одъра и върви у дома си”, при което Трифилий променил евангелското изречение, като нарекъл одъра ложе:“стани, вземи ложето си”. Свети Спиридон не понасял промяна в Христовите думи и му казал:
- Нима си по-добър от Казалия “одър”, та се срамуваш от думите Му?

После открито, пред очите на всички, напуснал храма. И нямало нищо осъдително в тая постъпка на свети Спиридон:необучен в книжната мъдрост, с изобличението си той засрамил гордеещия се с красноречието си Трифилий и така го научил на смиреномъдрие и кротост.

Свети Трифилий угодил на Бога с живота си, както свидетелстват богослужебните песнопения, съставени от Църквата в негова чест:в тях се говори, че той имал милостива душа, чист помисъл, незлобиво сърце, истинска вяра, нелицемерна любов, големи подвизи на девството, благодатни и покайни сълзи и пост, който удивлявал безплътните, а обхождайки съседните страни с Христовото учение, той просвещавал като със слънчев лъч помрачените от греховете.

Той водел с любов и правда своето паство и си отишъл от тоя свят, та в сонма на иерарсите да предстои на небето пред Христа, нашия Спасител, на Когото слава во веки. Амин