Жития на светиите Юли

Свети великомъченик Прокопий. Преподобни Теофил Мироточиви (Македонски). Свети праведни Прокопий

Свети великомъченик Прокопий. Преподобни Теофил Мироточиви (Македонски). Свети праведни Прокопий

8 юли: Вмчк Прокопий Кесарийски [303 г.]. Мчци Епиктет и Астион Скитски [290 г.]. Бл. Прокопий, юродив Христа ради, Устюжски чудотв. [1303 г.]. Преп. Теофил Мироточиви, Атонски [1548 г.]. Бл. Прокопий, юродив Христа ради, Устянски [XV в.]. Препмчк Анастасий Константинополски [1743 г.]. Пренасяне мощите [1779 г.] на св. Димитър Бесарбовски [1685 г.]. Икона на Божията Майка «Казанска»

Житие на свети великомъченик Прокопий

Св. Прокопий. Стенопис от 1315-1320 г. в църквата "Хора" в Цариград. Св. Прокопий е роден в Йерусалим. Като езичник носел името Неаний. Майка му го възпитала в езичество и го дала на служба при цар Диоклетиан, който го оставил в своя дворец. След време царя го направил воевода и му заповядал да отиде в Александрия да преследва християните - да ги лишава от имот и да ги предава на съд. Тогава Неаний казал на царя:

"Чух за тия люде, че почитат някой си Христос, син Божий, че по нрав са твърди и по вяра крепки и че предпочитат да умрат, отколкото да принесат жертва на нашите богове. Затова, струва ми се, неудобно да ги принуждаваме да изпълняват нашите закони." Изричайки хулни думи за християнската вяра, Диоклетиан убедил Неаний в законността да се преследват християните и го изпратил в Александрия.

На път за Александрия се извила силна буря. Неаний видял във въздуха светъл кръст и чул глас да го призовава към вярата в Христа и да му казва: "Чрез тоя знак побеждавай враговете си!" Като стигнал в Скитопол, той повикал златар и поръчал да направи кръст, приличащ на оня, който видял във въздуха. Златарят отначало не се съгласявал да изпълни поръчката, понеже се боял да не би да се изложи на опасност, ако направи знака на галилеяните, т.е. на християните. Неаний го успокоил, като го уверил, че за това никой няма да узнае. Тогава златарят тайно направил кръст от злато и сребро по указанията на воеводата. Когато кръстът бил готов, на него веднага се появили образите на три лица с еврейски надпис: на горната част бил образът на Спасителя, а от страни - архангелите Михаил и Гавриил. Воеводата запитал: "Чии са тия образи?" Но златарят отговорил, че не знае, и разказал, че не е могъл никак да ги изличи. Неаний разбрал, че кръстът има божествена сила, поклонил му се, целунал го и го взел да го пази у себе си.

Когато Неаний пристигнал в Йерусалим, гражданите го помолили да ги избави от разбойнически чети, които ограбвали пътници и отвличали жени. Неаний с войска отишъл да гони разбойниците, поразил ги и върнал всички отведени от тях. Майка му го посъветвала да благодари на боговете за този свой успех. Но Неаний й казал, че не бездушните идоли, а неговият Бог му помогнал да срази разбойниците. И той изпочупил всички идоли в дома на майка си. Ужасена от това, майката отишла в Антиохия при царя да се оплаче от сина, загдето презрял боговете и оскърбил самата нея. Диоклетиан се разгневил и заповядал на Юст, управител на Палестина, да вразуми отклонилия се в християнството Неаний, а ако не го послуша да го предаде на мъчения.

Юст пристигнал от Кесария и съобщил царската повеля. Неаний признал, че е християнин и заявил, че е готов да отиде на смърт заради вярата си. След това отвързал войнския си пояс и го хвърлил в знак на отричане от царската служба и идолското нечестие. Управителят заповядал да го съблекат гол, да го окачат на дърво и да стържат тялото му с железни нокти, а след това да го затворят в тъмница. Подкрепен във вярата чрез небесно явление, Неаний в същата нощ приел своето кръщение с име Прокопий (което значи "преуспяващ). Като видели мъжеството и доблестта на изповедника, някои войници също така се обърнали към Христа. Те били кръстени от епископ Леонтий и на другия ден открито изповядали вярата си в Христа. Управителят заповядал да им отсекат главите в присъствието на Прокопий.

В същия ден до тъмницата се приближили дванадесет жени. От прозореца те казали на мъченика: "И ние сме рабини Христови!" Донесли за това на управителя и той заповядал да ги затворят в тъмницата. На следния ден жените били подложени на жестоки мъчения - бичували ги, опалвали ги с огън и им рязали гърдите. В тълпата стояла майката на Прокопий и плачела. Тя гледала лютите мъки и търпението на жените и изведнъж се приближила до съдията и му казала: "И аз съм рабиня на разпнатия Христос!" Управителят дълго я убеждавал да се откаже от своите думи. Като не успял, заповядал да я отведат с другите жени в тъмницата. Като видял майка си, Прокопий се зарадвал и чрез епископ Леонтий я кръстил заедно с другите жени. Когато след това изповедничките наново били изведени на съд те останали твърди във вярата, въпреки че били жестоко бичувани. Накрая били обезглавени.

Управителят Юст скоропостижно умрял. Неговият приемник извикал Прокопий в Кесария (главен град в провинцията). Там верният Христов последовател бил подложен на жестоки мъки - бичували го, опалвали го с огън и разтягали тялото му. Най-сетне бил посечен с меч. Така завършил земния си живот св. великомъченик Прокопий. Това станало в 303 година.

July 8, - Commemoration of the Holy Great-martyr Procopius

The Holy Great Martyr Procopius, in the world Neanius, a native of Jerusalem, lived and suffered during the reign of the emperor Diocletian (284-305). His father, an eminent Roman by the name of Christopher, was a Christian, but the mother of the saint, Theodosia, remained a pagan. He was early deprived of his father, and the young child was raised by his mother. Having received an excellent secular education, he was introduced to Diocletian in the very first year of the emperor's accession to the throne, and he quickly advanced in government service. Towards the year 303, when open persecution against Christians began, Neanius was sent as a proconsul to Alexandria with orders to mercilessly persecute the Church of God.

On the way to Egypt, near the Syrian city of Apamea, Neanius had a vision of the Lord Jesus, similar to the vision of Saul on the road to Damascus. A divine voice exclaimed, "Neanius, why do you persecute Me?"

Neanius asked, "Who are you, Lord?"

"I am the crucified Jesus, the Son of God."

At that moment a radiant Cross appeared in the air. Neanius felt an inexpressible joy and spiritual happiness in his heart and he was transformed from being a persecutor into a zealous follower of Christ. From this point in time Neanius became favorably disposed towards Christians and fought victoriously against the barbarians.

The words of the Savior came true for the saint, "A man's foes shall be those of his own household" (Mt. 10:36). His mother, a pagan herself, went to the emperor to complain that her son did not worship the ancestral gods. Neanius was summoned to the procurator Judaeus Justus, where he was solemnly handed the decree of Diocletian. Having read through the blasphemous directive, Neanius quietly tore it up before the eyes of everyone. This was a crime, which the Romans regarded as an "insult to authority." Neanius was held under guard and in chains sent to Caesarea of Palestine, where the Apostle Paul once languished. After terrible torments, they threw the saint into a dank prison. That night, a light shone in the prison, and the Lord Jesus Christ Himself baptized the suffering confessor, and gave him the name Procopius.

Repeatedly they led St Procopius to the courtroom, demanding that he renounce Christ, and they subjected him to more tortures. The stolidity of the martyr and his fiery faith brought down God's abundant grace on those who witnessed the execution.

Inspired by the example of Procopius, many of the holy martyr's former guards and Roman soldiers went beneath the executioner's sword together with their tribunes Nikostrates and Antiochus. Twelve Christian women received martyr's crowns, after they came to the gates of the Caesarea Praetorium.

Struck by the great faith and courage of the Christians, and seeing the firmness of her son in bearing terrible sufferings, Theodosia became repentant and stood in the line of confessors and was executed. Finally the new procurator, Flavian, convinced of the futility of the tortures, sentenced the holy Great Martyr Procopius to beheading by the sword. By night Christians took up his much-tortured body, and with tears and prayers, they committed it to the earth. This was the first martyrdom at Caesarea (303).

Преподобни Теофил Мироточиви

Житие на св. преподобни Теофил Мироточиви

Преподобни Теофил бил родом от с. Зиляхово (по гръцки Зихна), разположено по средата на пътя между градовете Драма и Серес. А всеизвестно е, че до Балканската война, 1912 - 1913 г., всички села около тези градове били населени с българи.

Получил добро образование, той обичал да чете Свещеното Писание, житията и творенията на светите отци, на които се стараел да подражава в добродетелите. Заради високите си достойнства той се удостоил със свещенство. Преподобни Теофил силно се привързал към рендинийския епископ Акакий, приятел на цариградския патриарх св. Нифонт.

Веднъж епископ Акакий бил изпратен от патриарха в Александрия, за да провери със собствени очи чудесата на александрийския патриарх св. Йоаким. В това пътуване го придружил и преподобни Теофил. За да посрами мохамеданските и еврейските врагове на християнството и за да се потвърдят думите на Евангелието, св. Йоаким с името Христово преместил планината близко до Кайро и изпил пълна чаша с отрова, без да претърпи вреда.

Връщайки се от Александрия, епископ Ананий и преподобни Теофил посетили Синайската планина и светия град Йерусалим, където Акакий починал. Като се върнал в Цариград, преподобни Теофил заварил вече новия патриарх Пахомий на мястото на оттеглилия се патриарх св. Нифонт. Заради високото му благочестие и образованост новият патриарх го задържал да изпълнява писмените дела на патриаршията. Но отегчен от доволството на външния живот и от почитта на народа, Теофил напуснал длъжността и се оттеглил в Атонския манастир Ватопед. Там той отдал своя духовен живот под ръководството на намиращия се в манастира епископ и всеки ден извършвал божествена литургия.

Подир смъртта на епископа той се поселил в манастира Ивер, гдето му възложили монашеско послушание да преписва книги. Славата за него се разнесла не само по Света гора, но и в далечните околности. Жителите на Солун настойчиво го молели да приеме тяхната архиепископска катедра. По това време патриархът случайно се намирал в Солун. С писмо той повикал Теофила за свиждане. Преподобни Теофил обаче побързал да приеме велика схима, за да няма - според каноните - право да свещенодейства. Така отклонил молбата на солунчани. С благословението на игумена на Иверската обител той си построил малка колиба близо до подвижника Дионисий, с когото започнал да споделя трудовете на строгото отшелничество.

Оттук отишъл в гр. Карея при други прославени подвижници, Кирил и Серафим. Най-после се поселил в килията "Св. Василий" заедно с ученика си Исак. Тук неговият изключителен подвиг бил духовният труд или съсредоточаване на ума чрез постоянна сърдечна молитва. По този начин преподобни Теофил стигнал състоянието на апостол Павел: "Вече не аз живея, а Христос живее в мен". Като очистил сърцето си от страсти и лоши помисли, той станал чист съсъд на Светия Дух.

Като предузнал своята близка кончина, Теофил написал изповедание на вярата и духовно завещание. След това се простил с всички, приел пречистите Христови Тайни, легнал на одъра си и изрекъл последни слова: "Господи Иисусе Христе, приеми духа ми!" Преподобни Теофил умрял на 8 юли 1548 г. От неговите мощи потекло благовонно миро, затова преподобни Теофил се нарича мироточиви. При тях ставали чудеса на изцерение.

Venerable Theophilus the Myrrhgusher of Macedonia

Saint Theophilus was from Ziki in Macedonia, and lived during the sixteenth century. He had a very good education, but more importantly he dedicated himself to God, purifying himself from every soul-destroying passion, and acquiring every virtue which filled him with the grace of the All-Holy Spirit.

He travelled to Alexandria, at the request of Patriarch Niphon of Constantinople, in order to determine whether the stories about Patriarch Joachim being able to move mountains and to drink poison with no ill effects were true or not. After looking into the matter, he was able to verify that these stories were true.

After completing this work, St Theophilus went to struggle on the Holy Mountain, living first at Vatopedi, then at Iveron before settling at St Basil’s cell near Karyes. Although he did not seek the praise of men, the fame of the holy ascetic became known on Mount Athos, and in other places as well. His holy life and spiritual gifts could not be hidden, but were revealed by the Lord.

When the Archbishop of Thessalonica reposed, St Theophilus was nominated for this office. Out of humility, however, he declined to accept the position.

In 1548, as he felt the approach of death, St Theophilus told his disciple Isaac not to give him an honorable burial, but to tie a cord around his feet and drag him out of the monastery, and then to throw his body into a nearby stream.

When the saint fell asleep in the Lord on July 8, 1548, Isaac carried out the instruc

tions of his Elder. Although he was reluctant to do this, he obeyed the saint just as he had always done when St Theophilus was alive.

By God’s will, the holy relics of St Theophilus were later found and brought to his cell. Then a fragrant myrrh began to flow from the saint’s incorrupt body, which was later enshrined at the Pantokrator Monastery.