Жития на светиите Юли

Преп. Сисой Велики. Свети свещеномъченикк Валентин, презвитер Римски

Свети преподобни Сисой Велики. Свети свещеномъченикк Валентин, презвитер Римски

6 юли: Преп. Сисой Велики [429 г.]. Мчци Марин, Марта, Авдитакс и Авакум, Кирин, Астерий, Валентин и пр. Римски [269 г.]Мчк Квинтий Фригийски [ок. 283 г.]. Мчца Лучия и мчци Риксий, Антоний, Аполонй, Лукиан, Исидор,Дион, Диодор, Кутоний, Аронос, Капик и Сатурн Римски [301 г.]. Мчци Исавър, Инокентий, Феликс, Ермий, Василий, Перегрин, Руф и Руфин Македонски [кр. на III в. - нач. на IV в.]. Откриване мощите на св. прав. Юлиания, княг. Олшанска [ок. 1540 г.]. Преп. Сисой Киево - Печерски [XIII в.]. Препмчк Кирил Хилендарски [1566 г.]. Новосвщмчк Симон, еп. Уфимски [1921 г.]. Събор на Радонежките светии

Свети преподобни Сисой Велики се родил в Египет. Бил ученик на св. Антоний Велики, който го въвел в строг монашески живот. След смъртта на своя учител преподобни Сисой се поселил да живее в една пустинна планина, наречена Антониева, понеже на нея по-рано се подвизавал сам св. Антоний. След непрестанни постнически подвизи и молитвени бдения Сисой стигнал до такова духовно съвършенство, че станал незлоблив като дете. Затова Бог го надарил с благодатна сила да изцерява болни, да изгонва нечисти духове и да възкресява мъртви. Цели 60 години преподобни Сисой се подвизавал в пустинята. При него идвали за съвет монаси и миряни от далечни места. За тях той бил извор на жива мъдрост. Преди смъртта лицето му засияло като слънце. Монасите стоели около него и се чудели на това явление. А когато старецът издъхнал, цялата килия се изпълнила с чудно благоухание. Св. Сисой починал в дълбока старост през 429 година.

Commemoration of our Holy Father Sisoe the Great

Saint Sisoes the Great (+ 429) was a solitary monk, pursuing asceticism in the Egyptian desert in a cave sanctified by the prayerful labors of his predecessor, St Anthony the Great (January 17). For his sixty years of labor in the desert, St Sisoes attained to sublime spiritual purity and he was granted the gift of wonderworking, so that by his prayers he once restored a dead child back to life.

Extremely strict with himself, Abba Sisoes was very merciful and compassionate to others, and he received everyone with love. To those who visited him, the saint first of all always taught humility. When one of the monks asked how he might attain to a constant remembrance of God, St Sisoes remarked, "That is no great thing, my son, but it is a great thing to regard yourself as inferior to everyone else. This leads to the acquisition of humility." Asked by the monks whether one year is sufficient for repentance if a brother sins, Abba Sisoes said, "I trust in the mercy of God that if such a man repents with all his heart, then God will accept his repentance in three days."

When St Sisoes lay upon his deathbed, the disciples surrounding the Elder saw that his face shone like the sun. They asked the dying man what he saw. Abba Sisoes replied that he saw St Anthony, the prophets, and the apostles. His face increased in brightness, and he spoke with someone. The monks asked, "With whom are you speaking, Father?" He said that angels had come for his soul, and he was entreating them to give him a little more time for repentance. The monks said, "You have no need for repentance, Father" St Sisoes said with great humility, "I do not think that I have even begun to repent."

After these words the face of the holy abba shone so brightly that the brethren were not able to look upon him. St Sisoes told them that he saw the Lord Himself. Then there was a flash like lightning, and a fragrant odor, and Abba Sisoes departed to the Heavenly Kingdom.