Жития на светиите Юли

Свети преподобни Атанасий Атонски. Свети преподобни Сергий Радонежки

* Свети преподобни Атанасий Атонски. Свети преподобни Сергий Радонежки

5 юли: Преп. Атанасий Атонски [1000 г.]. Откриване мощите на преп. Сергий Радонежски, чудотв. [1422 г.]. Новопрепмчци вел. княг. Елисавета и инокиня Варвара и новомчци князе Йоан, Игор, Константин, Сергий и Владимир [1918 г.]. Мчца Анна Римска [304 г.]. Мчца Кирила [310 г.]. Мчк Атанасий Йерусалимски [451 г.]. Преп. Атанасий Череповецки [ок. 1388 г.]. Препмчк Киприан Нови, Константинополски [1679 г.]. Преп. Лампад Иринополски, чудотв. [X в.]

Житие на св. преподобни Атанасий Атонски

Преподобни Атанасий живял през Х век. Родил се в Трапезунд и при кръщението си бил наречен Аврамий. В ранно детство останал сирак. За възпитанието му се грижела една благочестива инокиня.

По-късно отишъл в Цариград. Там той се запознал и усъвършенствал в тогавашните науки. Още в детски години малкия Аврамий силно желаел да служи на Бога чрез иночески трудове. Той станал ученик на преподобни Михаил Малейн и бил подстриган в монашество под името Атанасий. След време отишъл в Света гора, където се отдал на труден аскетически живот, стараейки се да скрие от всички и своята ученост, и великите си дарования. Но това се оказало невъзможно. Разчули се както големите му знания, така и неговия свет и добродетелен монашески живот. Мнозина започнали да му отдават почести. Уважавали го и видните за онова време сановници и пълководци на имерията Лъв и Никифор.

По-късно Никифор става византийски император. Той щедро подпомагал Атанасия в изграждането и разширяването на светогорските манастири и особено в изграждането на основания от Атанасия манастир, наричан сега Великата лавра св. Атанасий Атонски. Благочестивият монах Атанасий получил от Бога дар да върши чудеса. С усърдна и гореща молитва към всеподателя Бога той извел изобилна вода до своята лавра. И досега този извор се нарича на неговото име. Св. Атанасий Атонски завършил земния си път в края на Х век.

Athanasius of Athos

Our venerable father Athanasius of Athos, also Athanasius the Athonite (Greek: Αθανάσιος ο Αθωνίτης) and Athanasios of Trebizond, was a monk who founded the monastic community on Mount Athos, which has since evolved into the greatest center of Orthodox Christian monasticism. His feast day is July 5.

Born Abraham in Trebizond about the year 920, he was orphaned at an early age and was raised by a pious nun. After the death of his adoptive mother, Abraham was taken to Constantinople, to the court of the emperor Romanus the Elder. There, he was enrolled as a student under the renowned rhetorician Athanasius. Soon, he attained the mastery of skill of his teacher, and he himself became an instructor of youths. During his time in Constantinople, Abraham met St. Michael Maleinus, igumen of Kyminas Monastery. Abraham told St. Michael about his life and revealed to him his desire to become a monk. Michael recognizing in Abraham the Holy Spirit taught him much in questions of salvation. During their spiritual talks Michael was visited by his nephew, Nicephorus Phocas, a military officer who was to be a future emperor. Nicephorus became impressed with Abraham's spirit, and for all his life Nikephoros regarded Abraham with reverent respect and love.

Consumed with zeal for the monastic life, Abraham left everything behind and went to the Kyminas Monastery. There, he fell down at the feet of Igumen Michael and begged to be received into the monastic life. Fulfilling Abraham's request with joy, the igumen tonsured him with the name Athanasius. Later in 958, having left Kyminas in search of a solitary place, Athanasius came to a place called Melanos, at the very extremity of Mount Athos, where he settled far from the other monastic dwellings. Here, he struggled, intending to leave after a year, when on the last day as he set to pray, a heavenly light suddenly shined upon him, filling him with an indescribable joy. All the thoughts of leaving dissipated and his eyes welled up, graced with tears. From that moment St. Athanasius received the gift of tenderness, and he became as strongly fond of the place of his solitude as he had formerly loathed it.

During this time Nicephorus Phocas, remembering his vow to become a monk, besought Athanasius to build a monastery. At first reluctant, Athanasius set about the building of the monastery. While having to defend the hermits and sketes from raids by the Muslim Saracens, and incorporating already established sketes in his community, he built what would eventually become known as the Great Lavra. This monastery was dedicated in 963. The monastery is still in use today and is often referred to by people of the area simply as "Lavra", or "The Monastery". Three other monasteries were also founded during the lifetime of Athanasius, those of Iviron, Esphigmenou, and Vatopedi.

Athanasius established at the monastery a cenobitic monastic Rule on the model of the old Palestinian monasteries. Divine services were served with all strictness, and no one was so bold as to talk during the services, nor to come late or leave the church without necessity. Yet, Athanasius met with considerable opposition from the hermits already at Mount Athos during the construction of his monasteries. They resented his intrusion and attempts to bring order and discipline to their lives.

Upon the death of emperor Nicephorus in 969, the enemies of Athanasius prevailed, and he was forced to leave Athos for Cyprus. There he lived until the new emperor, John Tzimisces, resumed patronage of the Great Lavra and bestowed upon the monastery its first charter in 971.

Athanasius died about the year 1000, during an accident. He was killed by falling masonry when the cupola of new construction on his church collapsed. After his death, Athanasius was glorified as a saint.

Свети преподобни Сергий Радонежки

Свети преподобни Сергий Радонежки

Се́ргий Ра́донежки — (в света Вартоломе́й; 3 май 1314 (датата е условна) — 25 септември 1392) — монах на руската църква, основател на Троицкия манастир до Москва (днес Троице-Сергиева лавра), реформатор на монашеството в Северна Русия. Сергий Радонежки се почита от Руската православна църква като преподобен и се смята за най-великия подвижник в Русия. Църквата почита паметта на преподобни Сергий в деня на кончината му 8 октомври/25 септември, а също и в деня на откриването на мощите му 18/5 юли и на Събора на Радонежките светии 6/19 юли.

Почитането на Сергий Радонежки възниква преди появата на формални правила за канонизация на светци (до Макариевите събори руската църква не е имала задължителна съборна канонизация). Поради тази причина няма документални факти кога и как е започнало почитането му като православен светец, нито от кого е установено. Вероятно, Сергий "сам се превръща в общоруски светец, заради великата си слава". Едва през 1427г., пет години спед откриването на мощите му, във Варници е основан Троице-Сергиевия Варницки манастир (днес - подворие на Свято-Троице Сергиевата лавра). Максим Грек открито изказва съмнения относно светостта на Сергий. Причината за съмненията е породена от факта, че Сергий, подобно на московските светители "държал градове, власт, села, събирал данъци, имал богатства".

Църковният историк Евгений Голубински не дава еднозначна информация кога е започнало почитането на светеца. Той споменава две княжески грамоти, издадени преди 1448г., в които Сергий е наречен преподобен старец, но се смята, че в тях той е представен все още като местен светец. Според него, като доказателство за причисляването на Сергий към светците за общоцърковно почитане служи грамота на митрополит Йон за Дмитрий Юриевич Шемяка, датирана от 1449 или 1450г. (неопределеността на годината е предизвикана от неяснотата кога именно старото мартенско летоброене е заместено от септемврийското). В нея предстоятелят на Руската църква нарича Сергий преподобни и го поставя наред с други чудотворци и светители, като заплашва Шемяка да го лиши от "милостта" на московските светци. Голубински смята, че общоцърковното прославяне на Сергий Радонежки заедно с преподобни Кирил Белозерски и светителя Алексий (Бяконт) е едно от първите деяния на митрополит Йон, след като е избран на тази длъжност.

В много светски енциклопедии се твърди, че Сергий е канонизиран за светец през 1452г. С одобрението на римския папа Сергий Радонежки се почита само от източнокатолическата църква. Светските историци отбелязват, че Сергий е канонизиран по политически причини, поради волята на великия княз Василий Тъмни. великият княз причислява Сергий към московските светци не със специален указ, а като частен случай, в договорна грамота от 1448г. с княз Иван Андреевич Можайски.